Четива за душата и ума

Представя ме няколко издания от това лято, които няма само да ви забавляват, но и ще ви накарат да се замислите.

„Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един“ от Рафаел Джордано е полезен, разведряващ и дълбоко оптимистичен роман. Камий е вече почти четирийсетгодишна и на пръв поглед има всичко необходимо, за да бъде щастлива: съпруг и малък син, добре платена работа като търговски специалист, но се чувства потисната от еднообразното си съществуване и рутината на всекидневието си. Пътен инцидент води до запознанството ѝ с „рутинолога“ Клод Дюпонтел, запознанство, което ще се окаже от съдбоносно значение – за нея и впоследствие за много други хора. Дюпонтел ще ѝ предложи да я избави от „острия рутинит“, който я измъчва... И Камий преминава с негова помощ през поредица от завладяващи приключения с любопитни наименования: „Искрящо бяло”, „Изкуство на моделизацията”, „Позитивен бележник”, „Отлепване на марките”, „Суха емпатия” и много други, които в крайна сметка ще я избавят от усещането за безсмисленост и ще променят живота й.

„Трансхуманитарната революция“ от Люк Фери. Трансхуманизмът е движение, чиято цел е да способства за безграничното подобрение на физическите и интелектуалните способности на човека чрез всички средства – генетични, химически, механични, информатични. В крайната си форма той проповядва физическото сливане между човека и бъдещите компютърни мрежи, надарени с изкуствен интелект. Техномедицината е основана на високите технологии и на широкото прилагане на генното инженерство. Нейната цел е да лекува болните, но и да „подобрява” здравите. Техномедицината е основното средство за осъществяване на трансхуманитарните стремления. Юберизацията е термин, характеризиращ колаборативната (споделената) икономика (по името на предприятието Юбер). Благодарение на интернет и мобилните му приложения споделеното превозване конкурира дейността на традиционните таксита; практиката на споделеното жилище измества хотела; директният обмен между потребители на вещи и услуги зачерква посредника… Трансхуманизмът и колаборативната икономика имат една и съща философска основа – стремежът на човека да овладее индивидуалната си съдба. В своето задълбочено и балансирано изследване Люк Фери се опитва да отговори на въпроса: докъде ще ни доведе всичко това – до по-добро или до по-лошо?

„Даровете на гнева“ от Арун Ганди. Десет важни житейски урока, предадени от Махатма Ганди – световноизвестен пацифист, индийски политик, наричан Баща на нацията – на внука му Арун Ганди, който ги превръща и в своя житейска философия. Арун Ганди е само на 12 години, когато родителите му го оставят в „Севаграм“ – известният ашрам на дядо му. За Арун човекът, който се бори за независимостта на Индия, обичаният от всички известен философ и лидер, е просто неговият бапуджи. В поредица от житейски истории – мъдри и вдъхновяващи, разказани като притчи, той представя Махатма Ганди в една невиждана досега светлина – като човека Ганди и като любимия дядо, който му предава вдъхновяващи уроци и го повежда по истинския път от гнева към смирението: „Не трябва да се срамуваме от гнева. Гневът е хубаво нещо. Той е енергията, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото; силно и много добро средство, което ни мотивира. Това, от което трябва да се срамуваме, е начинът, по който злоупотребяваме с него.“ Уроците на Махатма Ганди са универсални – за себепознанието и самоконтрола, за идентичността, за силата и смелостта да отстояваш себе си и да уважаваш мнението на другите, за възпитанието и справянето с агресията между децата, за приятелството и семейството. Основани са на това как да изразяваме собствените си чувства и да впрягаме силата на гнева за добри цели. Да променяме себе си и света чрез ненасилствената комуникация.

„Сократ, Иисус и Буда“ от Фредерик Льоноар ни представя ученията на тримата най-велики духовни учители в историята на човечеството, „трима наставници в изкуството на добрия живот“. Макар да са толкова различни, между тях има удивителни сходства. Идеите им, валидни и днес, може да се резюмират така: човекът е безсмъртен, животът му не се изчерпва само в краткото му пребиваване на земята. Той трябва да търси истината, да опознава себе си и да се стреми да бъде свободен. Но този процес не би имал никаква стойност без върховната добродетел, наречена „справедливост“, и без крайъгълния камък на конструкцията – любовта, независимо дали става дума за будисткото състрадание, сократическия ерос или християнската агапе.

„Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“ е от Хеймин Суним - един от най-влиятелните дзенбудистки учители и писатели в Южна Корея, където книгите му са продадени в повече от три милиона екземпляра. Авторът ни учи как дa бъдeм cпo?oйни и ocъзнaти в зaбъpзaния cвят и колко е важно дa зaбaвим тeмпoтo. Суним ни показва пътя към вътpeшния пo?oй и paвнoвecиe cpeд зaдyшaвaщoтo вce?иднeвиe. Heгoвитe нaпътcтвия зa блaгoдeнcтвиe и щacтиe в oceм oблacти, cpeд ?oитo взaимooтнoшeниятa, любoвтa и дyxoвнocттa, нaблягaт въpxy вaжнocттa oт cъздaвaнe нa пo-дълбo?a вpъз?a c дpyгитe и cпocoбнocттa дa бъдeм cъcтpaдaтeлни и oпpoщaвaщи ?ъм ceбe cи.