Тарторът на ловците в Нови хан Стоян Велинов: Глигани дебнат"Биг брадър"

Добромир ДОБРЕВ

Стоян Велинов е тартор на ловната дружинка в село Нови хан, Софийско. Повече от 25 години той обикаля горите с пушка на рамо. От него се страхува всяко диво прасе, защото мерникът му винаги е точен. "България Днес" разговаря с убиеца на глигани, след като напоследък у нас се забелязва нашествие от огромни нерези.

- Майсторе, как започна новият ловен сезон за ловците в Нови хан?
- Все още е слаб сезонът. Не можем да вдигнем много прасета, рано е засега. Всички животни са в царевичните ниви. Трябва да се ожънат и чак тогава прасетата ще се качат нагоре към гората.
- Какъв дивеч има сега?
- Най-много диви прасета. Често виждаме и сърни. Глиганите са преходни, трудно е да се определи колко е точният им брой. Магистрала "Тракия" разделя ловните ни територии на две. Животните често слизат и под пътя, идват от нивите на село Лозен, дебнат около къщата на "Биг брадър". Лягат някъде в храстите и не се прибират от полето, близо са до храната.
- Означава ли това, че покрай съквартирантите е пълно с диви свине?
- Да, точно така е. Нощно време преминават много в района около къщата. Ловците от село Равно поле ги стрелят по шаварите.

- Защо напоследък все по-често удрят огромни диви прасета по 200-300 кг?
- Това не са диви свине, а мелези. Едно чистокръвно диво прасе не може да стане повече от 180 кг. Расте докъм девета-десета година и после почва да отслабва. Тези, другите, се получават от кръстоска с полудивите, които живеят в резервати като "Арамлиец" например. По 150 евро вземат от чужденците на прасе да стрелят.
- Расте ли броят на дивите прасета у нас?
- Популацията постоянно се увеличава, но стрелците нещо са слаби. Наскоро по време на един лов ми изскочи нерез. Излупах го с едно бренеке от над 100 метра разстояние. Оказа се много възрастен и стрелян глиган със стари рани по него. Вътре половината му бял дроб го нямаше, предният му ляв крак беше чупен и неразвит. Единият му зъб беше избит, а до него поникнал нов. Много изпатило прасе.
- Какъв е най-големият ти трофей?
- Глиган с глиги 28 сантиметра. Всичко от 24 см нагоре се оценява със златен медал. Напоследък няма много ценни трофеи. Никога не съм си водил статистика колко на брой прасета съм отстрелял. От няколко години започнах да си събирам трофеите и ги окачвам по стените.

- Опасен ли е ловът на глигани?
- Неотдавна прасетата бяха утрепали едно от ловните кучета в царевицата. Европейският глиган е най-опасното диво животно у нас. При битка между дива свиня и мечка обикновено прасето побеждава и оцелява, а прободената мечка умира. За хората зъбите на глигана също са опасни.
- В какво се състои майсторлъкът при лова на глигани?
- Прасето не вижда много добре, за сметка на това има добре развит слух и нюх. Много предпазливо животно е. Навиците му в последните години се измениха доста. Много влияе рязането на горите. Вътре е пълно с резачки и камиони.

- Незаконна сеч ли е това?
- Това са законните крадци. Гората стана общинска. Направиха горско към общината и стана страшно. Променят флората и фауната. Изчезват естествените укрития за животните. Прасетата се изместват, качват се по-нависоко.
- Какви породи кучета се използват при лова на глигани?
- Лудогорско българско гонче най-вече. Посавско гонче също. В момента имам три млади кучета. Добре обучените кучета са основното в свинския лов.
- Кажи ни повече за вашата дружинка.
- В момента сме около 45 души. Приживе и писателят Дончо Цончев беше част от нас, но той беше повече по лакърдиите, отколкото по трофеите. Сега гледам да уча младите момчета от дружинката. Единият ми син - Милен, също се запали по лова.

Снимки: Личен архив