Емил Джасим: Трябва обща европейска армия срещу султана от Анкара

l Ердоган недопустимо “мести” с думи границата на Турция с османски завоевателен дух

l Няма вселена, в която да кажа за Левски, че е “лайно”. Няма да се обяснявам цял живот за тази манипулация

l Честта на всеки български учител е безценна

За честта на един учител. За политиката. За избора. За истината пред всеки бляскав мит. За "чуването" на лъжи, което застрашава здравето и живота. За своята фалшива виртуална смърт и реално нападение с юмруци и ритници. За страхливците. И за бъдещето, което принадлежи на смелите.

За всичко това откровено говори пред "168 часа" историкът и учител Емил Джасим, който бе кандидат-депутат от "Да, България" на изборите за 44-ото Народно събрание.

- Kакво би казал на всички хора, които дадоха своя глас за "Да, България" на парламентарните избори и останаха разочаровани?

- Преди всичко искам да благодаря на всички 101 217 души, които подкрепиха "Да, България!" на 26 март 2017 г. За миг си представете всички тези хора на едно място, обединени от една и съща цел - да извадят мафията от държавата. Представете си ги около парламента или пред Съдебната палата, с цялата им енергия и ентусиазъм.

Това е изключителен импулс.

Затова им благодаря!

Разбира се, съжалявам, че не успяхме да "прескочим" 4-те процента, за да се изправим срещу кукловодите. Но за десет седмици от появата си "Да, България!" доказа, че е политически инструмент и оттук нататък нашата цел е създаване на една демократична общност, много по-голяма от десния спектър.

Както и досега, с моите съмишленици няма да отслабим гражданския натиск срещу институциите и корупцията, която ги е просмукала.

Вярвам, че този резултат е добро начало. Въпросът с разочарованието е по-скоро въпрос на отчаяние, а отчаянието е загуба на чаяние - това е стара църковнославянска дума, обозначаваща "надежда, мечта" и в някакъв смисъл магията на битието. А в това битие, в този свят исторически печелят онези, които водят политика не на компромиса, а на консенсуса.

И в това е магията, в това е надеждата

- да съумеем да консолидираме онези, с които имаме консенсус за това България да се развива демократично при ясни правила, което прави реформата в правосъдната и правораздавателната система най-важната тема за България днес.

Този резултат сега означава, че на следващите избори няма да говорим за 4-те процента, а за 10 и повече, с които ще бъдем незаобиколим фактор във взимането на законодателни решения. Защото съм убеден, че нашите важни теми са всвъщност важните теми на всеки български гражданин - ефективно правосъдие, качествено образование и работеща икономика, която не е на командно дишане от европейските средства.

- В изборния ден ти сподели във фейсбук, че за пръв път гласуваш спокоен, че няма нищо за преглъщане, че няма да има трикове и че няма значение какъв ще е резултатът, защото вече сте победили с трайно разбутване на блатото. Как го направихте?

- Да, факт е, че се чувствах така, но също така е факт, че мнозина от моите приятели споделиха, че изпитват същото. Направихме го с воля, с характер и

с вяра, че ние, българите, сме

почтени хора.

Всички наши кандидати са доказани бойци - всеки от нас е печелил различни битки с мафията в различни мащаби и ситуации. И тъкмо тази непримиримост с нечестната игра на мафията ни обединява.

Вече всички политически партии говорят доказано с думите и фразите, които ние, всеки в своето поле на експертност, наложихме през годините. С тази разлика, че ние правим онова, което казваме.

- Кои бяха най-достойните ви и честни опоненти в битката за народния вот?

-В много партии има достойни хора. Споменах ги онзи ден в бая дълъг статус във фейсбук. Смятам, че идва ново поколение политици, които са повече като Христо Беров от БСП, Иво Божков и неколцина други от НР, Милена Дамянова и още няколко нейни колеги от ГЕРБ, Петър Николов от ОП, Антони Тренчев от РБ - хора, които въпреки политическите си възгледи са обединени от мисълта за реалния просперитет на България и са способни на диалог.

Някои от тях може и да са радикални в светогледните си позиции или да са кандидати на организации, които имат някакви, понякога сериозни зависимости, но без съмнение това за мен са почтени хора, които са способни да променят реално начина, по който се случва политическата комуникация.

- Според теб кои са победителите и кои истинските губещи?

- Без съмнение победител в тези избори е статуквото. Реално нищо не се променя - нито броят на депутатите, нито съотношението на силите в парламента.

Не смятам, че новото правителство, ако изобщо се формира такова, ще е способно да спре обществените поръчки за едни определени фирми, свързани с един конкретен корпулентен собственик, който пък е марионетка на един Философ и Инженер.

Големият губещ е обществото ни.

Защото не просто ще се репродуцира за пореден път порочен модел на управление чрез избор на нов Висш съдебен съвет, но по стари правила и плодовете на този модел ще стават все по-отровни за съдебната власт.

Но "Да, България!" ще задава своите въпроси към главния прокурор, ще отстоява своя проект за съдебна реформа - ще продължава със своите битки за каузи.

- Какво трябва да направят десните, за да постигнат много повече на следващите избори?

- Всички политически партии по света трябва да правят едно-единствено нещо - да защитават интересите на своите избиратели. Интересът, който ние защитаваме, е този на свободата на личността при ясни правила.

У нас, за мое голямо съжаление, лявото и дясното са брутално (т.е. наистина грубо) размити.

Солидарността нима може да бъде

лява или дясна?

Или пък свободата?

Затова съм на мнение, че преди всичко всички български политици на първо време трябва да работят реално с гражданите.

Разбира се, лично аз, като възприемащ се за реално десен човек, защитавам максималната ненамеса на държавата в случването на обществените отношения.

- С какво те увлече политиката и те спечели на своя страна Христо Иванов?

- Политиката не ме "влече", а е само инструмент за постигане на цели, които ще подобрят условията на живот в България.

Христо Иванов без съмнение ме спечели за тази кауза с почтеността, която при него е на всяка цена. Освен това не скри от никого от нас, че си слагаме "главата в торбата" и ни очаква много помия. Не ни обеща нищо нереалистично.

В един разговор ми каза много ясно: "Скачаме в тая битка, Емо, и сме заедно. Ако не го направим сега,

после цял живот ще се обвиняваме,

че не сме направили нищо

за България."

В течение на тези 11 седмици от учредяването на "Да, България!" Христо ме впечатли и с благородството на характера си, с великодушието, на което е способен. Както и че несъмнено умее да чува аргументираните критики. Определено това е качество, което не е присъщо на настоящия политически елит, който се опиянява от собствения си глас и смята за меродавно и правилно собственото си мнение.

- Какво си казахте с твоите съпартийци след окончателните резултати?

- Много неща си казахме с моите съмишленици, както предпочитам да ги наричам. Основното е, че макар досега да не ни беше леко, като се има предвид изключително гнусната кампания срещу нас, едва сега започва особено тежката работа - да успеем да се превърнем в центрираща демократично мислещите български граждани политическа сила. А няма съмнение, че това вече се случва.

- Смяташ ли, че образованието наистина ще бъде приоритет за ГЕРБ, като едно от предизборните им обещания? Какво според теб трябва да се направи за него?

- Дали ще бъде образованието приоритет на ГЕРБ, не знам, питайте тях. А иначе има много неща, от които българската образователна система има нужда, но най-важни сред тях са онези, за които доказано говоря публично от години - издигане на авторитета и квалификацията на българския учител, осъвременяването на методите на преподаване (включване на уеб базирани образователни платформи), които ще олекотят значително и ученическата раница...

Най-важната необходимост, която има нашата образователна система, е промяната в мисленето, че

учениците не са "кадри", а личности, при това свободни

и автономни.

Когато обществото разбере това, много неща ще си дойдат по местата.

- Има ли нещо, което на този етап може да те откаже от политиката?

- Политиката не е професия, а инструмент. Професия си имам, че и си я харесвам особено много. Но политиката е онзи инструмент, чрез който мога да подобря условията на труд в моята професия, да повиша нейния авторитет, да върна смисъла на професията, отървавайки себе си и колегите от ненужната бумащина.

- Ти определено преживя много последните седмици. Как се развива случаят с твоето нападение на улицата от непознат? Как се стигна до този неприятен инцидент?

- Не мога да приема квалификацията "инцидент", защото това е нападение! Напълно целенасочено. Причина за това нападение е кафявата псевдожурналистика, която промива мозъците на нашите сънародници.

Обвиняемият за побоя стоеше до мен и изведнъж ме попита: "Ти кой си?" Напълно спокойно попитах на свой ред "А кой пита?", след което лицето зададе въпроса: "Ти не си ли бил учител в еди-кое си училище?" На това аз потвърдих и в този момент напълно неочаквано обвиняемият ме нападна с юмруци и ритници, повтаряйки немислими заплахи и обиди, между които вмъкваше лъжата, че съм бил отричал Баташкото клане

Езикът на омразата в медиите и в социалните мрежи, провокиран от медийните лъжи, неизбежно води до реално насилие и болка.

Обвиняемият впрочем след това се опита да ми отнеме смартфона, с който го заснех, докато излизам от мястото на нападението. Този опит е утежняващо вината обстоятелство, защото се опита да ми отнеме имущество, т.е. да извърши второ престъпление, за да прикрие първото.

Вярвам, че МВР и прокуратурата ще си свършат работата и лицето ще понесе цялата строгост на закона.

- Получавал ли си смъртни заплахи, след като си навлече гнева на мнозина заради твоите изказвания в лекцията "Абсурдите във възприемането на българската история"?

- За тези три години, откакто тази лекция се появи,

съм получил над 2700 заплахи за здравето и живота си.

Голяма част от авторите им вече са разпитани от ГДБОП и им предстои обвинение по Наказателния кодекс, а оттам и присъда.

Важно е да се знае, че заплахата за здравето и/или живота е по НК. А авторството на тези заплахи лесно се доказва.

- Притесни ли те и каква бе първата ти реакция, когато видя фалшивата новина, че си издъхнал след побой?

- Разбрах от майка ми, която се обади, плачеща по телефона, и славословеше Бога, когато ми чу гласа. И бъдете сигурни, че това беше ударът за мен - да разбера как се е почувствала майка ми, когато в първия момент е прочела заглавието.

Веднага след като я успокоих, звъннах на близките ми, за да не се озоват и те в тази ситуация да научат от другаде.

Истинското притеснение идва от това, че явно подготвят почвата за насилието срещу мен и други хора, които казват какво мислят.

И макар слуховете за моята смърт да са силно преувеличени, както казва Марк Твен, реално бях нападнат седмица по-късно.

- Имаше ли твои приятели, които се отдръпнаха от теб и нови, които откри и които те подкрепиха безусловно след всичко преживяно последните седмици?

- По време на кампанията 

паднаха много маски и за добро, и за лошо.

Иначе след нападението буквално хиляди хора ми писаха във фейсбук и звъннаха по телефона. Такава подкрепа дава много кураж и сила.

- Според теб има ли още много митове в българската история, които никой не се осмелява да развенчае?

- Развенчаването на митове не е самоцел. Дълбоко съм убеден, че

истината ще ни направи свободни.

И затова вярвам, че истината за българската история ще укрепи много по-здраво националната ни идентичност, вместо разни митове.

- След като не си наричал в действителност Левски "лайно", защо според теб много чуват именно това определение в твоята лекция?

- Няма вселена, в която да изрека подобни думи за Апостола на свободата. В лекцията цитирам напълно реален разговор на деца на мои приятели, като в този диалог детето брани Апостола и поради това "изказва" Гошко на госпожата.

Родителите впрочем ще свидетелстват в съда по делата, които заведох срещу три псевдомедии и лицето Ивайло Иванов Крачунов.

"Чуването" на подобна глупост е манипулация, която започна преди три години, когато един болен човечец "изряза" само това от видеото и го пусна във фейсбук. Можете да си представите гнева на хората.

Тази година "чуването" на тая лъжа е причинено от предхождащия видеото текст.

И на последно място - "чуването" на тази лъжа е доказателство, че функционалната грамотност на българските граждани е толкова ниска, че застрашава здравето и живота. И то буквално. Образователната система би следвало да се занимава специално в разбирането на текст, защото живеем в свят на хибридна война, чието основно оръжие за масово поразяване е фалшивата новина.

- Колко струва честта на един учител и трудно ли се брани?

- Честта на всеки български учител е безценна.

Нямам съмнение, че всички помнят скандала с уж "голите" снимки на училищния директор Асен Александров. Тогава се хвърлих с всички сили да защитя моя колега и приятел, защото никой не може да посяга на който и да било български учител. Дори смея да твърдя, че част от атаката в едни определени медии срещу мен е предизвикана като отмъщение за това, че нарекох в национален ефир псевдомедиите, които организираха това гнусно нападение над личността на директора, "кафяви парцали".

- Каква според теб трябва да бъде политиката ни занапред и спрямо Турция? Пишеш, че Ердоган иска официално да се превърне в неин фюрер, в модерен султан, лесно сравним с Хитлер.

- Турция е най-големият и реално най-въоръжен наш съсед. И да, неведнъж съм писал в различни медии, че Ердоган е реално опасен с откритата си политика за възраждане на османския завоевателен дух чрез ислямизация на светска република. В свои речи той "мести" турските граници далеч извън географските измерения на днешната турска държава, което не би трябвало да е допустимо.

България трябва активно да работи за възможно най-силен институционален европейски натиск спрямо султана от Анкара, а защо да не обмисли и инициативата за обща европейска армия.

- Ще водиш ли до последно всичките си битки за всяка твоя дума и урок, за всичко, което искаш да се промени у нас?

(бел.ред - Усмихва се.)

- Нима някога съм се отказвал?! Тепърва започвам.

- Какво научи ти от изборите за 44-ото Народно събрание?

- Научих, че има най-малко 101 2017 българи, които жадуват да живеят в европейска България, където да имат всички условия да бъдат успешни.

Научих, че

с вярна дружина и с почтени съмишленици човек може да

постигне всичко.

И научих, че има много повече смели хора в България, отколкото съм предполагал. Има и страхливци дори сред хората, с които съм бил близък, но смелите са много. И бъдещето ни принадлежи.