За “Алтамира” режисьорът Хю Хъдсън е избран от праправнучка на главния герой

Дон Марселино Санс де Саутуола случайно открива в земите си първата пещера, пазила в тайна хиляди години най-уникалните и запазени праисторически рисунки от горния палеолит. В същото време не той, а неговата 8-годишна дъщеря Мария е първият човек, съзрял древното изкуство преди всеки друг. През 1879 г. обаче светът още не е готов за тази феноменална находка и животът на семейство Саутуола се преобръща.

Почти век и половина по-късно след знаменателното откритие праправнучка на Дон Марселино - Лукреция Ботин лично се свързва с отличения с четири награди “Оскар” режисьор Хю Хъдсън и му предлага да заснеме филм за нейните предци - драматичната лента “Алтамира”.

“Тази история дойде сама при мен. Наследницата на главния герой ме откри, защото много харесва моите филми. Семейството държеше историята да се разкаже точно и светът да я научи”, признава Хъдсън.

Сценарият на лентата е дело на Оливия Хитрид и Хосе Луис Лопес-Линарес. В главната роля на любителя археолог и земевладелец Дон Марселино е звездата Антонио Бандерас, а в образа на неговата дъщеря Мария се превъплъщава Алегра Алън. В актьорския каст се откроява и името на Рупърт Еверет.

Британският музикант и композитор Марк Нопфлър, лидер на звездната рок група от 80-те “Дайър Стрейтс”, е отговорен за музиката във филма.

“Исках не типично испанска китара, но звук, който все пак да се доближава до този дух. А Марк препоръча забележителната перкусионистка Евелин Глени, която е с увреден слух и работи основно с вибрациите. На нея разчитаме за озвучаването на земята, природата, пещерите, анималистичните елементи”, коментира режисьорът.

Снимките на продукцията протичат в Северна Испания и по-точно в областта, където е живяло семейство Ботин.

Екипът не е допуснат в пещерата,

която се охранява строго

и в нея влизат само за няколко мунити едва по седем души на седмица, облечени със специални костюми. Посещенията са разрешени единствено за акредитирани учени и изследователи, а пещерата е затворена за туристи от години. Строгите мерки за достъп имат за цел да предпазят от увреждане рисунките, които са податливи дори на човешкото дишане. През 2001 г. се открива и музеят на Алтамира, в който е направена отлична репродукция на една от вътрешните галерии и някои от по-интересните рисунки.

На големия екран стрелката се връща назад до далечната 1879 г., когато Дон Марселино и неговата дъщеря Мария случайно се натъкват на уникалната пещера в собствените си земи до град Сантиляна дел Мар в провинция Кантабрия, Испания. Любопитството на Дон Марселино се разгаря с пълна сила и воден от своя откривателски порив той започва да копае, за да “изрови”

тайните от миналото на праисторическите хора.

В търсенето на съкровище надолу испанецът намира различни артефакти - върхове на оръжия от кремък и кост, костени игли, остатъци от убити животи и погребани хора и т.н. Уникалността на Алтамира остава над него и се разкрива пред очите на Мария, която вдига поглед нагоре и съзира галопиращи бизони, изкусно изрисувани наред с коне, сърни, елени и хора. По-късно някои от тях са датирани на повече от 30 000 години.

За изображенията там дори самият

Пабло Пикасо възкликва: “След Алтамира

всичко е упадък!”

Рисунките са направени с боя, получена от смес от животинска мазнина и минерални пигменти от почвата. Основно използваните цветове са червено, светло жълто, тъмно жълто, ръждиво, виолетово, охра и черно. Черният цвят маркира контурите.

Най-голямата праисторическа рисунка е на сърна с дължина 2,25 м. Всички древни творения се открояват със своя реализъм при животинските видове, а човешките фигури са по-малко и са пресъздадени с контури. В пещерата има и отпечатъци от ръце, направени с червена боя.

В лентата на Хъдсън феноменалната находка отначало е посрещната с въодушевление и дори Кралят изразява своята възхита. Опасенията на съпругата и майка Кончита Саутуола, изиграна от иранската звезда Голшифте Фарахани, че талантите на древните хора и тяхното наследство са твърде изненадващи и притеснителни, започват да тормозят мнозина.

Качеството на праисторическите изображения е толкова поразително, че научната общност се съмнява в автентичността му и обвинява откривателя му в измама и фалшификация. За консервативните умове “диваците” не са разполагали

с достатъчен интелектуален капацитет,

за да творят и създават такава красота.

В същото време и за католическата църква рисунките от Алтамира са атака срещу библейските откровения.

Дон Марселино е атакуван по различни фронтове,

а красивият свят на неговата дъщеря се срива. Мария иска да помогне, но всяко нейно действие влошава ситуацията. Пещерата е заключена, но нейният баща не смята да се откаже току-така от заслуженото признание за откритието, каквото и да му коства това.

Истината рано или късно винаги намира път, а миналото успява да се разкрие и утвърди себе си в бъдещето.

23 години след като Алтамира допуска дон Марселино и Мария до своите тайни, рисунките от енигматичната й сърцевина са признати за автентични. През 1985 г. пещерата е вписана и в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

В “Алтамира” участват още Никълъс Фарел, Хенри Гудман, Пиер Нини, Клеман Сибони и др.

Драматичната лента имаше прожекции на София Филм Фест през март тази година, но сега предстои и нейната редовна премиера в кината у нас на 28 юли.