Скандалът с Харви Уайнстийн отприщи надпревара кой е по-тормозен
Страх ме е, че това ще се превърне в лов на вещици", каза като коментар Уди Алън за случая с Харви Уайнстийн. И може би се оказа прав - освен хилядите обвинения за сексуално насилие към продуцента, които се увеличават с всеки час, заваляха и нападки към сценариста Джеймс Тобак и режисьора Роман Полански.
Броят на оплакалите се от Уайнстийн достигна 60, а жените, подали жалба срещу Тобак, са 38. Сценаристът обаче твърди, че въпросният сексуален тормоз не би могъл да се случи, защото през последните 22 години е било "физически невъзможно" да извършва подобни неща, описани от жените, тъй като има диабет и болест на сърцето, които изискват медикаменти и утежняват състоянието му.
Полански пък отново е обвинен в посягане към непълнолетни. Когато е била едва 10-годишна, Мариан Бърнард казва пред британския "Сън", че е била насилена през 1975-а, две години преди Полански да избяга от Щатите, след като се признава за виновен по дело за секс с малолетна: "Първо мислех, че просто отивам на плаж с майка ми. За малко бяхме сами, а после той се появи – разказва Бърнард. – Майка ми ми обясни, че този човек иска да ме снима с едно кожено палто. Мислех, че е за списание или нещо такова. В един момент осъзнах, че майка ми я няма. Не знам къде е отишла и наистина не съм разбрала кога е тръгнала, но вече я нямаше. Тогава той ме насили." Полански, разбира се, твърди, че никога не е виждал въпросната Мариан Бърнард.
Но Харви Уайнстийн даде началото не само на безкрайни обвинения в Холивуд, но и на една война - на жените срещу мъжете и обратното. За по-малко от 24 часа хаштагът "И аз също", посветен на тези, които искат да разкажат и своята история за насилие, събра 12 милиона разказа. Мъжете на свой ред отговориха с хаштага "Как ще се променя", но това не им спечели благоволението на женската половина от света. Появиха се статии за мълчанието на силния пол по най-нашумялата тема на деня и нови, хиляди обвинения. И ето го сценарият на първия сблъсък със заглавие
"Защо мъжете си мълчаха?"
Куентин Тарантино открито заяви, че е бил напълно наясно с действията на продуцента си Уайнстийн: "Аз знаех достатъчно, за да направя много повече от това, което сторих - казва прочутият режисьор. - Знаех го от първа ръка. Знаех, че е направил не едно, а няколко такива неща.
Иска ми се да бях поел отговорност за това, което чух. Ала ако си бях свършил работата, щеше да се наложи да не работя с него."
Тарантино бил запознат със случая от своята бивша приятелка Мира Сорвино, която също била жертва на продуцента. От нея той знаел и за нападението над Роуз Макгоуан.
Наясно бил и Брад Пит, който знаел за това, че Уайнстийн е нападнал Гуинет Полтроу, а по-късно и Анджелина Джоли. Полтроу по-късно разказва на Бен Афлек, а той - на Мат Деймън, за деня, в който, докато снимала "Ема" през 1996 г., президентът на "Мирамакс" сложил ръцете си върху бедрата й и предложил двамата да отидат в стаята му, за да й направи масаж. Тя била ужасена.
"Никога не съм говорил с Гуинет за това - заявява обаче Деймън. - Бен Афлек ми каза, че двамата са се договорили и той продължил да се отнася към нея с респект. Винаги."
Клуни, макар и незапознат със случая от първо лице, също разказва как Уайнстийн постоянно се хвалел за връзките си с множество известни жени. Но той предпочитал да не му обръща внимание, защото обратното би означавало да повярва в отвратителните неща, които продуцентът разказва за колежките му.
Втората война, която се завихри, бе заради друг хаштаг - "Не всички мъже", създаден под претекст, че оплакванията на нежния пол генерализират действията на силния. Дамите отговориха бурно, споделяйки статуси с един и същи смисъл, че това изказване също е вид тормоз. Други пък защитиха "прекрасните мъже" в живота си и също се противопоставиха на хаштага "И аз също".
Мъжете побързаха да отговорят, скачайки на жените с друг аргумент - силният пол също някога е бил тормозен от дами, които са на по-високи ръководни позиции или имат повече самочувствие на улицата.
Експерти също се обявиха за това, че хаштагът не е особено здравословен за обществото, защото накланя везните само в полза на едната страна на спора и скоро, дори един мъж съвсем леко да погледне накриво жена, може да бъде осъден за сексуален тормоз. Освен това, той поставя жените в една много некомфортна ситуация - полът, който се бори за равноправие, показва колко е слаб всъщност.
Продължавайки хаштага "И аз също", мъжете дръзнаха да разкажат и своите истории за моментите, в които са били тормозени. А от жените това се прие като вид състезание в момент, който е трябвало да бъде само техен. Победител във всички тези спорове така и не се намери.
На родна земя скандалът сякаш остана далечно ехо. Едва няколко родни знаменитости дръзнаха да споделят своите истории със сексуално насилие, а мъжете въобще не се изказаха.
Една от смелите жени бе детската писателка Юлия Спиридонова - Юлка, която написа в своя фейсбук профил: "Не е оправдание, но аз бях адски самотна тогава. То и сега съм де. Никъде не ме канеха, никъде не излизах. Единственият ми близък човек беше Графинята. А онзи говореше ли, говореше. Колко съм била красива, като модел. Искала ли съм да стана актриса, той можел да го уреди. Колко съм била зряла за възрастта си, колко умна съм била. Момчетата на моята възраст били недозрели пубертетчета, които не знаели какво изпускат. Говореше и се опитваше да ме гледа в очите. Имаше зелени очи, зелени като блато. Едното му око се кривеше. Ето това май ме отрезви, това криво око.
"Искаш ли да отидем на ресторант?" шепнеше той и ме хвана за ръката.
В кафето нямаше никого, освен лелката на бара. Тя беше намусена и не поглеждаше към нас, едва ли би ми помогнала. Пет пари не даваше, че някакъв стар мъж натиска малко момиче. Въобще не й пукаше.
Все пак ми беше останал някакъв мозък. Бях смъртно изплашена, особено когато той каза:
"След ресторанта искаш ли да ми дойдеш на гости?"
Според психолози, у нас жените много рядко говорят за подобен тип проблеми, защото ги е срам или се страхуват. Точно заради това официални данни за тов, колко жени са станали жертви на тормоз, няма. Те се приравняват на европейските статистики, които твърдят, че 28% от жените в родината ни са били подложени на сексуален тормоз, а мъжете жертви са били едва 2%.
Коментари (0)
Вашият коментар