Пише ви едно момиче на 25 години. Много хора ще кажат, че съм твърде малка, за да пиша такива неща, но аз ще им кажа, че мъдростта за съжаление не винаги идва с годините. Обикновено идва с проблемите и с изживените от нас трудности. А за 23 години аз натрупах доста.
Бях дете, когато майка ми и баща ми се разведоха. В първия момент си отдъхнах, защото, откакто се помнех, вкъщи постоянно имаше скандали. Нито мама изглеждаше щастлива, нито баща ми. Израстнах сред викове и нещастни физиономии и покрай това получих много малко любов в детството си. След като баща ми се изнесе, мама се пропи. Понякога изчезваше от дома за по седмица, а съседите ми носеха храна. Бях на 12 години. Когато станах на 16, тя си намери нов мъж и го доведе да живее с нас. Спря да пие, защото той я биеше, когато беше пияна. Един път мама изчезна за три дена и той ме изнасили.
Не ми се говори повече за онези години. Те ми донесоха толкова болка, колкото някои хора не изпитват за целия си живот. Започнах работа на 18 години като сервитьорка. Оправях се сама в живота, обитавах ъгълче от стая в студентското общежитие на един приятел. Нямах никаква радост в живота си, като изключим факта, че бях избягала от майка си и нейния любовник.
Един ден в заведението, в което работих, се появи двойка на средна възраст. Забелязах, че мъжът ме гледа, но това не беше единичен случай, не обърнах внимание. На следващия ден той дойде сам и седна сам на масата. Към края на вечерта ме покани да изпием по нещо след работа, аз отказах. Не вярвах на хората и мразех мъжете. Той дойде пак и пак ме покани. Аз отново отказах. Той изпрати цветя, дойде пак, аз дори се скрих. Една вечер обаче той се беше свил пред вратата на ресторанта, затворен от преди близо час, и пушеше. Стори ми се самотен... и красив. Останах да изпуша с него една цигара. Той ми разказа, че е ужасно нещастен с жена си и че се е влюбил в мен от пръв поглед. Да, знам, че беше глупаво от моя страна, но му повярвах и го последвах за по питие. А после го последвах в продължение на цели три години, в които той всеки ден ме лъжеше, че ей сега ще напусне жена си и ще заживеем заедно. Три години, в които той ме лъжеше, че не може без мен, че умира без мен, че иска дете от мен и че трябва да имам още съвсееем мъничко търпение и ние ще заживеем щастливи заедно.
След три години лъжи реших да го издебна до дома му. Пердетата на спалнята бяха дръпнати, но силуетите отвътре се виждаха ясно. Един мъж и една жена зад пердетата се доближиха и се прегърнаха. И стояха прегърнати дълго. След това той съблече дрехата ти. Мъжът, който твърдеше, че обича само мен, правеше любов с жената, за която твърдеше, че не обича.
Повече не желая да вярвам на мъжете. Нещо повече – слабо вярвам на любовта и на всички захаросани приказки за нея. Излъгана съм, наранена и съкрушена на части. Повече никога няма да вярвам на думи. Ако някой наистина не може да бъде без теб, той прави всичко, за да бъде с теб. Не вярвайте на друго!
Коментари (0)
Вашият коментар