Величествената тревога на Уинстън в “Чърчил”

Юни 1944 г. 70-годишният Уинстън Чърчил се разхожда по морския бряг, а в главата му бушуват черни мисли.

Броени часове остават до прословутия Ден D. Десантът в Нормандия - най-голямата морска операция трябва да освободи окупираната от нацистите Европа. Министър-председателят на Великобритания обаче е решен да спре събитието, което в крайна сметка ще предопредели изхода от Втората световна война.

Някогашната увереност на британския аристократ в мащабните бойни действия е разколебана от

опасенията, че предстои да

се повтори

масовото клане

от 1915 г. по бреговете на Галиполи. Тогава загиват стотици хиляди, а неговият личен провал и болка е, че в онзи момент форсира британския флот да премине през Дарданелите, да навлезе в минното поле и да претърпи пълен погром. След случилото се Чърчил е принуден да напусне поста си, като поема цялата вина, донякъде несправедливо. Сломен и убеден, че това е краят на политическата му кариера, през ноември същата година той влиза в редиците на войниците и заминава за Западния фронт като офицер. Две години по-късно "възкръсва" в политиката като министър и оттам насетне стоически изтърпява хулите на опонентите си, които не пропускат да му напомнят и да го обвиняват за неуспешната операция в Турция. Нападките им не са толкова страшни, най-големият му критик е вътре в самия него.

Още с първите крачки на героя си в биографичната лента "Чърчил" (Churchill) на режисьора Джонатан Теплицки шотландският актьор Брайън Кокс успява да изрази величествената тревога и усещане за съдбовна роля, която има министър-председателят на Великобритания в онзи исторически момент.

Съвестта му го измъчва и го кара да вижда в спокойните вълни, които заливат брега малко преди 6 юни 1944 г., пролятата някога кръв на многобройните жертви.

Вината му тежи. Тъгата също го е загърнала с нелек плащ. Железният лидер е уморен. Страхува се, че ако Десантът в Нормандия се провали, той ще остане в историята като екзекутор.

А неговата мисия е друга...

"Това е изключително важна роля за мен, мога да кажа – ролята на живота ми - коментира още преди старта на снимките Кокс. - Аз съм изключително щастлив, че поемаме на това пътешествие заедно с Джонатан и страхотния актьорски екип."

В самото начало на лентата нахлува и извиква Чърчил от вътрешния му морален съд

неговата съпруга Клементайн,

изиграна от Миранда Ричардсън.

Във филма тази женска фигура, макар и в сянката на големия държавник, ще се изяви като неговата нервна, но солидна и неизтощима опора. Само Клементайн може да подкрепи достолепната фигура на деспотичния лидер да не рухне под атаките на съмненията.

Чърчил опитва да осуети подготвяния с месеци план на Съюзниците, като предлага всякакви по-безопасни стратегии за войниците, но командващите не смятат да се съобразяват с остарелия и

обсебен от грешките си политик.

И все пак с упоритостта си той успява да разгневи генералите Айзенхауер (Джон Слатъри) и Монтгомъри. Единственият, който го подкрепя в известна степен, та дори и със заекващ глас, е крал Джордж VІ (Джеймс Пюърфой), който обаче в крайна сметка решава да се разграничи от военните действия.

В лентата на Теплицки премиерът на Великобритания е сприхав, гневен на по-силните и категорични мъже на деня, какъвто е бил и той самият доскоро. Дави слабосттите си в алкохол и засипва с обиди околните и най-вече своята секретарка Хелън (Ела Пърнел).

В "Чърчил" е показан човекът преди лидера. Британецът, който осъзнава, че е избран от своите, за да се грижи и да носи отговорност за всеки един живот. Уинстън, който макар и уморен, е

способен да воюва

със собствените си демони,

да води борба с американски и английски генерали, докато в същото време се готви за сблъсък с войските на Адолф Хитлер.

Сценарият на продукцията е дело на британската историчка и дебютантка в киното Алекс фон Тънзелман, която го развива със съдействието на Британския филмов институт. Въпреки нейната компетентност, към сценария бяха отправени множество критики относно неговата коректност спрямо отделните моменти от този исторически епизод. В крайна сметка навярно търсената достоверност е била не в реалните събития около Чърчил тогава, а истината в него самия - за нея никой не може да свидетелства с абсолютна сигурност.

Тази година фигурата на Уинстън Чърчил ще обсеби големия екран не само с филма на Теплицки, но и с "Най-мрачният час" (Darkest Hour) на режисьора Джо Райт с Гари Олдман в главната роля, в който обаче ще видим британския държавник съвсем в началото на Втората световна война.

Редовната премиера на "Чърчил" у нас е на 15 декември. Световното показване на "Най-мрачният час" на големия екран е на 21 декември, а у нас ще се прожектира от 19 януари 2018 г.