Параолимпиецът Ружди Ружди: Искам нов рекорд!

Ружди Ружди е най-успешният български параолимпиец през последните години. Той се утвърди като световна сила в тласкането на гюле. През 2016-а атлетът спечели златен медал в категория F55 от параолимпиадата в Рио с нов световен рекорд 12,33 м. Настоящият сезон също беше много успешен за Ружди. Той завоюва световната титла в Лондон с ново върхово постижение на планетата - 12,47 м.

26-годишният спортист от Глоджево катастрофира тежко като тийнейджър. Резултатът е счупен гръбначен прешлен и парализа. Докато прави рехабилитация, се запознава с параолимпийката Даниела Тодорова и нейния треньор и брат Радослав Тодоров. Те го запалват за атлетиката.
Специално за читателите на "България Днес" Ружди разказа какви са целите пред него.

- Г-н Ружди, приключвате още един успешен сезон. Започнахте ли подготовка за следващия?
- Да, вече стартирах, като успоредно правя и възстановяване. Намирам се в Павел баня, където традиционно ходя. Ще остана тук до 2 ноември. Тренирах и у дома, където имам направени подходящи за мен фитнес уреди. Тук в Павел баня правим хвърлянията навън, когато времето е хубаво. Ако стане по-студено, продължаваме и понякога замръзваме, но трябва да се тренира.
- Какво ви предстои през следващата година?
- Ще се готвя за европейското първенство през 2018 г. Сега имам известен проблем с лакътя на тласкащата ръка. Правя процедури и ще гледам да го възстановя напълно. Моята цел е на всяко състезание да подобрявам резултата си. Много ми се иска да мина 13 метра.
- Вие имате и шесто място в хвърлянето на диск от Параолимпиадата в Рио, както и европейска титла. Смятате ли да атакувате нещо по-сериозно в тази дисциплина?
- В Италия на европейското първенство през миналата година направих много добър резултат и спечелих титлата. Сега имам проблеми със завъртането на тялото. Хвърлям диска, но не се получава от всеки път. Ще бъде трудно да атакувам медал. Пробвал съм и копие, но за там не ставам.
- Имаше голямо напрежение около вашите параолимпийски премии. Възстановиха ли вашите бонуси след изразеното недоволство?
- Премиите още не са равни на тези, които са на олимпийските медалисти. Но поне ги оправиха и ги върнаха в предишните граници от 60%. Ние протестирахме, защото ги бяха намалили на 20%. Много ненадейно ни дойде това решение да намалят парите, но за щастие всичко се оправи.
- Имат ли нужда параолимпийците от база, която да отговаря на техните специфични нужди?
- Много ще бъде хубаво да има подобен комплекс. Знаете, че при нас всичко е по-различно. Ние използваме специални столове. Много е трудно човек сам да се оправи. Дори с един треньор, както ние действаме, пак не е много добре. Какво трябва да прави треньорът? Уред ли да връща, техника ли да гледа. Освен това изпитваме остра нужда от рехабилитатори, които да бъдат с нас. Още преди три години започнах да изпитвам силни болки и в двата лакътя. Не можех да ги движа. Оправих ги частично с процедури, но всяка промяна на времето влияе.