Тарторът на феновете на "Ботев" Божидар Божилов-Божо: Бихме се с хървати, после вадих език

Божидар Божилов е лидер на феновете на "Ботев" вече близо 30 години. Основател е на една от първите организации на ултрасите в България "Изгрев бойс". Божо е един от най-добрите майстори на татуировки в Пловдив, изрисувал е десетки футболисти и фенове. Участвал е в безброй битки по улиците и стадионите и е един от първите, осъдени за футболно хулиганство у нас.

Алексей Гилтяй

- Божо, откога ходиш на мачове на "Ботев"?
- Ходя от 7-8 годишен, аз съм 70-и набор. Живях на 500 метра от стадиона, израснал съм на него. Откакто се помня съм там, някъде от края на 70-те години. Помня мачовете с "Барселона" от 82-ра, "Байерн". Гледах поколението на Зехтински, на Бакалов. Това са хората, които ме запалиха по "Ботев".
- Ти си сред основателите на една от първите фенски организации "Изгрев Бойс".
- Някъде 85-86-а година се преместих да живея в "Изгрев" и постепенно запалих момчетата да ходят по мачове. Дотогава този краен квартал не беше ентусиазиран по футбола. Тръгнахме да ходим по 15-20 човека крайни фенове, да търсим агресията. По време на казармата се бягаше за мачове, това бяха много силни години. Бяхме пънкари, метъли. След като излязох от казармата изградихме "Изгрев бойс" като структура. Това бе първата групировка от италиански тип. Тогава ултрасите бяха модерни.
- През 90-те години има доста ексцесии с феновете на ДБотевУ. Легендарен е боят с фенове на "Левски" в София преди финала за купата с "Локо". Какво се случи?
- Големият бой беше през 95-а. Нападнаха ни фенове на "Левски" и "Локо" (София). Поне единия, който хванах, със сигурност беше от "Локо". Цял мач псуваше и кълнеше и после стана първият, който набарах. След мача тръгнахме да се прибираме за Пловдив. Бяхме в последния рейс, 50 човека. Носехме и спасихме първото голямото фенско знаме в България - 25 на 25 метра. От парка започнаха да хвърлят камъни по нас. Преди това са счупили другите рейсове, но на нашия се набодоха много неподготвени. И като слязохме от парка до спирката на стадион "Васил Левски", вървим с рейса и вършеем наред... Точно там ни хванаха и полицаите.
- Оттогава ли сте в конфликт с левскарите?
- Ооо, не. Враждата е, откакто се помня. А и ние бяхме много гъсти с "кравайци" от ЦСКА. Враждата ни с "Левски" е генетична. Но си имаме уважението един друг, противниците трябва да се уважават. Имали сме сериозни битки, но когато трябва да сме заедно, се подкрепяме. В Хърватия имаше няколко момчета от "Левски", които се биха с нас. Когато има български каузи, заставаме рамо до рамо. Феновете сме мъжки момчета. Ножове никога не сме използвали, не ни е в стила.
- Има и един погром в Сливен, когато откачате вагон. Каква е историята?
- Да, откачихме вагон на влака, но не сме чупили в Сливен, само в Ямбол. Това беше 87-88-а година, през социализма. Тогава 6-7 човека ни осъдиха за футболно хулиганство. Платихме колосални глоби за това време - 300-400 лева на човек. И отделно за 5 години нямахме право да посещаваме Сливен. Такива простотии, бяхме на по 16-17 години.
- Колко пъти си бил арестуван?
- Това няма как да помня. Да кажем - много.
- В мач с гръцкия "Олимпиакос" пък изпочупвате автобуси с гръцки фенове.
- Да, много бой ядоха. Като спортна дисциплина ги поехме. Още имам един чувал със знамена и шалове на "Олимпиакос". От "Фенербахче" имаме също, и от "Лацио", когато играеха с "Локо"-то. И тях ги налазихме. Който идваше в Пловдив през онези години, трудно излизаше. 90-те ни минаха като хапче, изведнъж стана 2000-та. Безвремие, нонстоп купони, мачове, битки и т.н. При нас никога не е било на първо място дали "Ботев" е силен отбор. Важно е да го подкрепяш и когато падаш с 5-6 на нула. Това е религия, няма как да го обясниш. До ден днешен е така.
- Ти си един от майсторите на татуировки в Пловдив. Колко футболисти си изрисувал?
- От 25 години се занимавам с татуировки. Правил съм много татуси на футболисти, не само от "Ботев", а и от "Локо"-то, ЦСКА и "Левски". Татуирах и емблемата на клуба на бившия ни треньор Енрико Пичоне. С него сме приятели във фейсбук, води разни отборчета в други държави. Живее си живота по италиански, цял живот на куц крак. Бохем.
- През тази година си отиде емблематичният фен на "Ботев" Гошо Челсито. Как искате той да бъде запомнен?
- Някои хора, които не го познават, имат доста изкривено виждане за Гошо Челсито. Той беше бохем, хулиган. Но не от онзи тип, който ще отиде пръв някъде да се бие, да чупи нещо. Той ще провокира някой полицай, ще вика. Готин хулиган, целият му живот беше купон. Няма човек, който да го познава и да каже нещо криво за него. Неговата задача бе да седи зад мен, да крещи и да гледа лошо. Просто видът му плаши, като го видиш, казваш: "Ебати изрода". При Гошо купонът започваше от 7 сутринта, винаги беше смях с него. Анархист, един от първите пънкари. Заедно поставихме началото на пънк движението в Пловдив. Хулиган не се става, пънкар също. Ти се раждаш такъв. Няма как да си мамино детенце и изведнъж да станеш хулиган. Това за нас беше начин на живот.
- Много легендарни фенове си отидоха млади, ти как се опази?
- Бях сред много идиоти и това ме предпази да стана като тях. Не се дистанцирам, и аз съм имал много проблеми. Имахме едно мото: Да не вкарваме наркотици на стадиона. Искахме хулиганизмът да си остане чист. През всички тези години съм защитавал и помагал на някой, разправял съм се с полицията. А и изведнъж феновете започнахме да отговаряме за сигурността. След всички тези катаклизми с "Ботев", за съжаление, станахме част от управлението на клуба. Преди какво беше - отиваш на мач, напиеш се, прибираш се, всичко ти е готино. Не ти дреме ще има ли глоби, ще има ли заплати за футболисти. Без да усетим през годините, преминахме от другата страна. Семейството също ме опази, то е най-важното и е на първо място.
- Имаш син, водиш ли го по мачове?
- Вече ходи сам, на 17 години е. Той израсна на стадиона. След някакъв мач Челсито го бяха прибрали в 6-о районно. И с бебешката количката ходихме да му носим ядене, цигари, завивки. Още отпреди да проговори, синът ми е от "Ботев".
- Има един прочут бой в Хърватия преди мач на националния отбор, какво се случи тогава?
- Бяхме около 10-ина човека от "Ботев" и няколко от "Левски". На една улица в Загреб изведнъж изскочиха към 20-30 човека от техните най-големи ултраси. С бухалки, с други работи. Мислеха, че ще избягаме. А ние седим по средата на улицата и не мърдаме. Както се гледаме, изведнъж се почна всичко за секунди. Меле. По едно време се отдръпват двете групи и един от хърватите лежи долу, не може да си каже името. Паднал, глътнал си езика. С едно момче му отворихме устата, извадихме му езика. Дойде полиция, хърватите се дръпнаха настрани. Не сме казали, че ни нападнаха. Когато се разминавахме, един от хърватите ми вика "хвала брат", а аз: "В България ще ти кажа хвала". Отидохме после на площада, където бяха цесекарите и останалите фенове. Тогава втори път се опитаха да ни нападнат, но ние пак тръгнахме всичките напред и дръпнахме жените и децата настрани. Застанахме да ги предпазим, щяха да ги премажат. Тръгнеш ли да бягаш, ще ядеш бой.
- Във война ли сте с феновете на "Локо" (Пд)?
- За мен "Локо"-то никога не е бил дразнител. Когато ние тръгнахме по мачове и бяхме най-силни, те стояха в "Б" група по 7 години. Феновете им не са били нещо, което да е дразнител. Повечето са ни били приятели, имали сме уважение. Те са идвали на наши мачове, ние на техни. В началото на новия век повечето изпростяха. Изведнъж си повярваха, че са англичани ли, италианци, нямам идея. Някои от техните тартори влязоха да живеят в някакъв филм и лошото е, че още не могат да излязат от него. Те винаги ще бъдат от задния двор.