Стефан Данаилов на 75 г.: Още по-прям, защото няма какво да губи

l Неговите години са част от лудостта на един весел, но не и лек живот, казва Георги Тошев

l Мария е вторият главен герой в автобиографичния му роман

Най-обичаният български актьор Стефан Данаилов става на 75 години на 9 декември. Юбилеят му ще бъде отбелязан с поредица от събития в негова чест, чрез които празника на големия артист ще споделят и неговите неизброими почитатели.

Черешката в програмата несъмнено ще е официалното представяне на 9-и в Народния театър “Иван Вазов” на автобиографичната книга на Данаилов “Романът на моя живот”, на която съавтор е журналистът и тв продуцент Георги Тошев. На събитието се очаква да присъстват много от екранните и сценичните партньори на актьора, както и студенти от всичките випуски на професора в НАТФИЗ. Програмата е режисирана от племенницата му Росица Обрешкова и е изненада за самия него. Данаилов за първи път не участва изцяло в организацията на своя рожден ден.

“Той е купонджия. Както казва сам за себе си: “Аз съм човек с богата банкетна култура!” - обяснява пред “168 часа” Георги Тошев. - Неговите 75 години са част от лудостта на един весел, но не и лек живот!”

Журналистът разказа, че докато е подготвял програмата на юбилея, е разбрал как много по-близки хора от обкръжението на звездата са имали намерение да напишат книга за Данаилов, но той е отказвал.

“За мен са важни не намеренията, а действията - сигурен е тв продуцентът. - Смятам, че артист като него има историческо място в българското кино, театралната сцена и политическия живот дори. Благодарение на племенницата му, режисьора Росица Обрешкова, негов асистент в НАТФИЗ,

успях да го убедя,

че сега е моментът.

Но решението го взе Стефан Данаилов. Повярвайте, това е трудно - да се разголиш пред публиката, да рискуваш, че някои от почитателите ти могат да не харесат твоята истина. За това е нужна смелост.

Уважавам дързостта на Стефан Данаилов да говори спокойно за грешките си, за най-личните си успехи, за пропуснатите мигове, но и за радостта от живота, веселието, любовта, която е давал и получавал.

Тази книга ще предизвика коментари, защото е честна, отворена към другите, емоционална. Тя още преди да се е появила, нажежи страстите, защото с професора решихме никой да не я чете, преди да излезе.

И ще ви призная

- най-ядосани ще са неспоменатите в нея.

Като всеки успял човек Стефан Данаилов е противоречива и сложна личност. Оценявам неговото доверие, но не му спестих нищо. И това е моят подарък към него, защото вярвам, че публичните личности няма какво да крият.

Истината е най-голямото им оръжие.”

Тошев е автор на биографиите и на легендарните наши актриси Катя Паскалева и Невена Коканова, създател е на документални филми за много родни и чуждестранни знаменитости.

“Имам късмет да съм допуснат от тези личности. И съм благодарен - признава Тошев. - Те са много различни. Всеки има обаче своя път и съдба. Лична и творческа биография. Обединяват ги талантът, успехът, но и трудностите, през които преминават. Книгата със Стефан Данаилов обаче беше най-трудна за мен, защото той е жив и си спомня. Всичко се случваше в движение, променяше се.

Стефан е много по-социален от Невена и Катя.

Той е дал хиляди интервюта и всеки почти си мисли, че го познава. Изчетох стотици негови интервюта. Търсех различния поглед, неочакваната гледна точка към този наситен, противоречив, но толкова вълнуващ живот. Интересът на читателите ще покаже дали сме успели.

Не знам точно дали съм му изповедник, по-скоро съм посредник между него и читателя. Аз познавах “клишето Стефан Данаилов”, артиста, но днес познавам по-добре човека Стефан Данаилов. И това е безценно за мен.

Имам принцип да бъда почтен с героите си. Аз ги харесвам, защото няма как да отделиш време, да се посветиш на проект, в който не вярваш. Не е тайна, че книгите и филмите, които съм създал за бележити български творци, са ме променяли. Важно е днес да познаваме големите български творци, да не ги забравяме. Това е част от реалното ни национално самочувствие”.

Тв продуцентът не крие, че писането на “Романът на моя живот” е било като психодрама и за него, и за Данаилов.

“Стефан изглежда само “лесен”, но не е

- категоричен е журналистът. - Той е дълбок, помни като слон, не можеш да го подведеш. Има силна интуиция, цветен език. Записали сме около 40 часа разговори... Имам материал за още две книги, но все пак една автобиография трябва да е обобщен образ на героя, да се побере в един нормален и четивен обем, да има място за фотографии. Понякога те са по-силни от думите. В книгата има много ценни снимки, някои се публикуват за първи път.”

За себе си Тошев може да каже, че е открил един по-различен Стефан Данаилов.

“Той е силна личност. Прям. Говори без заобикалки. Мисля, че е в период от живота си, в който няма какво да губи. Изненадах се колко много веселие може да има в един човешки живот... и колко самота... Той е емоционален човек. Нищо не спестява на читателя.

Не спести и

на себе си.”

В живота на звездата има всичко и затова има от всичко в книгата - емоционални спомени, силни страхове и чувства, свързани с актьорството, студентите, политиката, здравето и, разбира се, с любимата му Мария.

“Тя е вторият главен герой в книгата. Мария присъства във всяка част от живота му”, казва тв продуцентът.

На страниците се разкрива не само човекът, мъжът, актьорът и политикът, но и секссимволът Данаилов: "По-скоро той е един мъж, който обича жените, познава ги, отнася се като джентълмен към тях. И затова те го обичат.”

Редакторите на автобиографията са категорични, че тя се чете на един дъх.

“Още съм вътре в сюжета и не мога да преценя. За мен всяка дума е ценна, защото е искрена - споделя Георги Тошев. - Смял съм се много със Стефан Данаилов. Но имаше и сълзи... Истории не разказвам. Четенето е интимно преживяване. Любопитните читатели ще открият своите истории в тази книга, която е пълна със случки

от един необикновен живот.”

С “Романът на моя живот” всички ще могат да се потопят в тези отминали и паметни 75 години на легендарния актьор и да съпреживеят най-любопитните му спомени - много от тях неразказвани, а други още по-лично предадени. Сред тях навярно ще присъства и моментът, за който самият Ламбо вече е споделял - първият миг на сблъсъка със славата и осезаемата му трансформация от обикновен мъж и актьор в обичана звезда.

“След излъчването на един от първите филми с мен в главната роля реших да проверя дали съм станал популярен - спомня си професорът. - Влизам в ресторанта на театъра и се правя, че търся някого. Навеждам се, така че осветлението да падне върху мен, но нищо. Хората си рутят кебапчетата, къркат вино и никой не се сеща да каже: “Абе, това не е ли...” И си викам:

“Стефи, батко, твоят въпрос не се урежда!”

По това време обаче сестра ми убедила кмета на Созопол, че ще стана известен, и той й дал местенце от Райския залив, който искал да прави вилна зона “Холивуд”. Така, след като се отчаях, че филмът няма желания от мен ефект, заминах там за един месец. Положението беше, сякаш влязох в ролята на Робинзон Крузо.

В един задушен следобед със Сашко Бръзицов отидохме до Бургас на покупки, защото си бях скъсал джапанките. Вървяхме си по улицата, а аз имах натрапчивото усещане, че някой ме гледа. Двамата влязохме в един магазин с по-големи витрини и аз извинително започнах да обяснявам на женицата вътре, която нещо си пишеше, ако не я затруднявам, набързо да ми даде едни джапанки 45-и, може и 44-ти номер. Изведнъж тя вдигна глава и погледна направо през мен. Обърнах се и видях, че на витрината са се залепили трудови гражданки, а на вратата малки патриотчета стоят и ме зяпат. Притесних се, защото бях с едни шорти без бандаж и помислих, че са се скъсали. Бяха си наред обаче. В следващия момент чух как децата викат:

“Бате Серго! Гледай, мамо, той е! Той е!”,

а аз все едно цял живот това съм чакал и извиках: “Ми аз съм, бе!”

Това е едно от върховните изживявания и мигове, които никой не може да ми отнеме".

Празничната програма за юбилея на големия артист ще се открие подобаващо на 1 декември с изложбата “Непознатите портрети на Стефан Данаилов”, чиято селекция отново е направена от Георги Тошев. Голяма част от снимките са уникални кадри от култови филми с участието на Ламбо и се публикуват за първи път в автобиографията му – предоставени са от неговия личен архив и от Българската национална филмотека. Експозицията ще може да бъде видяна до 14 декември в градинката пред Народния театър “Иван Вазов”.

“Търсех мигове, които са уловили човека Стефан Данаилов отвъд ролята”, разяснява Тошев.

Професорът може и да страни от голямата организация на юбилея си, но лично избира филмите, които ще бъдат прожектирани в ретроспективата в негова чест през целия декември - "10-те златни филма на Стефан Данаилов".

Тези и останалите събития, с които ще се отбележи рождения ден на звездата, се осъществяват благодарение на “Книгомания”, Столичната община, Народния театър “Иван Вазов”, Българската национална филмотека, кино “Одеон”, Арто+ и ShortCut.