Салвадор Дали, Ив Монтан и Боби Фишер съдени за бащинство след смъртта си

28 години след смъртта на Салвадор Дали тленните му останки бяха извадени от гроба му. Процедурата бе разрешена от мадридски съд, за да се осъществи ДНК анализ, преценяващ дали великият художник има дъщеря.

Точно в 10,20 вечерта започва ексхумацията. За целта е повдигната плочата на пода в музея “Салвадор Дали” във Фигерес, тежаща един тон. Под нея се намира гробът на художника. Експертите с учудване откриват, че емблематичният мустак на Дали е запазен. Обясняват го с факта, че тялото на художника е балсамирано преди погребението, а лицето му - завито с копринено покривало. За осъществяване на ДНК анализ от ковчега са взети коса, нокти и две големи кости, които след процедурата ще бъдат върнати. Резултатите от теста ще са готови в началото на септември. Всичко това се прави по искане на 61-годишната Пилар Абел Мартинес, която твърди, че е израснала с убеждението, че е незаконна дъщеря на гения. Това е било потвърдено от майка – Антония Мартинес де Аро, която е работила като детегледачка в Порт Лигат, където се е намирало и известното лятно имение на Дали и съпругата му Гала. От десет години Пилар се опитва да получи разрешение за ексхумацията на тялото на гения, но от фондация “Салвадор Дали” успяват на няколко пъти да попречат това да се случи. До този юни обаче, когато съд в Мадрид официално разрешава ДНК анализа.

 В свое интервю за “Депеш” Пилар Абел Мартинес твърди, че не прави това, за да получи наследство, а просто, за да открие истинските си корени: “От десет години се опитвам да получа справедливост, да узная името си, да разбера истината за себе си. Не го правя за пари. Ако беше така, можеше да съм продала отдавна историята си като книга или филм и да съм натрупала състояние. А истината е, че не съм взела дори и един сантим за участие в телевизионни предавания и интервюта. Нямам претенции към наследството на Дали, имам необходимост единствено да открия истината. Много съм щастлива, че най-накрая успях да получа разрешение за този тест. Направо ми се плаче. Нямам търпение резултатите да станат готови. Това ще ми донесе огромно облекчение. Имам нужда да открия произхода си, за да намеря мир в себе си, за да открия идентичността си.

 Надявам се всичките години борба да не са били напразни. Това беше истинска борба, защото толкова много хора искаха да ми попречат – да ме спрат да узная истината за себе си. А нямат това право. Четири пъти сменях адвоката си, сблъсквах се с хулите по медиите, с омразата на хората. Наричаха ме как ли не, всички си мислеха, че съм луда. Чувствах се сама срещу целия свят. Никога не съм имала съмнения, че той е моят баща. Иначе защо да се подлагам на всичко това. Хората често ми казват, че приличам на него. Че имам неговото лице и неговия поглед. Истината е, че и по характер си приличаме – и аз съм мрачна и обичаща самотата. Бях на осем години, когато баба ми – майката на мъжа, когато смятах за свой татко - ми каза: “Знам, че синът ми не е твой баща. Ти си дъщеря на един много известен художник. Но аз въпреки това те обичам като своя внучка.” По-късно разбрах, че майка ми наистина е работила в същото селище, където е била вилата на Дали. Явно там са се срещнали. Не знам дори дали са имали връзка или просто мимолетна авантюра, но знам, че съм дъщерята на Салвадор Дали.”

 Мнозина обаче се съмняват в искреността на Пилар, защото все пак наследството на сюрреалиста се оценява на над 300 милиона евро и ако 61-годишната жена докаже, че е законна наследница, тя ще има право да предяви претенции и за пари. Други пък обявяват, че дори само името Дали ще е достатъчно наследство, което испанката да използва по множество начини да печели от славата на гения.

 Същата участ застига и Ив Монтан след смъртта му. Всъщност още докато изпълнителят е жив, Орор Дросар предявява претенции, че е негова дъщеря. Монтан дори не крие, че е имал авантюра с майка й преди години, но отрича категорично младата жена да е негова наследница. Ив се запознава с Ан Жилбер Дросар на снимачната площадка. Той вече е звезда и изпълнява главната роля, а тя играе второстепенна, но омайва Ив с красотата си. Монтан бързо забравя за авантюрата, но години по-късно Ан настоява, че му е родила дъщеря. Той дори не иска да чуе за нея. Големият музикант не се съгласява да се подложи на тест за бащинство. Момичето завежда дело, за да го застави, но на 9 ноември 1991 г. Монтан почива.

 Орор обаче не се отказва, тя прекарва следващите седем години да води още дела, за да изиска ексхумация на тленните останки и провеждането на тест. Тя не спира да дава интервюта по медиите и да настоява, че е дъщерята на Ив. Тя подчертава, че го прави за “морална победа”, и допълва: “Естествено, това няма да ми върне бащата. Копнеех той самият да ме признае още докато беше жив. И да бе играл поне някаква роля в живота ми.” Въпреки това, когато става дума за наследство, тя съвсем директно добавя: “Не виждам защо да нямам право на част от богатството му!” В крайна сметка през 1998 г. Орор Дросар получава разрешение от парижки съд. То предизвиква силна съпротива. Почитатели на звездата организират протест и дори тогавашният министър на здравеопазването Бернар Кушнер категорично се обявява против, подчертавайки, че ако самият Монтан е отказвал да се подложи на ДНК тест приживе, няма как съд да му налага такъв след смъртта му. Въпреки всичко една дъждовна вечер на месец март гробът на звездата в “Пер Лашез” е разкопан. Взети са кости и зъби и са осъществени тестове. Два месеца по-късно официално са съобщени резултатите. Според тях Орор не е дъщеря на музиканта. Младата жена е съсипана и е убедена, че е станала жертва на някакъв заговор, целящ да запази паметта на Монтан. Въпреки категоричния тест, тя продължава да живее с убеждението, че е дъщеря на Ив.

 През 2010 г. пък исландски съд разрешава ексхумацията на тялото на шахматния гений Боби Фишер, погребан в Рейкявик две години по-рано. Причината е, че филипинката Мерилин Янг претендира, че деветгодишната й дъщеря е негово дете. Тя предявява искания за част от наследството на световния шампион по шахмат, оценявано на 2 милиона долара. Филипинката обаче привежда като доказателство на теорията си това, че самият Фишер приживе й е пращал значителни суми няколко пъти годишно. Според нейните думи като издръжка за дъщерята. След смъртта му обаче вече нямало кой да се грижи за момичето и майката решава да търси правата си. Тя завежда дело в Исландия, където Фишер прекарва последните години от живота си и където почива на 64-годишна възраст. Съдът дава разрешение за ексхумация и ДНК тест е осъществен. Резултатите от него обаче категорично показват, че Фишер не е баща на момичето.