За риба с Цанко: Момичета обраха наградите на първия турнир по риболов в Комарево

5-годишната Мелани улови 100 г каракуди

Момичетата се оказаха по-големите майсторки от момчетата в първия детски турнир по риболов на язовира в Комарево.

Първа с внушителните 8,300 кг риба стана 12-годишната Михаела, втора с 4,150 кг е 9-годишната Невена. Сензацията в турнира бе 5-годишната Мелани. Въпреки крехката си възраст детето се отчете със 100 г каракудки и дори не е на последно място в класирането.

Момчетата бяха отсрамени от заелия трето място в крайното класиране Ники, който имаше улов от 6,5 кг.

Собственикът на язовира Петър Петров обясни идеята за турнира.

“Мотото на състезанието е хуманното отношение към дивата природа, рибата и животните. Благодаря на ИАРА във Варна и на началника ѝ Стефан Бакърджиев за подкрепата. Всички собственици на язовири във Варненска област сме доволни, че агенцията засили контрола и че вече ги няма бракониерите с мрежи. Вече успешно продаваме продукцията си, защото по пазарите няма нерегламентирана риба”, каза Петров.

“Искам да поздравя родителите и собственика на язовира за идеята да открием риболовния сезон с това състезание за деца. Такива турнири възпитават в любов към природата.

Виждам, че всички деца са весели и доволни и се радвам, че им осигурихме малко бягство от компютрите”, заяви Стефан Бакърджиев, който връчи наградите на децата. Всички 25 участници получиха медали и риболовни принадлежности, осигурени от спонсори и приятели на язовира в Комарево.

Сред най-развълнуваните бяха и родителите на състезателите, които имаха право единствено да дават съвети по време на турнира.

Сафрида ту го има, ту го няма

Продължава голямото чакане на пролетния сафрид. Заради студения май пасажите от този вид още се колебаят дали да потеглят на север и продължават да се въртят в Босфора.

Миналата година беше уникална заради сафрида, който цяло лято не напусна нашите брегове. Според ихтиолози електронни военни игри в морето объркаха миграцията на рибата и за това вреше от чернокоп и паламуд.

Есента на нос Калиакра хората с лодки правеха по 60-70 кг чернокоп и паламуд мешано и ръцете им целите бяха в рани.

Тази пролет обаче сафридът не дойде по 24 май и се появи едва преди седмица. По принцип първите пасажи трябва да са от т.нар. азмани, които са големи сафриди и името им означава самотници.

Вместо това тръгнаха дребни граци, които са с уникално жълтеникав цвят, който обаче въобще не е признак за мазнина, както при есенния сафрид.

Няма сафрид и нощно време на плувка по кейовете. Влюбеният в този вид риболов Тодор Тодоров няма успех на морски червей на буната на Кабакум. Старият риболовен философ Агоп Агопов обаче препоръчва да се използва белена скарида и е на мнение, че успехът няма да закъснее.

Сафридът обаче се лови най-често на чепаре и от няколко дни излиза мешано - азмани и граци. Варненци са най-големите купувачи на 8-10-метрови карбонови телескопи, защото на тях връзват по няколко чепарета и с леко поклащане от кея нанизват сафридите.

Тези въдици са най-различни типове и за рибилов от кея начинаещите трябва да гледат освен грамажа им да е по-малък и строят на пръчката да е по-твърд. Някои пръчки се огъват преди последната снадка, други са с прекалено меки върхове.

При това положение рибата повдига чепарето и лесно се откача. Оловото трябва да е поне 15 г, обикновено се слага по-тежко, но то изморява ръката, макар че в този случай сафридът се самозасича.

При клатенето трябва да има лек ритъм и ако рибарят усети удар, не е необходимо веднага да скача от столчето и да вади чепарето. Лекото задържане на въдицата може да доведе до наниз от сафриди.

Мъка за егейски риби и по форумите

Мъката по сафрида струи и от съобщенията във форумите. Въпреки оптимистичната новина за улов на Траката до Варна големи хвалби няма. “На 3 юни и аз прескочих до морето да пробвам около Созопол как са нещата. Влязох от къмпинг “Градина” и тропосвах залива от край до край. Не посмях да отида до острова около мидарниците, понеже прегърмяваше и се беше намръщило сериозно, а греблото и въдиците ми са карбон.

Покарах каяка доволно много за спорта. Закачих само два сафрида и много дракони. Водата в залива на сонара показваше 20,9 градуса. Пасажи се виждат на екрана, но явно не е сафрид и водата беше млечносиня”, пише мераклия от юг, където вече би трябвало да е кално от сафрид.

“Пред Траката от 16 до 19 ч бяхме 15-ина лодки по 1-1,5кг на калпак грацосафрид”, съобщава варненец, което е най-оптимистичната новина от лодкар засега. 

Внимание, морето ври от дракони

Сафрид може и да няма, но съпътстващите го винаги дракони са тук. И то - много. Такива са новините на първите хора с лодки, които излязоха в морето да търсят риба на чепаре. Точно на неговите перушини този отровен вид отива най-много.

Старите рибари не се боят особено от драконите. Според повечето от тях достатъчно е да носиш шишенце с амоняк и да натриеш с него убоденото място. Никой обаче не знае дали не е силно алергичен към отровата на тази риба, което прави амоняка безсилен.

Затова никой не се опитва да я откача от чепарето с голи ръце. Тъпчат я с крака или я откачат с клещи. Трябва обаче да се внимава, защото драконът е доста силен и се мята неистово на въдицата.

Достатъчно е да перне рибаря по ръката, макар че уж само черният шип на гърба и шиповете на крилете са опасни. Драконът е коварна риба, защото прилича едновременно и на сафрид, и на попче.

Той е блед, с бежови точки и има грозен троен черен шип на гърба.

При риболов на попчета трябва да се внимава и за другия отровен вид - скорпида. Той прилича изцяло на попче, но има ред от отровни шипове по гърба.

Освен с амоняк убоденото от дракон място може да се нагрява със запалка 15 минути, съветват препатили. Такова самоизгаряне обаче изглежда доста мазохистко.

“Убоденото място се нагрява 15 минути със запалка или гореща вода до температура, която може да се понася. Токсинът е протеин и се денатурира при температура 50-60 градуса и след това останалите мероприятия като тел. 112, системи, инжекции стават излишни”, ни убеждава опитен рибар. Истината е, че специална противоотрова за дракони няма.