Бончук Андонов е един от най-реномираните български фотографи. Запечатвал е късове от спортната история на нашата страна на олимпийски игри и световни първенства. 69-годишният ветеран е един от малкото щастливци, които преживяват емблематичната победа над Франция през 1993-а, с която България се класира за Мондиала в САЩ '94. Специално за "България Днес" той разказа своите преживявания от паметната вечер на "Парк дьо Пренс"
- Г-н Андонов, вярвахте ли, че България можеше да се класира за световното в САЩ, преди мача с Франция?
- След като се получи злощастният за Франция резултат срещу Израел, се появи малка надежда за нас, българите. Знаехме, че разполагаме с много силен тим. Бяхме записали победи над класни отбори. Въпрос на време беше да направим нещо. Тогавашният председател на БФС Вальо Михов обичаше рисковете. Той усети, че обстановката около срещата с Франция може да предизвика още по-голямо желание за победа. Всички се бяха настроили. Вальо Михов заведе към 50 души журналисти. Бяхме трима фотографи. Имахме страхотни условия като хотел и пътуване. Когато се качихме в самолета, бяхме настроени положително. Никой не се съмняваше в победата. Преживял съм много успехи и неуспехи. Затова винаги съм поставял под съмнение всяко начинание, но тук бях еуфорично настроен. Хотелът беше луксозен. Посрещнаха ни, а всичко беше прекрасно организирано. Стояхме до сутринта в ресторанта на хотела. Носеха ни вино и сирена. Журналистът Коко Петрини беше наследник на швейцарска баба. Накрая той поръча две бутилки истински коняк "Наполеон". С нас на масата бяха Иван Тенев, фотографът Петко Асенов и певците Бисер Киров и Христо Кидиков. Пяхме цяла нощ.
- Какви са вашите спомени от самия мач?
- Голът на Емил Костадинов в началото на мача беше пикът на празника. Ръмеше дъжд. В началото фотографите не ни пускаха до терена. От цялото притеснение бях заредил само единия от двата апарата. Тогава бяхме на филми. Когато свършеха кадрите в единия апарат, вземах другия, без да сменям филм. Емо вкара гола. Всички се кефихме. На полувремето отивам да сменям филма, дърпам ръчката и виждам какво съм направил. Бях снимал дотогава без филм. Прилоша ми. Беше страховито за фотограф като мен. Оттогава това ми е като обеца на ухото. Човек трябва много правилно да се подготви, преди да излезе на важно събитие. След тази случка винаги преглеждам какво има в чантата.
- Драмата беше пълна след изравняването на резултата. Какво се случи през вашите очи?
- Французите изравниха. За нас всичко празнично свърши. Задаваше се вече краят на мача. Усещах как филмът в моя апарат свършва. Тогава сами си ги купуваме. Един филм струваше 16 долара. Това бяха много пари за бедния български фотограф. Колебаех се дали да заредя нов. Но си казах - дошъл съм до тук. Зареждам нов филм. В този момент стана прословутото отнемане на топката, подаването на Любо Пенев към Емо Костадинов, неговият спринт и удар от въздуха. Бях отдясно на вратата, за да държа и пейката под око. Това беше невероятен шанс. Имах готовност. Направих 17 снимки на гола с онази техника. Господ ми помогна да измия срама от липсата на филм при първия гол на Костадинов. Сигурно някой горе е чул клетвите, които съм изрекъл, след като не успях да снимам преди това. И за мен Господ беше българин! Имам и други снимки - на радостта и на нашата публика. Когато настъпи еуфорията, забравихме и да снимаме. Плакал съм на много малко събития. Това е едно от тях. Другото е при победата над Германия от САЩ '94. Там също имах страхотен късмет. Слагаха ни на една врата. Не можеш да сменяш позиция, защото имаше много фотографи. Хванах двата гола - и на Стоичков, и на Данчо Лечков. Е, това ако не е шанс, здраве му кажи.
- Как преживяхте гола на Костадинов?
- Костадинов е особен човек. Различаваше се от останалите. Имаше леко дръпнат характер. Неразговорлив беше, но се подаде на емоцията. Имаше момент, в който нашият отбор беше леко счупен. Имахме невероятна защита. Французите се приспаха, след като ни натиснаха. Тогава изригна тази работа. Летящата топка към Костадинов е много трудна. Ъгълът беше малък, топката падаше отгоре. Това беше неспасяемо. Уцелиш ли вратата, е директен кинжал. Пробожда. При награждаването за Футболист на годината направих една серия от кадрите на втория гол. Монтирах ги от началото до края. Тогава работех за вестник "Старт". Емо правеше летеж след гола. Имам снимка как го гонят. Нашите не можеха да го стигнат. Тичаха като индианска нишка. Той отиваше към Пената. Накрая го хванаха, свалиха го на земята и го натиснаха. Беше невероятно!
- Какви емоции показа Димитър Пенев при втория гол на Костадинов?
- Димитър Пенев е от хората, които не изпадат в критични ситуации. Не е като Димитър Димитров-Херо, който не знае какво прави, когато се ядоса. Излиза извън себе си. Пената е много разсъдлив. Много хора се чудят защо говори по този начин при интервютата. Смятат го за прост човек, но не е така. Пената не иска да каже това, което мисли. За да прикрие нещата, приказва нелепости. Той е добър шоп с пресметлив мозък. Такъв беше и като футболист. Мой братовчед е Йордан Самоковлийски, който беше централен защитник на "Пирин". Една година го взеха за турнето в Бразилия на националния отбор. Играха заедно с Пената. После Йордан ми разказва: "Бончо, скъсвам си дробовете, за да стигна до топката, а този Пенев прави една крачка встрани и топката е в него. Има невероятен усет и познава играта в тънкост." Затова в САЩ '94 хората му се чудеха. Самият факт да сложиш нападател като Ивайло Йорданов на поста централен защитник. Уникална смяна. Пенев винаги е спокоен. Рядко излиза от кожата си, за да предизвика нещо. До последно Пената твърдеше, че французите не са непобедими и как ние имаме много силен отбор.
- Какво беше настроението по трибуните?
- Евала на Вальо Михов, който прозря с неговия комарджийски нюх, че нещо предстои да се случи. Не е имало друго такова настъпление от журналисти, треньори и футболисти. На стадиона беше Силви Вартан с мъжа и сина си. Всичко това създаваше колоритна атмосфера. Останахме само ние да се кефим. От друга страна, гледаш как една футболна нация е смачкана. Французите се изнесоха бързо-бързо.
- Как отпразнувахте победата?
- След като свърши мачът, се разделихме на две групи. Част от журналистите останаха с футболистите. Останалите директно се качихме на самолета. С нас пътуваха сегашният треньор на националния отбор Петър Хубчев и Златко Янков. Да не ви описвам какво се случи в самолета. Стюардесите се скъсаха да носят. Изпи се всичко, което имаше! От водата до уискито. На летището ни чакаше премиерът Беров и председателят на парламента Сашо Йорданов. На пистата имаше огромна група от хора. Сега всичко ми е като насън. Понякога си лягам и си мисля как имах този късмет да ми се случи. Беше невероятна еуфория! Ограден си с единомислещи хора. Крещяхме и нецензурни изрази. В такива моменти човек губи контрол и не може да мисли реално. Беше като Априлското въстание! Бяхме една опиянена нация от тази победа.
Снимка: Бончук Андонов
Прави ежегодна фотоизложба
Бончук Андонов е главният организатор на спортния раздел от международния фотосалон "Старт Фото София".
"Първата година, когато я организирахме, съвпадна с желанието на МОК да извади борбата от олимпийската програма - разказва Бончук Андонов. - Поисках от колеги фотографи да покажат колко е красива борбата чрез снимки. За разлика от останалите раздели, при нас няма такса за участие. Тази година направихме фотосалона за трети път. Трудно е като финанси. Помагат ми Цено Ценов и европейската федерация по борба. През 2017-а пристигнаха 3000 фотографии. От тях журито три дни селектира 280."
Коментари (0)
Вашият коментар