Някак естествено е, когато чуеш срещу себе си гласа на Кари Брадшоу, да ти се заговори за обувки. Образно казано. Силвия си спомня как, когато била ученичка, нейна учителка ходела винаги с ярки дрехи, нищо че по онова време били трудни за откриване по магазините. Като всеки уважаващ себе си тийнейджър тя предпочитала черното и тайничко си мислела, че когато един ден си купи червен шлифер като своята учителка, това ще означава, че е остаряла. „Е, вече имам червен шлифер!“ Смеем се, защото и двете сме доста „старички“ в това отношение – набутали сме черното отдавна в дъното на гардероба, а цветовете ни карат да се усмихваме. И да усещаме младостта върху плещите си...
Така или иначе заговорихме за цветовете, да започнем с тях. Младостта е много повече в цветовете, отколкото в годините, не мислиш ли?
Много съм мислила на тема цветове и че нищо не е едноцветно. Човек не е само черен или само бял, само червен или само розов. Всички носим в себе си различна гама от цветове, въпросът е кои показваме на света и с кои се заявяваме в социалния театър. Защото всеки излиза и играе театър. Никой не е себе си – на улицата, на работа, вкъщи. Цветовете са това, с което обличаме страховете и комплексите си, с което опаковаме и радостните, и тъжните моменти. Радвам се, че като отворя гардероба си, виждам в него гардероб на няколко жени, които са се приютили в едно и също пространство. Нямам определен и много точен стил, на който да съм вярна. Гардеробът ми е доста еклектичен и понякога при цялото това разнообразие нямам какво да облека. Дали не ти звучи познато?
Съвсем познато. Но пък колко е приятно да покажеш на града някоя шантава комбинация от дрехи и аксесоари, а?
Не мога да скрия, че ми е приятно да шокирам, но не в смисъла на това да скандализирам. Чак Лейди Гага не излиза от вкъщи, но ми е хубаво да съм различна. Боли ме, когато на спирката всички са с кафяви или сиви якета, и се радвам на всяко бяло, червено или светлосиньо човече. Иска ми се да съм от тези, по-пъстрите хора. Когато видя жена по улицата, която е успяла да съчетае интересно всичко и върви като градска кралица, искрено й се радвам и нерядко съм правила комплименти. Може би има други кралици на града, които се движат само в коли, но аз се радвам на тези, които ходят с двойката (б.а. Силвия показва с двата си пръста „ходещи крачета“).
Правилно ли усещам, че дрехите за теб не са въпрос нито на мода, нито на суета, а по-скоро на изразяване на личността ти? Нещо като още една твоя сцена...
Да, и затова пазаруването на дрехи за мен е общуване. Както общувам със света по начина, по който съм облечена. Понякога много ми се иска с начина, по който съм облечена, да кажа: „Здравей, живот! Обичам те!“ Или „Здравей, свят, аз съм тук и днес мога да бъда най-доброто от себе си!“ Затова дрехата е общуване – по този начин ти се представяш на другите. Когато попадна в магазин, който ме привлича с витрината си, а вътре момичето ме пита: „Какво ще искаш? Еска, емка?“, аз съм дотук. И моето общуване приключва. Не защото смятам, че трябва да си говорим на Вие, или защото трябва да спечеля страхопочитание, понеже ще похарча някакви пари на това място, а защото нещата не са въпрос на „еска и емка“ и не така наричам аз своите дрехи.
Цялото интервю четете на mila.bg
Коментари (0)
Вашият коментар