Гешев бяга с кожена чанта, пълна с архивни материали и микрофилми

„Гешев остава жив след 9.IX.1945 г.” е издание, което разкрива доскоро непознати факти около съдбата на легендарния полицай Никола Гешев. За написаването й са ползвани наскоро разсекрети документи от Държавна сигурност и показания на свидетели. В книгата ще откриете пазени в дълбока тайна докладни, които разкриват, че в ДС изпадат в шок, когато родните получават писма и колети от страшилището на комунистите от Канада.

Откасът, който ви предлагаме разказва са самото бягство на Гешев през българо-турската граница.

Глава шеста

Шмугна се през браздата, а аз от страх останах

За първи път приятел на Андрей Праматаров разказа истинската история за бягството на Гешев

Каква е истинската история за бягството на Никола Гешев и какви микрофилми е изнесъл в Турция разказа близък приятел на Андрей Праматаров – човека, който дълги години оглавявал царското контраразузнаване.

Източникът ни и царският разузнавач били много близки. Именно пред него Праматаров споделя уникалната история за бягството си с Гешев. Единствената му молба бе да не се споменава името му заради позицията, която заема в момента.

През 1961 г. източникът ни се запознава с шефа на отделение „Б” Андрей Праматаров. По това време той е 60-годишен и работи като технически ръководител на кооперация „Единство”. Там колега на Праматаров е ген. Каракачанов, който също се води технически ръководител.

„На практика нищо не вършеха, но получаваха, по-точно водеха се на заплата”, казва източникът ни. „Интересното е, че Праматаров нямаше смъртна присъда, а доживотна, която впоследствие е намалена и някъде към 1959 г. вече бе излязъл от затвора. Самият факт, че го оставиха жив и не го закачаха, говори, че вероятно е сътрудничил на новата власт. Но и една малка част от това, което се говореше за Праматаров и Гешев, да бе вярно, комунистите трябваше да ги обесят, да ги разпънат още първия ден след 9 септември.”

Източникът ни и Праматаров постепенно се сприятеляват и вечер редовно се отбиват в някое заведение. Веднъж на вечеря той полюбопитствал как Праматаров и Гешев са опитали да избягат от България. Праматаров се отпуснал и заразказвал:

„Абе, тя е малко смешна история, но ще ти я разкажа. В дните около 9 септември 1944 г. тайно се композира един влак, който да изкара в Турция служителите на германската легация. В него освен дипломатите от германското посолство начело с Бекерле и някои наши министри, пътувахме и ние с Никола Гешев.

За да бъде защитен влакът, на вагоните бяха качили противотанкови оръдия, както и полицаи от подвижната охрана с мотоциклети. Но руснаците изпратиха авангардни части – бойни самолети – щурмоваци, които да атакуват влака. В крайна сметка той бе спрян от авиацията преди Харманли. Релсите бяха повредени, а границата – блокирана.

Като се разбра, че няма да можем да се измъкнем безпрепятствено, настана суматоха. Бяхме доста натоварени. Аз бях с раница и чанта, а Гешев освен раница на гърба имаше и една черна чанта през рамо. В ръката си носеше друга чанта, от тези кожените, с които по това време ходеха адвокатите. В чантите носеше архивни материали, микрофилми.”

Микрофилмирането е било практика по това време. Исторически факт е, че през март 1945 г. генералът от Вермахта Райнхард Гелен записва информация за армията, командвана от него, на микрофилми. Те са поставени във водонепромокаеми цилиндри и заровени на различни места в Алпите. Гелен се е запасявал, за да стане ценен за САЩ в бъдещата им борба срещу СССР. Гешев, също като Гелен, се застрахова с микрофилми.

„Влакът спря и настана суетня”, продължил Праматаров. „Ние с Гешев тръгнахме назад, където бяха полицаите с моторите. Когато отидохме при тях в задната част на композицията, те вдигнаха автоматите срещу нас. Гешев остана невъзмутим и извади служебната си карта. Когато видяха кой е, бяха респектирани и ни оставиха да свалим един мотор от мобилната охрана. Качихме се на него, Гешев отпред, аз – отзад, и запрашихме към границата. Направи ми впечатление, че Гешев знаеше всички пътеки. Останах с впечатление, че сигурно беше проработил маршрута предварително.

Като тръгнахме да бягаме, се притесних. Казвах му: „Ще ни убият, ще ни предадат.” А той все повтаряше: „Не бой се. С тези неща, които нося, няма да ни пипне никой” и потупваше чантите.

Цял месец преди всичко това да се случи, Гешев вече беше сигурен, че Червената армия ще влезе в България. Затова се подготвяше, като събираше всички материали, за да ги вземе със себе си.

„Няма да ни пипнат, защото тия работи, които имам”, ми казваше Гешев, „ще запалят такъв пожар, че никой няма да успее да го потуши. Не се страхувай! Никой не смее да ме пипне. Имам микрофилми с такива документи, че мога да съборя новото правителство за 24 часа.”

Според източника ни именно затова никой не е закачал Гешев в продължение на 40 години след 9 септември. Въпреки че и Тодор Живков, и други от комунистическата партия са знаели къде живее в чужбина.

По разказа на Праматаров екшънът с бягството му с Гешев продължава така:

„Като наближихме самата граница, някъде над Свиленград, зарязахме мотора. На място все пак граничните патрули ни усетиха. Вероятно са чули шума от мотоциклета преди това. Освен това все още беше светло и се виждаше надалеч. Чухме как пропука пушка и залегнахме – точно преди граничната полоса. Гешев не се уплаши – скочи, пребяга през полосата и влезе в Турско. Но аз съм си страхлив – уплаших се от стрелбата и като залегнах, не мръднах.

Ако бях станал да бягам, може би и аз щях да успея да се измъкна. Но ме беше страх – като припукаха, се уплаших и залегнах. Гешев в едната ръка държеше пистолет, а в другата чанта, но не стреля изобщо. Имаше и малък германски полицейски автомат у него.

Граничарите веднага дойдоха, стреляха отново, но не толкова по Гешев, колкото напосоки и във въздуха. Не смееха към турска територия, за да не предизвикат инцидент на границата с турците. Благодарение на това Гешев безпрепятствено навлезе навътре. Граничарите, разбира се, не знаеха кой е. За тях ние бяхме обикновени нарушители и мен ме арестуваха.”

Според източника ни, след като достига този етап от сюжета си, Праматаров престава да бъде толкова словоохотлив. Разказал, че след ареста пътувал с конвой насам-натам. Първо го докарали в София, после го водили в Москва на разпити.

„Но и там нищо не му направили. Осъждат го на доживотен затвор, но с амнистиите излиза някъде през 1958–1959 г.”, каза източникът ни. Според него версията, че Праматаров е заловен в Македония, не отговаря на истината. По това време не е имало никаква възможност и логика да бяга там.

„Андрей беше много приятен, интелигентен човек”, казва източникът ни. „А и, както е известно, е работил срещу англичаните и американците. Затова много-много не му се е бягало точно там, накъдето те са тръгнали.”

Източникът ни често питал Праматаров що за човек е бил митичният Гешев. Отговорите били горе-долу следните:

„Никола беше изключителен човек. По-добър полицай от него не се е раждал, а и не вярвам да се роди някога. Неговият живот беше в полицията – там спеше. На горния етаж имаше стая, баня – една малка тоалетна с душ. Хранеше се долу в стола и само на 10–15 дни веднъж прескачаше до къщата на сестрите си на бул. „Христо Ботев”. Кабинетът му беше на четвъртия етаж.

Между другото Гешев никога не се е занимавал с изтезания – това беше за хора като Ферещанов. На Никола това му беше животът. Знаеш ли колко души имаше в комунистическата партия? Около 4200. Гешев познаваше всеки един от тях по физиономия, по три имена и по биография. Нямаше нещо, което той да не знае за някого в България. Това беше най-съвършеният полицай, който съм виждал. Животът му беше работата. Затова много се учудих, когато през август 1944 г. доведе една и каза: „Това е жена ми.” А тя беше грозна като циганка. Нямам думи да ти опиша какво представляваше. За разлика от нея той бе представителен, интелигентен, бе учил в Италия, във Франция. Най-голямото му увлечение беше агентурната работа. 80 на сто дори от сегашния ЦК (към 1962 г. – бел. ред.) бяха в архива на Гешев. И в тия две чанти, които носеше със себе си при бягството.”

Може би именно тази картотека с агентурата е причината топполицаят да не бъде съден задочно от Народния съд. Според Праматаров едно от обяснията е и че Гешев е работил поне за две разузнавания, но не понасял германците.

Праматаров бил убеден, че след като избягал в Турция, Никола заминал за Франция. Живял 12–13 г. в Париж. И там според шефа на царското разузнаване никой не го е закачал. Може би защото бил завършил полицейската академия в Лион и го приемали като свой човек. Тезата на Праматаров била, че след това Гешев най-вероятно е заминал за Аржентина и вероятно е починал там. На въпрос защо и там никой не го закача, Гешев с усмивка отговарял: „Как ще ме закачат? Всичко е депозирано.”

В следващите години излизали интервюта с българи в Аржентина, които твърдели, че са виждали Гешев и че лично го познавали.

Този уникален разказ на нашия източник се подкрепя и от думите на сина на първия шеф на комунистическата милиция Руси Христозов – Георги. Той също свидетелства пред „168 часа”, че Гешев е успял да избяга в Турция. Там депозирал копие от архива си при легендарния шпионин Ким Филби. Гешев бил убеден, че Филби е английски агент. Не е знаел, че от години е и съветски.

Версията за убийството на Гешев е пусната от Руси Христозов и от Антон Югов, заяви пред „168 часа” Костадин Чакъров. За това му разказал лично Югов. Причина за лъжата: двамата били много притеснени от интригите в БКП по това време по въпроса кой е агент на Гешев и кой – не.

В документи на МВР от 1946 г. и дори чак от 1960 г. също е записано, че Гешев се намира извън България. Освен това, ако на 8 или 9 септември е убит, няма начин това да не е фиксирано някъде.

Из „Гешев остава жив”

Книгата може да поръчате тук!