Еротика и сексапил на границата на изкуството и вулгарното. Леопардови кожи, пера и скъпо френско бельо, а все по-често и никакво бельо. Изящни женски форми, които разбуждат желанията. И така в продължение на десетилетия...
Някои го осъждат, други го ценят, но никой не остава безразличен. Линията, която разделя пошлото от изтънченото, е тънка и много дами не успяват да запазят баланса си върху нея. Важно е, разбира се, и кой я очертава.
Том Кели, определян за Кръстника на пин-ъпа, умело превежда моделите, които му поверяват голотата си, и ги превръща в произведения на изкуството. Вярно, това му носи добра печалба, но без да търси опората на вулгарното за това.
Нова книга събира актова фотография на Кели за периода от 40-те до 70-те години на ХХ век. Томчето, което се издава от английското бутиково издателство Reel Art Press, съдържа над 250 изображения, като повече от 80% от тях не са публикувани преди.
Знаменитият фотограф, който умира през 1984 г., се счита за човека, който превръща Монро в звезда.
През 1948 г. той прави фотосесия на безработната тогава актриса Норма Джийн.
Пет години по-късно снимката на Норма, на която тя позира чисто гола върху червена драперия в студиото на Кели, става първата корица на “Плейбой”. Кадърът се превръща в една от най-известните голи снимки в историята, а Норма се превръща в Мерилин Монро.
По време на своята кариера фотографът е направил стотици голи снимки на неизвестни модели и стриптийзьорки, но сред красавиците, съблекли се пред обектива му, се нареждат и известни актриси.
С Мерилин съдбата го сблъсква съвсем случайно, когато тя все още е далече от славата. Актрисата претърпява инцидент с колата си по “Сънсет Булевард”. Кели помага, дава 5 долара за такси, а към тях прибавя и визитката си. Последват няколко фотосесии, преди фотографът да предложи на момичето да позира голо. Решението на Монро се оказва едно от най-перспективните, които тя взема в живота си.
Коментари (0)
Вашият коментар