Георги ИВАНОВ
"Хващаш ме да карам ТИР към Германия. В колоезденето ме забравиха и сега съм принуден да изкарвам пари по пътищата", са първите думи, които произнася в телефонен разговор с "България Днес" петкратният победител в Обиколката на България Ивайло Габровски.
39-годишният бивш състезател бе уличен в употреба на допинг, след като за втори път спечели Обиколката на Турция през 2012 г. Последва двегодишна забрана, а когато тя изтече, не бе допуснат отново в спорта от българска страна.
"Много ми липсва семейството, децата, но трябва някак да осигурявам пари. Десет дни съм на път, идвам си за ден-два почивка и пак тръгвам. Все пак съм доволен и на това, защото има колеги, които, като тръгнат, не знаят кога ще се върнат. Доставят стоката в една държава, оттам товарят и карат за друга, оттам за трета и така нататък. С месеци не се прибират. Хубаво е, че на мен ми дават само така наречените прави курсове - карам само от България до Германия и обратно", обяснява най-добрият ни шосеен колоездач за последните 50 години.
Габровски е гневен не само заради своето положение, а защото и други заслужили спортисти са на същото дередже.
"Да бях само аз, ама не съм. Има и други с моята съдба далеч от любимия спорт, в който са постигали успехи. Един гледа овце, друг зайци, други се занимават с различни неща. И затова спортът ни като цяло отива от зле към по-зле, защото управляващите обичат само да режат ленти, а какво всъщност става в клубовете и федерациите никой не се интересува", твърди Ивайло, който е яхнал велосипед едва тригодишен.
В колоезденето всичко се разпада и цари пълна апатия, при това от години, твърди шампионът.
"Убиват колоезденето вече няколко ръководства. И сегашното начело с някакъв бивш политик Евгени Димитров, който сигурно не може да кара колело. Всеки спорт трябва да бъде ръководен от хора, които са постигнали нещо в него, защото знаят как стоят нещата от основата на пирамидата до върха й. Аз исках да оглавя преди време федерацията, но не ме допуснаха. И какво става - шосейното колоездене умира, на колодрума от години няма нито един да тренира, работи там само някакво кафене. Ако начело застанат хора, които искат да работят и знаят какво да правят, нещата ще тръгнат нагоре. И пари ще се намерят, спонсори, хора, които ще помагат, но ще знаят защо го правят и ще виждат развитие. Има хора, при това заможни, които обичат колоезденето, но при сегашната ситуация не виждат защо да си хвърлят парите на вятъра. Сега клубовете си траят, защото им дават някакви дребни пари, с които едва свързват двата края, но ако си отворят устата, и това ще им спрат", коментира още Габровски.
Мечтата на Ивайло да се завърне в колоезденето още е жива, но кога ще се изпълни си остава някъде в мъглявото бъдеще.
"Искам да си направя клуб, но на този етап няма как, тъй като трябват пари. Лесно ще намеря пет човека и ще го регистрирам, ама после? Нали трябват средства за колела, части, гуми, поддръжка, такси за участие в състезания, доколкото ги има у нас. Аз, това, което изкарвам, отива за семейството ми, не мога да отделям. А и като пътувам непрекъснато, кой ще ми тренира състезателите. Трябва ми добре платена работа в България, която да ми позволява и да се занимавам по няколко часа с тренировките. Ама такава няма. Или трябва да се замеся нещо в далавера, а не съм такъв човек", размишлява бившето величие на този спорт.
През последните години той е работил какво ли не, дори е бил и градинар, само и само да изкарва някой лев в тежките за него времена.
"Какво ли не захващах, парите не стигат. Дори са ме лъгали и накрая не са ми плащали. Такава е истината за нашата държава - управляват я незаинтересовани от народа политици. А и спортът им е последна грижа. Те здравеопазването, образованието и правосъдието не щат да оправят, та спорт ли ще гледат. Тупат се в гърдите, че ще строят скоростни влакове, а релсите едва стават за парен локомотив", изразява се образно Габровски.
Според мнението на Ивайло от бившите спортисти успяват тези, които се въртят около властта и разни партии и клики.
"Не искам да влизам в конфликт с никого и няма да споменавам имена, но за тези, които бяха министри, членуват и са лица на партии или имат някакви връзки с властта, всичко има. Намират им пари за клубовете, правят им се бенефиси, шоуспектакли с гости от чужбина и всичко останало.
А аз съм твърде малък, за да ми обърнат внимание. Забравиха ме много бързо, забравиха, когато печелех състезания и ме носеха на ръце, и прибираха пари заради мойте успехи. А може би ги е страх, че мога пак да си отворя устата и затова гледат да ме държат надалеч. Защото и когато бях състезател, не съм си мълчал и съм им казвал истината. Но тогава бях най-добрият колоездач и можеха само да мънкат и да ми дават празни обещания", гневи се Габровски.
Големият ни шампион и до днес го е яд за допинг скандала от 2012 г. и смята, че е станал жертва на чужди интереси.
"Не съм взимал допинг. Как два месеца след състезанието се оказа, че има нещо нередно. Големите и богатите в колоезденето като Казахстан не можаха да приемат категоричната ми победа. Те разполагаха и по онова време с милиони, а ги бие един състезател от малка и бедна държава. Обиден съм и че от нашия колоездачен съюз не ме защитиха по никакъв начин. Приеха решението за наказанието ми и толкова. Дори едно писмо не изпратиха. А аз нямаше как да се защитя сам, тъй като са нужни много пари за скъпи адвокати, нови анализи и тъй нататък", обяснява Ивайло.
На последния ни наистина добър колоездач не му провървя и със следването в НСА. "Записах, изкарах безпроблемо първите две години, но на третата отново се намериха хора, които ми подляха вода. Лодката се напълни и потъна и пак останах в безтегловност. Но животът продължава и макар да преминах през доста трудни моменти, мисля, че предстоят отново добри дни", оптимист е бившият шампион.
Коментари (0)
Вашият коментар