Волейболният национал Валентин Братоев показа най-доброто от себе си в първото дерби за новия сезон. С екипа на "Нефтохимик 2010" той записа 25 точки при успеха за Суперкупата на България срещу "Добруджа" (3:1).
Талантливият посрещач беше част от представителния тим, който завоюва сребърен медал от европейските олимпийски игри в Баку през 2015 г. Има и бронзов медал от Евро 2009. В своята кариера е играл в Италия, Катар, Германия и Франция. Неговият брат близнак Георги е разпределител в националния отбор.
- Г-н Братоев, честит първи трофей за сезона. Как премина двубоят за суперкупата през вашите очи?
- Ако изключим по-слабото начало, след това се справихме добре с тактическите задачи, поставени от треньора. Искаше от нас да покажем волейбол. Това беше първият ми нормален мач от една година и четири месеца. Всички останали срещи ги играех контузен. Сега след втората операция за пръв път излязох на игрището без инжекции или хапчета.
- Друго си е да играете напълно здрав, нали?
- Е, как, много по-добре е. Наясно си с какво разполагаш. След тези контузии си мислех дали изобщо мога да се върна във волейбола. Годинките натежават и минават. Ние с брат ми след 20 дена ставаме на 30. Има голяма разлика дали си на 25, или с пет години по-възрастен.
- Последната ви травма на тазобедрената става носи много въпросителни. Колко тежка беше контузията?
- Неприятна работа е. За пръв път ми се случва. Само бях чувал. Човекът, който ме оперира, си свърши работата прекрасно. Той е един от най-добрите професори в тази област. Помогна ми. След това случих и на добри рехабилитатори в "Царско село". Хората си свършиха работата прекрасно.
- След двете поредни контузии непосредствено преди сезона с националния отбор смятахте ли, че ви гони някакъв карък?
- Не, по-скоро беше неприятно стечение на обстоятелствата. Има ги тези работи в спорта. Можеше и къде-къде по-зле да бъде. Не беше най-лошото. При две поредни травми е кофти. Тъкмо се оправиш от едното, и идва другото. На момента губиш малко вяра, но после бързо се оправиха нещата.
- Лесно ли беше решението да останете в "Нефтохимик" и през този сезон?
- Не беше толкова просто. Имах оферти да ходя в чужбина. При това доста добри финансово. Ала след две операции не знаех дали ще мога да се върна и да играя волейбол на моето ниво. Рисково е да отидеш някъде в чужбина и да те изгонят, понеже не си вършиш работата. Това не е за мен. В "Лукойл" нещата са организирани доста добре. Със Сашо Везенков бързо се разбрахме. Предния сезон свършихме добра работа. Сега и с идването на Теди Салпаров и младите момчета, които бяха привлечени, успяхме да направим боеспособен състав.
- Събрахте се и с Найден Найденов, който ви даде възможност на вас и на брат ви Георги в националния отбор.
- Още отпреди това той ни беше треньор в "Левски". С него и с Брунко Илиев, лека му пръст, станахме шампиони на България преди 8-9 години. Добре се познаваме и работим. Където сме били, сме се разбирали.
- Какви са целите през новия сезон?
- Трябва да спечелим всичко, което може. Имаше амбиции да се играе сериозно Шампионска лига, но нямаме класен диагонал. Сега ще пристигне едно ново момче (б.а. - украинец). Времето за подготовка не е много. Трябваше да вземем доста добър състезател, но той се контузи. Затова по-скоро целите са в България да се представим така, както трябва. В Европа всичко, което постигнем, ще бъде бонус (б.а. - "Нефтохимик 2010" ще приеме на 8 ноември "Фридрихсхафен" (Гер) в мач от III предварителен кръг на Шампионската лига. Реваншът е на 11 ноември. Това е дебют за бургазлии в състезанието). Отборът има шансове. Стига да играем добре. Не сме лоши. Отдавна с брат ми играем волейбол. Теди от 15 години е в националния отбор. Има натрупан опит. Другите тимове в България също направиха хубави селекции - ЦСКА, "Монтана", "Левски". Ще бъде оспорвано първенство. Не сме непобедими. Ще има мачове, които ще загубим. Останалите отбори ще се хвърлят с всичка сила.
- Пролича си вашият опит през миналия сезон. Това ли беше ключът за успехите?
- Така беше, но с привличането на Ники Николов при нас нещата станаха много сериозни. Той е играч от друго измерение. Не е за България.
- И вие с брат ви Георги не сте случайни.
- Ние в сравнение с него повече имаме място в България. Не искам да правя четки на Николай, въпреки че ми е близък приятел, но през последните две години показа страхотни неща. Преди това не успя да покаже какво може. Сега е на извънземно ниво. За мен е удоволствие да го виждам, че се справя по подобен начин.
- На вас още колко ви трябва, за да достигнете лимита на вашия потенциал?
- Мисля, че с брат ми сме стигнали тавана. Късно се научихме на търпение. Ако по-рано го бяхме направили, нещата щяха да се наредят по-добре с нас. Нямаше да има толкова проблеми с треньори. Чисто волейболно сме на добро ниво. Развили сме се максимално. Ако сме живи и здрави, ще направим още някоя и друга година. През 2018-а има световно първенство. Ако треньорът отново ни покани, целта е ясна.
- Отново се върнахте в националния отбор. Кой предприе първата стъпка за заравяне на томахавката с Пламен Константинов?
- Не е имало някакви скандали. Просто човекът си имаше едни виждания. Ние се променихме и той сметна, че ще му свършим работа. Аз не можах да направя нищо, защото се контузих. Брат ми се включи доста добре.
- Какво не стигна на националите да направим нещо по-добро на европейското?
- Отборът на Сърбия беше много добър, но и ние не се представихме супер в този мач. Поради каква причина, си знаят момчетата и щабът. Като цяло малко не стигна. Случва се. Видяхте как други големи отбори отпаднаха на същия етап. Не е безкрайно учудващо. Има 6-7 много силни отбора, а призовите места са три. Няма как, има и разочаровани.
- Сега на световното в България ще има още 4-5 тима, които ще имат претенции.
- Това е най-силният турнир по волейбол в света. На олимпиадата квотите не са достатъчни. Не могат да се класират част от топтимовете. В България ще се видят най-класните отбори.
- Какво е необходимо, за да направим пробив на световното?
- Всеки трябва да си върши своята работа. От федерацията вече се справиха отлично. Осигуриха световно първенство в България. Това не се е случвало от 48 години. И съм сигурен, че в следващите 50 няма да има. Това е изключителна възможност, която ни се дава от хората във федерацията. Не е ясно дали и самите ние от националния отбор ще имаме друг подобен шанс. Знае се, че с нашите фенове играем много силно. Дават криле. Видя се на европейското първенство през 2015-а. Не можахме да вземем медал, но България игра страхотно.
Коментари (0)
Вашият коментар