Елизабет Костова: Унгария продължи напред, защото не забрави лагерите на комунизма

Там дават сертификати на репресираните, за да знаят, че не са забравени.

За новия роман ми помогнаха смразяващи документални разкази.

Американската писателка Елизабет Костова завърши наскоро обиколката си - турне из България, за да представи новата си книга "Земя на сенки", посветена на ужасите на комунистическия режим и живота в лагерите. Новият й роман обещава да се превърне в още по-голям бестселър от предишната й книга "Историкът", оглавила задълго класацията на в. "Ню Йорк таймс".

В "Земя на сенки" една урна с праха на починал човек, взета неволно от главната героиня американка, възкресява кошмарите от миналото на България, показва днешните им проекции чрез трагичната, но и вдъхновяваща история на цигуларя виртуоз Стоян Лазаров, изпратен на трудов лагер в зората на комунизма.

Романът спечели възторжени отзиви от критиката при премиерата си в САЩ, а наскоро беше представен и в Австралия. Американското обществено радио твърди, че дълбокият интерес на Елизабет Костова към българската култура и история е явен. Той се дължи донякъде на съпруга й Георги Костов. Запознават се през повратната 1989 г. в София.

- От съпруга ви ли тръгна интересът ви към България?

- Не, не. Аз вече имах този интерес, когато го срещнах. Дойдох тук преди 28 години, за да уча родопско пеене, и през това време се запознах с него, сближихме се. След една година той дойде при нас, за да се запознае с родителите ми, с моето семейство, а след това се оженихме.

- Споменахте, че книгата на проф. Цветан Тодоров "Гласове от Гулаг. Живот и смърт в комунистическа България" ви е помогнала, за да вникнете в същността на режима. Как я открихте за себе си?

- Тази книга - сборник със смразяващи устни разкази, ме потресе, защото е събрала истински истории, наистина преживени, случили се на реални хора, личности - много смели, за да направят това, което са направили. От нея научих изключително много за комунистическата епоха в България. Исках да изпратя романа си, когато го завърша, на проф. Цветан Тодоров, но се случи така, че той почина 45 дни преди издаването на "Земя на сенки".

Не го познавам, не сме общували никога, но бях истински съкрушена, когато научих за смъртта му. Писах на преводача на книгата му от френски на английски. Той ми помогна донякъде да добия представа как Цветан Тодоров би видял моята "Земя на сенки". Бях много внимателна да не използвам лични истории от неговата книга, защото все пак моите персонажи са фикция, а аз определено не исках да ограбвам описаните от него лични истории.

- Но пък благодарение и на тях сте уловили духа на онази епоха в България. Книгата сякаш е писана от българин, с познаване и разбиране на този период?

- Много ви благодаря за тази оценка. Да, тя беше един от най-важните ми извори. Смятам, че книгата на Цветан Тодоров е истинско национално съкровище за страната ви

Четох и много други документи, говорих с различни хора, преживели кошмара на лагерите, но предпочитам да не разказвам за тях, да запазя личното им пространство. Има, разбира се, и елемент на въображение в книгата ми. След като събрах всички материали, аз се опитах да си представя какво би било за мен или за вас да минем през всичко това.

Някои страни, като Унгария например, издават свои собствени сертификати за всички хора, които са били репресирани или изпращани по лагери. Този сертификат не ти връща живота, но казва, че това, което ти се е случило, няма да бъде забравено, няма да остане в тишина. Това беше много важен процес за Унгария и той им помогна да продължат напред, към по-добро общество.

- Вашият герой Стоян Лазаров е музикант, който попада в политическата машина и е натикан в лагер. Казвате, че този персонаж е бил най-труден за изграждане. Защо?

- Направих връзка между страданието на тялото и страданието на ума при творческата личност. Опитах се да го нарисувам много реален като персонаж, да разкажа просто историята на един човек, попаднал в политическата машина, въпреки че той изобщо не се интересува от политиката Мъж, преживял толкова насилие и жестокост, но успял да се съхрани.

Какъв е бил начинът на Стоян Лазаров да оцелее, четете в хартиеното издание на "168 часа".