Елин Топузаков: В "Арда" не е по- спокойно от "Левски"

Елин Топузаков е един от най-успешните футболисти в историята на "Левски". По време на престоя си на "Герена" е завоювал общо 14 трофея. Беше капитан на "дрийм тима", който влезе в групита на Шампионската лига и игра 1/4-финал за Купата на УЕФА. Като треньор бе начело на тима на два пъти за малко, а миналата година замени Люпко Петрович. Бе сменен дни преди дербито с ЦСКА-София през пролетта. От лятото е начело на "Арда".

- Г-н Топузаков, как се стигна до заставането ви начело на "Арда"?

- След разговорите с ръководството бях убеден, че нещата в клуба ще са изцяло на професионално ниво. Изцяло се доверих на шефовете. И до момента съм много доволен - каквото сме говорили, се случва. "Арда" е предизвикателство за мен. Така удоволствието от професионално свършената работа, когато след години видим плода на нашите усилия, ще бъде в пъти по-силно. Тръгваме от нулата.

- В момента отборът е на първа място в класирането и гони влизане в "Б" група. Може ли да се говори и за възраждане на интереса към футбола в Кърджали?

- Да, определено. В региона много години не е имало футбол на по-високо ниво. На нашите мачове идват по 3000-4000 човека, което е супер. Градът и хората се вълнуват и си обичат отбора. Зажаднели са за футбол. Все още имаме неща, които трябва да оправим. И в момента тече сериозен ремонт по стадиона. Принудени сме някои от мачовете да играем в Момчилград и Крумовград. Трябва малко търпение до пролетта, когато ще приключат основните подобрения по стадиона. Той отговаря на изискванията на УЕФА. Предстои изграждането на помощни игрища, които ни липсват. Трябва да се структурира клубът като цяло. Да се изгради детско-юношеската школа, която в момента не е както би трябвало да изглежда. Всичко едно по едно. Ръководството е амбициозно и прави всичко с голям размах. Трябва технологично време, за да се случат всички тези неща.

- Президентът на клуба Петър Пашев е млад, на 27 години. Това ли е в основата на голямата му амбиция?
- Само мога да му изкажа благодарност. Той е много амбициозен. Кипи от енергия и иска всичко да се случва по най-добрия начин в най-кратки срокове. С негово усилие и на цялото ръководство на клуба в това число кмета на града Хасан Азис и цялата община нещата се случват в най-кратки срокове.

- Каква е конкуренцията във "В" група?

- Доста е сериозна. Има поне пет-шест отбора в челото на таблицата, които играят стойностен футбол. Имат опитни играчи, които са били по "А" и "Б" група. Някои отбори дори са с обиграни състави - последните 2-3 години играят постоянно заедно. В Югоизтока, откъдето съм родом и аз, винаги се е играло техничен футбол. Има повече надиграване, няма изстъпления по време на мачовете. Всичко се решава с чисто футболни средства. За конкуренцията е достатъчно красноречив и фактът, че ние не водим в класирането с 20 точки. Има доста отбори, които натрупаха по 10 и повече победи при изиграни 16 кръга.

- Условията по стадионите какви са?

- Има какво да се желае. Базите в цяла България не са поддържани с години и е естествено да са в плачевен вид. Хубавото е, че този край е по-благоприятен откъм климат и терените на абсолютно всички клубове са на добро ниво. По стадионите и съблекалните има какво да се желае, но все пак говорим за Трета лига. Не всеки има финансови възможности да предостави по-добри условия. Но терените определено са добри.

- В състава личат някои познати футболисти, сред тях и двама юноши на "Левски". Да очакваме нови и през зимата?

- Не съм се водил от това, че съм бил дълги години в "Левски" и да привличам кадри на клуба. Времето ме притискаше. Всичко, което направихме като селекция, се случи за 20-30 дни. Като треньор гледам да избера най-доброто, което е за отбора. Дали ще са юноши на "Левски", ЦСКА, "Славия" или др. не ме интересува. Ще се опитаме сега през зимата да се подсилим. При нас е малко по-комплицирана ситуацията, защото все още сме аматьорски клуб. Трудно бихме привлекли хора, които имат професионални договори. Подобно нещо не може да се случи поне до лятото, когато ще станем професионален отбор и ще имаме трудови контракти. Разчитам изцяло на метода на убеждението и че се говори само с добро за "Арда" като организация и условия на работа.

- Има ли млади момчета, които може да градят по-голяма кариера?

- Има, разбира се, в подрастващите в гарнитури на "Арда". Трябва да се работи с тях. И в основния ни състав болшинството играчи са в златна футболна възраст - 24-25 години. Разполагаме и с двама-трима по-опитни. Има играчи, които могат да растат нагоре и евентуално да направят силно впечатление в бъдеще.

- В клуба видимо се правят инвестиции. Вече се заговори за мащабен проект по подобие на "Лудогорец".

- Не обичам да се сравняваме с други клубове. Не обичам и думата "проект" поради простата причина, че ние сме ФК "Арда" (Кърджали). Започваме от самото начало, от Трета лига, но нашите цели и амбиции са високи. Ще поживеем и ще видим дали в следващите години ще успеем да достигнем до Първа лига, а след това чак да се мерим и с големите отбори. Има много път да извървим. Не искам да прескачаме етапи. Първо трябва си подредим къщичката. След това да искаме резултати, въпреки че съм амбициозен треньор. Наясно съм, че тези неща трябва да вървят ръка за ръка. Ако имахме лъкатушения, никой нямаше да приеме, че ни трябва време да изградим отбор. В днешно време трябва да се търси баланс - да развиваш клуб и отбор, но същевременно да имаш резултати. Не може едното да е за сметка на другото. Важното е да изпълним главната цел този сезон - влизане във Втора лига.

- Вие как се чувствате в Кърджали?

- Добре. Всички тук ме приеха прекрасно и нямам никакви оплаквания. Градът и жителите живеят с "Арда". Получавам нужното уважение и не мога да се оплача. Единственото, което ми липсва, е семейството. Разстоянието не е малко и се налага често да пътувам, за да мога съчетавам личния живот с професионалния.

- Предполагам, че в "Арда" се работи далеч по-спокойно, отколкото беше в "Левски"?

- Напротив. Във всеки клуб, без значение какви са целите, винаги има напрежение. Особено върху треньорския и спортно-техническия щаб. И тук в малкото домакински мачове дори и при убедителна победа публиката иска още и още. Никога не трябва да се успокояваш и да мислиш, че си свършил работата. Животът и още повече футболът се развиват толкова динамично, че трябва да се стремиш постоянно да си добре подготвен, информиран и достатъчно амбициран, за да вървиш напред.

- Успявате ли да следите мачовете на "сините"?

- Всичко следя в последните пет години, откакто съм в треньорското поприще. Събирам информация и за нашите съперници в Трета лига. Първа лига я следя повече по телевизията. Нямам физическата възможност да ходя по мачове. Като треньор трябва да имам поглед върху всеки отбор, не само "Левски".

- Как се представят "сините" според вас?

- Факт е мащабната селекция, която беше направена. Чувам и чета доста оценки и критики за работата на треньора, за резултатите на отбора. В крайна сметка "Левски" е свикнал да се бори за първо място, да побеждава, да играе атакуващо. И естествено, че различни хора, различни мнения. "Левски" се представя прилично. Точковата разлика с първия и втория не е много голяма, но не и малка. Предстои плейофна фаза пролетта. От "Левски" зависи от дали ще има футболните аргументи да се бори за първото място тази година.

- Докато бяхте начело на "Левски", бе привлечен основният голмайстор в момента Давид Яблонски. Как стана трансферът?

- Неговият трансфер не е по мое настояване и изцяло моя заслуга. Бяхме го наблюдавали още лятото, когато треньор беше Люпко Петрович. Той имаше договор с "Том" (Томск), който влизаше в сила, ако отборът се класира в Първа лига на Русия. Това стана и се присъедини към тима. След това продължихме да го следим. Явно имаше проблеми с адаптацията там. Набелязването и разговорите с него бяха много преди да дойде през декември, когато го привлякохме.

- Мнозина фенове вече го сравняват с Игор Томашич, с когото вие играехте в центъра на отбраната. Виждате ли прилика?

- Игор беше много класен футболист. Същото важи и за Яблонски. Аз съм далеч от това да правя анализ и да сравнявам две различни поколения. Тогава и самият отбор на "Левски" беше друг. Сега е коренно променен. Треньорите, стилът - всичко е различно. Така че, това е единствено някаква признателност в момента за Давид Яблонски, който се представя добре. Затова го сравняват с Игор Томашич. Не смея да правя съпоставка и да ги сравнявам. Те и двамата са много добри футболисти, но са играли по различно време в различни формации на "Левски".

- С много известни треньори работихте на "Герена", докато бяхте играч - Мъри, Херо, Люпко. Какво си "откраднахте" от тях?

- Всеки млад треньор като мен е попивал и е преценил какво да вземе от треньорите, с които е работил дали като футболист, дали като щаб. Освен изброените мога да добавя Славоюб Муслин и Ели Гузман, който ми беше треньор в Израел. Не искам да копирам стила на някой от тях. Направил съм си собствена философия в главата. Естествено, че има компоненти от всички тези хора. Ходил съм и по чужбина. Имам немалък опит и стаж в различни известни отбори. Всеки сам в главата си взима това, което прецени от хората, с които е работил - психология, тактика, тренировъчен процес и виждане за играта. Не смея да кажа, че копирам стила на някои от треньорите, с които съм работил. Опитвам се да си изградя свой собствен стил, който да е гъвкав, разумен и най-вече печеливш.

- Много бивши треньори и легенди постоянно критикуват "Левски". На какво се дължи това и доколко то влияе на напрежението и постоянната смяна на наставници?

- Аз никога няма да кажа лоша дума за "Левски". Бил съм 20 години в този клуб. Даде ми много, както и аз на него. Този клуб ме направи човека и името, които представлявам в момента. "Левски" ми беше детска мечта, която сбъднах. И като футболист за 12 години минаха повече от 20 треньори. Това не е някаква тенденция в последните години. В "Левски" винаги е било така. Зависи от това дали има търпимост към треньорите, дали ще се постигнат определени резултати. Дори и при тях има раздели с наставниците. Треньорската професия е такава. Без значение дали си българин или чужденец - в "Левски" е така.

- Вашият син Виктор често е с топка в крака. Ще има ли ново поколение футболист Топузаков?

- Все още е много малък. Изобщо не знам дали ще има афенитет и интерес към футболната игра. Засега показва желание. Всеки баща малко или много би искал сина му да поеме по неговия път. Нека сам да израстне и да прецени кое в живота му е интересно и с какво ще са занимава.

- Още повече, че по някога прекомерните родителски амбиции пречат на децата.

- Това вие го казахте. Бил съм треньор и в школата на "Левски". Виждал съм и този аспект, което не е много приятно. Виктор най-малкото е наследил гена на нашата фамилия, защото подритва топката с левия крак. Баща ми, лека му пръст, чичо ми и единият от първите ми братовчеди са левичари. Той също рита топката само и единствено с левия крак.

Елица Младенова