Войната на Стивън Кинг срещу Доналд Тръмп

Писателят с 350-милионен тираж единствен успя да издразни президента на 321-милионната държава, който го заличи от профилите си в социалните мрежи.

Доналд Тръмп се доказа като изключително надарен непукист. Още преди да стане президент, преодоля като на шега онзи сексистки скандал със записа, на който се чуваше как говори за жените като за средство за забавления на мъжете. Не се впечатли особено и от яростната атака на актьора Робърт де Ниро, нарекъл кандидата на републиканците "куче", "свиня", "мошеник"...

Сега от позицията на може би най-влиятелния политик в света русокосият магнат изглежда още по-непробиваем. Половината американски медии са откровено враждебни към президента си, но той, изглежда, не се вълнува за имиджа, който му градят. Не се уморява да повтаря, че е жертва на заговор и че медиите слугуват на чужди интереси.

И все пак 45-ият президент на САЩ си намери майстора в лицето на писателя Стивън Кинг. Колкото и да се опитваше да докаже, че е над нещата, Доналд Тръмп побесня от няколко изяви на краля на ужаса в социалните мрежи. Кинг първо каза, че достъпът на новия президент до ядреното копче е далеч по-страшна история от който и да е сюжет в неговите книги. След това авторът на "Кери", То", "Гробище за домашни любимци" и десетки други величествени романи определи и основния проблем на Тръмп, определяйки го като човек, който е хроматичен пример за нарцистично разстройство на личността. И така даде начало на война, в която не вземат пленници.

Вечно усмихнатият блондин толкова се вбеси от думите на писателя, че му забрани достъпа до туитъра си. Което предизвика почти моменталната реакция на Кинг: "Тръмп ме е блокирал!

Сигурно трябва да се самоубия!" Размяната на удари предизвика интереса на световната общественост. Къде се е чуло и видяло друг път писател с 350-милионен тираж на книгите си да воюва с президента, който управлява съдбините на 321 млн. американци (плюс-минус 1-2 милиона). И двамата са известни, и двамата са цапнати в устата и не се вълнуват какво мислят другите за тях. Налице са всички необходими предпоставки за един зрелищен конфликт, в който букмейкърите трудно биха могли да дадат преимущество на единия от двамата съперници.

В САЩ дори коментират с чувство за хумор, че Тръмп се е ядосал именно от нападките на Кинг, защото очевидно това е бил любимият му писател. Наистина боли да те предаде точно човекът, който те е държал буден до 1 през нощта с книгите си, а и след това е крал от съня ти заради кошмарните сюжети, с които е напълнил въображението ти. Тръмп едва ли някога ще признае, че домашната библиотека е пълна с произведения на Стивън Кинг.

Писателят обаче открай време не крие симпатиите си към демократите за сметка на недоверието към действията на републиканците. Той участва в създаването на няколко предизборни клипа на демократи, които се борят за място в Сената. По този повод навремето го попитаха дали не се притеснява, че с подобна демонстрация на политическите си възгледи няма да отблъсне потенциални читатели и купувачи на неговите книги.

"Разбира се, че това ще се случи. Знаете ли колко писма съм получил с гневни послания от рода на: "Повече никога няма да си купя твоя книга!" Само че това не може да ме отклони от мисията ми да помагам на хора, за които съм сигурен, че имат добрата воля да променят живота ни към по-добро", защитава се тогава Стивън Кинг. Абсолютно същите доводи той излага, когато се включва в петицията на 450 писатели през 2016 г., които се обявяват срещу избирането на Доналд Тръмп за президент. Колективните творчески усилия не дават никакъв резултат, но това не разколебава писателя и не го отклонява от целта му да вгорчава живота на своя враг с мощните оръжия на речта.

След нахлуването на милиардера с гръм и трясък в Белия дом 69-годишният му заклет враг написа в туитър: "Тръмп е като импулсивен и избухлив 15-годишен тийнейджър с разрешение да управлява 18-колесен камион." След ответната реакция на президента и неговата ограничителна заповед за достъп до социалните му мрежи Кинг сякаш е готов за още по-мащабни военни действия. Враговете му добре знаят, че с него шега не бива и той не се страхува да влиза в битки. Още в началото на писателската си кариера той е принуден да се сбори с хора, които не го харесват.

"Бях млад и зелен, когато получих първия тежък удар под кръста. Нюйоркският седмичник The Village Voice ме изтипоса на карикатура как се тъпча с долари. Лицето ми изглеждаше гротескно подпухнало, приличах на чудовище. Идеята беше, че с моите романчета искам само да вземам парите на добрите хорица. Беше ми гадно един-два дни, но след това отново се хванах за работа и тя сякаш ми вървеше по-добре от преди", спомня си Стивън Кинг. Атаките по негов адрес така и не спират.

През 2003 г. майсторът на ужаса е удостоен с отличие за цялостен принос към американската писменост на бляскава церемония в Ню Йорк.

Още на следващия ден един от най-авторитетните литературни критици - Харолд Блум, възкликва: "Наградили са Кинг за принос към нашата литература? Това е най-голямата глупост, която съм чувал!"

Писателят обаче излиза с чест и от тази битка. С типичното си чувство за хумор той отвръща, че Блум вероятно би казал и за Марк Твен, че е посредствен драскач, и допълва: “Колегата Блум сигурно има списък с хора, които мрази. Не чете техните произведения, но навсякъде охотно разказва колко лоши писатели са. Не му се сърдя.”

Въпреки протестите на старото куче Харолд Блум Стивън Кинг продължава да трупа отличия в домашната витрина. През септември 2015 г. той е удостоен от президента Барак Обама с Национален медал на изкуствата. Тогава писателят с охота приема наградата от ръцете на Обама, на когото очевидно силно симпатизира. Две години по-късно авторът на някои от най-великите романи за всички времена едва ли може да се надява на държавни почести. Просто няма смисъл да го номинират, ако предварително е ясно, че няма да отиде и да се прегърне с Тръмп, след като му закачат златния орден на ревера.

Писателят е достатъчно награждаван, за да не му липсва точно тази суета. Всъщност самият той в редките си интервюта твърди, че е взел почти всичко - и хубаво, и лошо, от този живот, така че нито за миг не си е позволявал да се чувства прецакан от съдбата. Може би и заради това толкова тежат критиките му срещу президента Тръмп.

Просто не можеш да смачкаш или приласкаеш автор, чиито книги са продадени в 350-милионен тираж, който си има всичко и не ламти за нищо. Тръмп започна да бие по националистическата струна. Оплака се, че Кинг е просто още един от демоните, които по неизвестни подбуди се опитват да съсипят американската нация, удряйки по нейния бащица. Всъщност Тръмповите глупости много приличат на идиотщините, които бълват някои наши политици, обичащи да казват: "Ударът срещу мен е всъщност удар срещу държавата." И точно както в България, в Америка има достатъчно хорица да повярват на подобни брътвежи. Още повече че мистър Кинг и друг път е влизал в полезрението на тълпата от примерни американци, но този път с крайно "смущаващите" си възгледи за религията. Той нееднократно е нападал църквата във всичките й видове и форми.

"Не харесвам организираните посещения на църковни литургии. Вярата не може да върви под строй. И всички тези противопоставяния между различните религиозни течения са ми още по-омразни. Детските ми спомени са тясно свързани с посещенията ми в методистката църква. Там ме учеха, че католиците ще отидат в ада, защото се кланят на идоли. Но аз се питах: "Леля Моли се омъжи за католик и им се родиха 11 деца. Всички те ли са абонирани за ада, въпреки че са страхотни хора и аз много ги обичам?" Този и други подобни въпроси ме отдалечиха от религията.

Да, аз вярвам в Бог и го помолих за помощ, когато трябваше да се преборя с пиенето и алкохолизма. Казах му: Боже, дай ми сили, защото яко съм го закъсал. Очевидно е, че той ме чу, въпреки че не съм от най-дисциплинираните му чеда", заявява напълно в свой стил Стивън Кинг.

За пиянството си и дрогата той рядко говори, но никога не се оправдава. За първи път разбира, че има огромен проблем, когато в неговия щат Мейн е въведен законът за връщането на бутилки от алкохол. Като примерен гражданин писателят отива да събере амбалажа и осъзнава, че гаражът му е задръстен от празни бутилки и бирени кутийки. След това идват и проблемите с наркотиците. Вече световноизвестният романист пие и се друса, успявайки да скрие по най-добрия начин пороците от най-близките си хора.

"През деня гледах да се ограничавам. Моето време беше след залез- слънце. Пиех по много, но и правех всички неща, които се изискват от един примерен съпруг. Моята Таби със сигурност знаеше какво става.

Благодаря й от все сърце, че не предприе грешната тактика и не ме заплаши с развод, ако не спра моментално с наливането. Няма начин да не сте забелязали колко по-сладки стават нещата, които изведнъж се оказват забранени за вас", споделя Стивън Кинг.