Скандалните оскари на Марлон Брандо - изчезнали, продавани и шумно отказвани

l Леонардо ди Каприо върна на властите първата статуетка на титаничния актьор, изчезнала тайнствено преди години

l Кинолегендата бойкотира приза за ролята си в “Кръстникът” и изпраща индианка с 15 страници реч за възмущението му от дискриминацията на
червенокожите в Холивуд

"Щяха ли да ме аплодират всички, ако бях много добър водопроводчик?"

Този въпрос задава един от най-великите актьори на всички времена. Марлон Брандо е сред големите мъже в киното, утвърдил се като легенда с таланта и с непоколебимостта си както на снимачната площадка, така и извън нея.

Обожаван и отрупван с признания, той три пъти е отличен с "Оскар", най-значимия приз в Холивуд. Статуетките, предназначени за него, са абсолютно исторически, защото отразяват напълно скандалния му и провокативен характер. Те изчезват, биват продавани, подарявани и шумно отказвани.

Преди дни холивудската звезда Леонардо ди Каприо предаде първия спечелен "Оскар" на Брандо в ръцете на американските власти, които

разследват предполагаема схема за пране на пари.

През юли миналата година срещу американската продуцентска компания "Ред Гранит" беше заведено гражданско дело по обвинение, че е използвала $100 милиона, отклонени от малайзийския държавен инвестиционен фонд за финансирането на филма "Вълкът от Уолстрийт" с участието на Ди Каприо.

Няколко месеца по-късно актьорът заяви, че ще сътрудничи на разследването. Понастоящем той вече е организирал връщането и на други неидентифицирани артикули, които е получил като подарък от лица, свързани с разследвания фонд. Те са били предназначени за благотворителен търг за неговата фондация, която подкрепя различни екологични каузи.

Оказва се, че

статуетката на Брандо също е подарък за

Ди Каприо от

"Ред Гранит"

в знак на благодарност за работата му над спонсорирания от тях филм на Мартин Скорсезе.

Историята на този първи "Оскар" на кинолегендата от "Кръстникът" е дълга и започва още през 1954 г. Тогава титаничният актьор печели както него, така и "Златен глобус" и БАФТА за главна мъжка роля с участието си в криминалната драма "На кея" (On The Waterfront) на режисьора Елия Казан. Лентата е носител на общо 8 награди "Оскар" и още 16 други отличия.

Най-бленуваният приз в света на седмото изкуство, с който Брандо си тръгва от церемонията по награждаването, сякаш е прокълнат от завистници.

Филмовата звезда никога не е продавал статуетката си, която просто изчезва, научава "Холивуд репортер".

Авра Дъглас, архивист и дългогодишна асистентка на актьора до неговата смърт през 2004 г., твърди, че той до последно е опитвал да намери наградата и да си я върне. Така и не успява.

В същото време плъзват всякакви слухове, които я изпращат във всевъзможни ръце.

В продължение на няколко години в кръговете на елитните антиквари дори се разпространявала историята как Брандо в пристъп на ярост изхвърля оскара през прозореца.

Статуетката е намерена и взета от неговия 10-годишен тогава син Кристиан от брака му с актрисата Ана Кацафи.

Детето отнася наградата в своята къща на дърво

и си играе с нея, като

я използва за чук

в майсторенето на какво ли не.

Дъглас определя тази версия за абсурдна и "без съмнение глупава", тъй като Кристиян, който наследява трудния бащин характер и по-късно лежи в затвора за убийство, никога не е имал къща на дърво.

В действителност статуетката се разпространява сред частни ентусиасти, а през 1988 г. търговец с бизнес близо до булевард Холивуд я продава за $13,500 от името на колекционер от Мейн. Следите на приза отново се губят, докато през есента на 2012 г. не е придобит за приблизително $600 000 чрез търговец от Ню Джърси, пише "Холивуд репортер".

Според изданието този човек е Ралф Делука, който, изглежда, осигурява на продуцентска компания "Ред Гранит" безценния подарък за Леонардо ди Каприо. В същото време търговецът се познава лично с холивудската звезда покрай техния общ интерес - притежанието на винтидж филмови плакати.

Все пак Ди Каприо трябваше да върне оскара на Брандо, защото притежанието му нарушава и законите на САЩ, и тези на Академията на филмовите изкуства и науки. Специална наредба на организацията, подкрепена и от решение на американския апелативен съд от 1991 г., забранява на всеки, които наследява статуетка, връчена след 1951 г., да я продава или подарява на когото и да било, преди първо да я предложи на Академията за символичната цена от $10.

Със сигурност всеки "Оскар" е желана придобивка за мнозина. Понякога става още по-значим като значение, особено ако е отхвърлен шумно в знак на протест.

Това се случва с втория напълно заслужен приз на Брандо.

"Ще му направя предложение, на което не може да ми откаже."

Ето че бунтарят с кауза дръзва да откаже неустоимото предложение да бъде аплодиран отново през 1973 г., и то за ролята на Вито Корлеоне в "Кръстникът", която го направи безсмъртен.

Брандо няма нужда от тази суета. Истината е, че преди да даде своя принос към шедьовъра на Франсис Форд Копола, той е игнориран от повечето режисьори заради тежкия си характер. Все още е любимец на публиката, но не и на продуцентите, които са готови да го изхвърлят от филмовия бизнес. Артистичната му мощ и присъствие надделяват и влизат с взлом през всяка затворена врата.

Кой не би му дал втори "Оскар"? Кой би предположил какъв скандал ще режисира той от своя страна?

В знак на протест срещу неподобаващото отношение към индианците във филмовата и телевизионната индустрия

Брандо "е принуден да откаже тази

щедра награда"

Той дори не се появява на церемонията по награждаването, а вместо това изпраща индианката Сашийн Малкото перо.

Неговата представителка е известна и като Мари Крус, която е носителка на титлата "Мис Американски вампир" и някогашен президент на Националния комитет на коренните жители на Америка.

Малкото перо излиза на сцената, облечена в рокля със знаците на племето апачи. Публиката е шокирана. Тя трябва да изнесе реч от 15 страници, подготвени от Брандо, но тя взима статуетката и в рамките на 45 секунди изтъква възмущението на актьора спрямо начина, по който Холивуд третира индианците.

Нейната импровизация е провокирана от обстоятелството, че няколко минути по-рано зад кулисите е имала неприятна среща с продуцента на "Кръстникът" Албърт Руди. Той я заплашва, че ако говори повече от минута, ще нареди нейния арест

или ще я ликвидира физически.

Сашийн приема зловещото му предупреждение насериозно и не се задържа излишно в светлините на прожекторите. Все пак проявява смелост и по-късно изчита пред журналисти 15-те страници от Брандо, в които се набляга на "последните 200 години, в които новите американци убиват, лъжат и прогонват от домовете им коренните жители".

След скандалното изпълнение на Брандо и неговата приятелка започва да се говори, че тя не е никаква индианка, а просто актриса. Самата Крус твърдо заявява години след това, че майка й е от френско-немско-холандски произход, а баща й е от племето апахи и тя никога не е влизала в каквато и да е роля пред американска или друга камера.

Брандо не проявява някаква излишна ексцентричност, а искрено симпатизира на индианците. Още в края на 60-те години на миналия век той публично се застъпва за правата на червенокожите племена да ловят риба в изконните си земи във Вашингтон.

Руският режисьор Андрей Кончаловски твърди, че Америка никога не е разбирала реалното значение на този човек.

"Той шокираше, фрапираше, скандализираше Холивуд от отчаяние. От чувство на безсилие.

От презрение към професията си.

От осъзнаването,

че е стока.

Той не си въобразяваше, че е голям артист. Разбираше, че пазарната му цена днес е милион, утре - три цента. Славата е нещо относително. Отдавна беше разбрал, че равнодушната природа с извечна хубост ще блести винаги, независимо дали го има на този свят, или никога не го е имало. Трагична фигура", обяснява режисьорът.

След като отказва втория си "Оскар", Брандо е номиниран още на следващата година за изпълнението си във филма на Бертолучи "Последно танго в Париж". Артистът обаче никак не е удовлетворен от изпълнението си в главната роля. Макар да продължава да се снима, артистичният циник постепенно започва да се отдръпва от киното.

Холивуд е готов да прости всеки бунт

и опит за бягство на своя непокорен любимец.

През 1999 г. Академията връчва трети - почетен "Оскар" на Марлон Брандо за цялостния му принос в историята на киното. Това е единствената от трите статуетки, която не изчезва, не бива открадната, продавана, подарявана и отказвана.

Това е поредната вещ, която дава оценка на стойността на живота му пред камерата. Просто един тотем, който иначе въплъщава цялата вяра и почит на Холивуд.

Днес оскарите на Брандо са ценност за другите, които навярно мислят, че те наистина са уловили част от величието му. Изглежда, не знаят, че "Кинозвездата е човек, който седи на трон от захар под проливен дъжд".