Авторите на "Разкажи ми за": Днес децата са будни и имат прекрасни учители!

Това е вторият ви проект след книжката за Левски. Разкажете първо с повече детайли какво представляват двете книжки?
Райчин: Да, това е вторият ни, но далеч не последният ни общ проект с Ивайло. Надяваме се превърналата се в поредица „Разкажи ми за...“ да продължи. Имаме и други идеи, които скоро смятаме да обединим в наш общ сайт Razkajimi.bg. Двете книжки са двуезични сборници с разкази и интересни моменти от живота на Левски и Ботев. Целта ни е посредством илюстрациите и по-близкия език до децата да направим достъпни заветите ни, оставени от нашите герои. Най-голямата ни цел е да направим тези образи разпознаваеми за децата. Искаме те да реагират на тях като на нещо близко, а не просто като на едни студени портрети от училищната стена.
Ивайло: Най-общо казано, книжките са послание. Желанието ни е да представим на децата не просто едни исторически образи и да опишем битието и делата им. Мисията ни е да приближим тези личности като човешки същества до тях. Искаме те да се поучат от примера им и да го осмислят по начин, по който да могат да го приложат в ежедневието си. Да бъдат добри, да обичат учението, близките си, да почитат дома и родината. Въобще всичко това, което извисява тези образи и може да ни е полезно и днес. Да гледаме на Левски и Ботев като на хора за пример, а не като на недостижими икони.

Това ли са подбудите ви за създаването на тези две книги?
Р: Когато стоите пред рафта за детска литература в библиотеката, ще видите много различни, цветни и луксозни издания. Но почти всички са на „Дисни“, Братя Грим, Андерсен. В това, разбира се, няма нищо лошо, напротив. Проблемът е, че отсъстват нашите герои, нашите примери, нашите легенди, а ги имаме в изобилие. Не може да се намери издание, което да запознае децата с тези двама герои по чист, простичък и приказен начин. 
И: Усещам нужда да предам чувството и разбирането, които имам за тези личности, и на децата. Да им помогна да ги опознаят и да попият най-доброто от техния пример и качества. Ако успяваме, значи си е струвало. Ако децата разберат, че да са добри с околните в ежедневието и да подадат ръка на свой приятел в нужда е правилно.. Ако следват мечтите си и се борят за тях, значи сме постигнали много повече от това, за което сме мечтали.

Днес всички сме свикнали да виждаме в подбудите на хората някаква материална изгода или най-малкото празник на егото им... Как беше приета книжката за Левски?
Р: Никога не сме и имали мисъл да постигнем това, което се случи! „Разкажи ми за Левски“ беше на витрината на всички големи вериги. Медиите ни приеха повече от добре, но най-голямото признание получихме от децата и многото покани в различни училища да говорим за Левски, а вече и за Ботев, да представяме книжките пред малките ученици. Всичко това се случи абсолютно непосредствено и ни направи наистина щастливи. А да не забравя и че книжката за Левски достигна безплатно до абсолютно всеки първокласник.
И: Честно казано, когато се захванахме да правим книжката за Левски, очаквах да има много полюсни настроения. Такава е личността на Апостола, че тя винаги събужда дискусии. Книжката за Левски обаче бе истинска изненада за нас. Постигна изключителен успех и продължава да се приема добре. Търсят ни за срещи с деца, търсят самата книжка, чийто тираж се изчерпа за пореден път. Радващо е, носи удовлетворение и смисъл. Няма нищо общо с егото. За нас това е най-голямата награда – да виждаме детски усмивки и благодарни родители.

Може ли да разкажете конкретни истории, случки, реплики на деца по повод на прочетеното и видяното в нея?
Р: Много са историите. Понякога децата ни застрелват с разбирането на даден въпрос, при положение че сме се подготвили с теза, която да им даде извода почти наготово. Единият пример е от София, другият от Карлово. Попитахме децата защо Левски, който е бил яростно преследван, е продължавал да обикаля и да обединява българите, като е било въпрос на време да го заловят? За него е било ясно, че няма да успее да довърши делото си, тогава защо го прави? В този момент едно от децата, без да се замисля, каза, че той го е направил за нас, не за себе си! Другият случай е следният: В книжката за Левски има един разказ с пример за обикновени турци, които са помогнали на Левски по един обикновен, човешки начин. Когато попитахме едно от децата какво сме искали да им покажем с този разказ, като нали точно турците са били лошите и жестоките, които са ни причинили робството, те са тези срещу които Левски се бори, отговорът беше директен: "Левски не е съдел за хората по произхода им, а по делата им!" За разлика от децата много от възрастните не разбират това.
И: В тези срещи разбрахме едно. Подценяваме децата! Живеем в постоянно клише за това, че те вече не разпознават тези велики българи, че историческата памет умира. Няма такова нещо. Децата са изключително будни, имат много познания, дадени им от прекрасни учители и, разбира се, от техните семейства. В допълнение на Райчин ще кажа, че най-ценното от това, което научихме от срещите си с децата, е, че можем да говорим без притеснение за тези герои с тях. Те имат своите разбирания за великите ни личности и тези разбирания са изключително чисти.

Защо сборниците са двуезични? Говорим за родолюбие, но не само?
Р: Точно заради родолюбието са двуезични! Дайте си сметка колко много са българчетата извън пределите на родината. Колко от тях почти не говорят български! Точно затова е английският текст. Той е допълнителна възможност делото на тези герои да бъде разбрано от повече деца. Съвсем естествено и чуждестранните гости и туристите така могат да научат за тези големи личности.

Какви са начините според вас да се мотивират децата днес да четат повече книги?

Р: Различни са начините, някои от които дори не подозираме. За пример ще дам това, че при срещите ни с деца, дори без да имаме педагогическа експертиза и опит, те ни приемат много добре. Свободно общуват с нас и се отпускат до степен, че започват сами да отговарят един на друг в дискусиите. Причината за това поне според педагозите е, че децата очакват хората, които пишат книгите, да изглеждат по един друг начин. Да не са млади, да не носят кецове, да не играят футбол с тях след срещата и т.н. Тук трябва да направя уточнение, че с Иво се радваме на детското внимание, но далеч нямаме претенции да сме нещо повече от обикновени момчета с обич към семейство, род и родина.
И: Начинът според мен е изцяло в подхода. Книгите не трябва да са задължение и тежест, а инструмент на децата да опознаят света. Трябва да им се покаже, че чрез словото те могат да достигнат до един безценен свят, който може да им даде много. Нови приключения, пример, начин да опознаеш миналото и да го използваш като урок за настоящето и бъдещето.