Двукратният олимпийски първенец Нораир Нурикян: Държавата забрави щангите

Приятели ме спасиха от рака

Георги ИВАНОВ
Българските щанги отдавна са забравени от държавата и нищо добро не се задава на хоризонта за тях, твърди двукратният ни олимпийски шампион в най-тежкия спорт Нораир Нурикян. Самият той след тригодишна борба успя да се справи с рак на белия дроб и в момента се чувства отлично.
"Във вдигането на тежести имаме млади таланти, винаги сме имали, но по-късно вече престават да виждат перспективата - кахъри се нисичкият арменец. - Ето, неотдавна кадетите завоюваха няколко медала, даже три златни, но докъде ще стигнат, не знам. Няма никакви условия за подготовка. Едно време националният отбор бяхме сумарно по 11 месеца в годината по лагери. Сега имат един от две-три седмици и трябва да се готвят по клубовете. Просто държавата не се интересува и не дава необходимите средства."

Самият Нури, както го наричат приятелите, в момента е напълно възстановен от рака на белия дроб, който му откриха преди три години. За да се лекува, той прекара доста време и в болница в САЩ, където живееше синът му Арам със семейството си.
"Добре че го хванаха в съвсем ранна фаза, иначе... Но сега съм добре, няма ми нищо. Лечението бе скъпо, но имам верни приятели и ми помогнаха, защото сам нямаше да се справя, а и държавата няма откъде да ми даде толкова пари. И тук хората ми помогнаха, колкото можаха, и от чужбина също. Скоро предстои да ми направят една снимка на дробовете тук, а след Нова година пак ще ида до Америка и там да ми направят", казва Нурикян, който освен шампион от олимпиадите през 1972 г и 1976 г. има още световни титли, бил е помощник на Иван Абаджиев, сам старши треньор, директор във федерацията ни и член на борда на световната.

Не могат да пипнат националите

Нурикян коментира и последния допинг скандал, в който нашите не бяха замесени, но пък може да отнесат наказание, защото не изплащат глоба от половин милион долара към МФВТ.
"Засега няма да ни извадят от състезания, нямаме хванати спортисти. Правилата са строги и за два часа да мръднеш нанякъде, трябва да уведомиш комисията. Сегашният треньор Иван Иванов много ги пази. А и нашите нямат пари за такива неща. Да не говорим за медикаментите за възстановяване, тях пък изобщо ги няма. Лекарствата се развиват с месеци, антидопинговата комисия бързо открива нещо нередно и ги забранява, но вече са създадени нови. А ние използваме такива отпреди десет години и само се молим да не стане грешка. Като тази с фуросемида, когато се оказа, че машината не била изчистена от предишно производство и започна ходенето по мъките, целият отбор бе изваден заради допинг, а такъв никой не бе взимал. А и никой спортист не е луд сам да взема нещо", твърди Нораир.

Трябва да помогнем на бежанците

Проблемът с бежанците в днешно време се преекспонира от някои хора с користни цели, смята Нораир Нурикян. Самият той е потомък на бежанци от днешна Турция.

"Ние, българите, казвам "ние", защото съм роден и израснал в Сливен и българският химн се е свирил заради мен, сме толерантни хора. По време на геноцида срещу арменците семействата на баща ми и майка ми бягат в България, където са били добре приети. Бабите и дядовците ми са ми разказвали, че тук са се чувствали като у дома още от първия ден. Родителите ми са били съвсем малки деца тогава, почти не си спомняха родните си градове. Но тук проблеми никога не са имали, нито пък аз някога, че съм от арменско потекло. Затова мисля, че днешните бежанци също трябва да ги приемем, защото и те спасяват живота си, поне голямата част от тях", коментира големият ни шампион.

Абаджиев не бе от този свят

"Иван Абаджиев не бе от този свят, не мога да обясня какъв човек беше", вдига рамене Нурикян.
Двукратният ни олимпийски първенец на практика замени Старшия, когато той напусна поста. "Замених го за статистиката, но той е незаменим - твърди Нури. - Аз съм по-земен човек, обичам да седна с приятели, да пийнем по чашка, да се повеселим, повече обръщам внимание и на семейството си. Той в главата си имаше щанги и методика, тренировки до безкрай, ред и дисциплина.

Аз съм се учил от него още като състезател, после и като негов помощник. Отношенията ни винаги са били съвсем нормални. Е, по някой път не съм бил доволен от тежките тренировки, но това е съвсем нормално."

Вирнах си носа след Мюнхен '72

Олимпийската титла на Нурикян направо виси на косъм заради атентата срещу израелските спортисти, но състезанието все пак се провежда и в залата за вдигане на тежести свири българският химн.

"В България ме посрещнаха като Бог, а в Сливен целият град бе на площада и по улиците. Бях голямата работа и реших, че мога да го карам по-полека, радвах се на популярността. Изглежда си вирнах носа, но ми се върна. През следващите две години стигах най-много до второто място. И ми стана ясно, че така не може да продължава, защото ме чакаше и олимпиадата в Монреал през 1976 г. И отново хванах здраво щангата и не излизах от залата. А и трябваше да свалям килограми, което също бе страхотен проблем", разправя Нурикян.