София е мястото, където оживяват най-страшните кошмари на френските футболни национали.
"Петлите" нямат победа на стадион "Васил Левски" след Втората световна война. Началото на българската хегемония поставя Христо Илиев-Патрата.
Той има среща с историята пред 55 000 зрители, препълнили националната ни арена на 11 ноември 1961 г. Запалянковците губят надежда в чудото, но в последната минута на мача България - Франция съдията отсъжда фаул пред вратата на гостите. Резултатът е 0:0. Това изглежда като последна възможност за българите. Ако победим, ще запазим шансове за класиране на световното първенство в Чили през 1962 г. Зад топката застава Ракаров, известен с бомбения си шут. На трибуните е тихо. Всички очакват със затаен дъх удара. Ракаров бие в стената. Тежка въздишка на разочарование се понася над стадиона. Изглежда всичко свършва за нашите... В този момент чешкият съдия Фенцл отсъжда наказателният удар да бъде повторен, защото стената се е придвижила непозволено напред. Ракаров отново се засилва, но вместо силен удар следва прехвърлящо подаване в наказателното поле. Там отнякъде изскача Христо Илиев и вкарва топката във вратата на Франция! Гол и победа с 1:0! Илиев пада в прегръдките на съотборниците си. Този 25-годишен футболист променя съдбата на нашия отбор.
След успеха от 11 ноември за нашите предстои последната крачка. Още един мач на неутрален терен срещу "петлите" ще реши кой от двата отбора ще лети за Чили.
В Милано България довършва започнатото в София. Класираме се за световното след нова победа с 1:0. Точен е Димитър Якимов.
За съжаление Патрата, първият екзекутор на "петлите", ще стане жертва на загадъчна прокоба, покосяваща някои от най-добрите ни футболисти от това поколение. Четирима умират, преди да навършат 40 години... През 1971 г. в катастрофа смъртта си намират Георги Аспарухов и Никола Котков. Гунди е на 28 години, а Котето на 32. Вратарят Георги Найденов умира на 38 години при странни обстоятелства в Дамаск през 1970 г.
Христо Илиев намира смъртта си четири години по-късно.
По това време Патрата вече е спрял с футбола, но още е любимец на народа и търсен събеседник. Негов голям приятел е легендата на "Левски" Сашо Костов.
"Патрата и той млад загина - спомня си с тъга Костов за датата 24 март 1974 г. - Наясно съм как стана тази трагедия.
Христо го уби пиян шофьор. Същия ден отидохме със сина ми в тогавашния ресторант на хотел "България", за да обядваме. Но щеше да има някаква сватба и портиерът не искаше да ни пусне. Вътре вече беше Патрата с приятели и си пиеха яко, чакаха да дойдат сватбарите. Беше към 11,30 преди обяд. Като ме видя, той извика да ни пуснат и така влязохме. По едно време Патрата изчезна и взехме да го търсим. Оказа се, че излязъл през задния вход, който водеше към Министерството на отбраната. Там го чакал шофьор с една "Ниса" и се качили и тръгнали към "Захарна фабрика", в който квартал живееше Патрата. Шофьорът, и той пиян, засилил се с колата, изпуснал управлението и нацелил челно едно дърво. Патрата загинал на място, а на шофьора нищо му нямаше. Даже слязъл и тръгнал да бяга.
Същия следобед играеха "Локомотив" (Сф) и "Славия". Отивам на стадиона и не знаех какво се е случило, а парнаджията бай Ангел ме посрещна и през сълзи ме пита: "Сашо, вярно ли бе, истина ли е за Патрата?".
Оказва се, че лошата вест е точно за Христо... Илиев си отива от този свят, но има своето запазено място в историята на българския футбол.
Зума изпуска
дузпа в края
Френските страдания в българската столица можеше да бъдат и още по-тежки, ако Христо Бонев беше успял да вкара дузпа в последната минута на мача, игран на 9 октомври 1976 г.
Двубоят е квалификация за световното първенство в Аржентина и започва по прекрасен начин за гостите.
Платини открива резултата след страхотен гол от фаул в 37-ата минута. Лакомб удвоява само три минути по-късно.
Но България не се предава. Капитанът Христо Бонев връща един гол след пряк свободен удар и отново сме в играта. Павката Панов изравнява в 68-ата минута и следва натиск на "лъвовете".
Нашите получават право да изпълнят дузпа в последната минута и зад топката застава Бонев.
Зума праща вратаря в другия ъгъл, но не успява да уцели вратата и мачът завършва 2:2. Изпуснатата победа ни коства класирането за мондиала в Аржентина 1978.
Ковачев
къса глави
Странна случка се разиграва преди началото на баража България - Франция в Милано на 16 декември 1961 г.
Тя сякаш подсказва какво предстои да се случи на терена. Един от феновете на Франция е донесъл жив петел на трибуните. Пуска го на терена, за да дразни българите, докато двата отбора загряват.
Халфът Никола Ковачев хваща птицата и с голи ръце й откъсва главата. Футболистите на Франция се споглеждат притеснено. Какво ли още са им приготвили тези кръвожадни българи?
Димитър Якимов поема топката в 47-а минута пред наказателното поле на "петлите". Прави няколко крачки и стреля силно. Кълбото се удря в крака на защитника Льоран, променя траекторията си и лети към вратата. Вратарят Бернал не може да реагира, защото вече е тръгнал в друга посока.
Победа с 1:0 и България се класира за първи път на световно първенство. Пътят към мондиала в Чили през 1962 е открит!
Коментари (0)
Вашият коментар