Жени на годината: Елисавета и Красимира от "Майко Мила!" превзеха интернет

l Не сме сресани и озарени от обич. Ние сме жени с амбиции, неврози и дупки

на чорапите, казва Белобрадова

l Успехът не идва на едро и внезапно като тир с картофи, анализира Хаджииванова

Най-неподражаемите и любими майки в България Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова вече официално са признати за завоевателки на онлайн пространството с отличието "Жена на годината" в категорията "Интернет". Двете стоят зад суперуспешния сайт за родители Maikomila.bg. Общо имат 4 деца, а цели 3 от тях растат под грижите на Елисавета, която някак намира време и да екзалтира фейсбук ширините под псевдонима Letiashtata Kozzila Erato.

- Лесно ли се впечатлява онлайн пространството, докато едновременно се отглеждат деца и се организират цял куп полезни каузи?

Красимира Хаджииванова: Народът е казал: "Всяко чудо за три дни", а при нас вече почти две години. Явно сме наистина огромно чудо. Както ми заяви една приятелка, тая година Жена на годината, догодина - Мъж на годината.

Елисавета Белобрадова: Народът е доказано мъдър и също е отсякъл: "Лесно нЕма!" Всичко е трудно, но за сметка на това суперинтересно! И ако не беше толкова изморително, щях всяка сутрин да ставам със скок и да се провиквам през прозореца: "Днес ще пиша статии, днес ще гледам деца, днес ще измислям как да съм забавна и ще простирам". Уви, едва си отлепвам едното око и се старая да бъда максимално ентусиазирана.

- Какво струва на една жена да е успешна днес, когато ежедневието я притиска до стената с хиляди отговорности и проблеми?

Красимира: Много бачкане, търчане, нерви, свирене с клаксон на идиоти, които те засичат, отговаряне на хиляди съобщения и имейли със закъснение, последващи извинения колко съм заблеяна, постоянна липса на сън. Понякога, когато (рядко) имам уикенди, в които не работя, се случва буквално да стоя и да блея в стената от умора. Ако някой си мисли, че успехът идва на едро и внезапно като тир с картофи и ти се стоварва върху главата, а ти само плуваш в благоденствие и радост, да знае, че е в грешка. Отнема много време и усилия да ги отгледаш тия картофи, да ги натовариш на тоя ми ти тир и да го засилиш по пътя, а след това да го управляваш правилно, без да излезе от пътя и да се обърне в някоя нива. Ще прощавате за натуралистичното обяснение.

Елисавета: Коства здравето, съня, часовете при козметика, прическата и нервите. Но си заслужава. Заклевам се. Особено ако имаш разбран мъж, който ти купува по някое цвете, зарежда миялнята и всеки ден ти казва, че си супер.

- Как се роди "Майко Мила!"?

Красимира: За разлика от нас, които раждахме секцио, "Майко Мила!" се роди естествено и спонтанно. Просто се събрахме две жени, които имат чувство за хумор и искат да говорят по теми, които досега никой не беше повдигал.

Елисавета: От необходимостта да кажем на света, че това с майчинството не е, което ни разправят по рекламите. Ние не сме сресани и озарени от обич. Не сме слаби и щастливи до пералнята. Не сме състезателки по биопюре. Ние сме жени с амбиции, неврози и дупки на чорапите. И да - О! Скандал,- забравяме да си измием зъбите от притеснение и умора. Искахме с Краси да разбием тези митове и измислици, да се посмеем, да се оплачем, да си поплачем и да създадем общност от яки жени, които да са честни към себе си.

- В началото смятахте ли, че сайтът ще се сдобие с армия от читатели и ще даде необходимото (полезно и приятно смешно) на жените, които се опитват да оцеляват сред памперси, играчки, гладни деца и мъже и т.н.?

Красимира: В първия ден, в който пуснахме сайта - 13 април 2016 година, три пъти трябваше да сменяме хостинг плана с по-висок, тъй като възможностите му се изчерпваха през час. Помня, че Елисавета търчеше да плаща нов и нов план само за да може да се отваря сайтът. Толкова много бяха посещенията. Тогава си казахме, че това май ще е нещо по-голямо, отколкото си го представяхме.

Елисавета: Аз смятах от началото. Краси - не чак толкова. И не защото сме гениални или няма други като нас - този модел е работещ в САЩ от години, а защото такова нещо просто нямаше в България и всички звезди се бяха подредили, така че да работим и да ни се получи.

- Кой е най-големият ви успех с платформата "Оле Мале!", чрез която помагате на майки на деца с увреждания за тяхната финансова и професионална независимост?

Красимира: Това, че превърнахме хобито на тези майки в бизнес и че все повече хора научават, че социалният бизнес и социалното предприемачество са нещо естествено и нормално. Променяме нагласи, а това, както всички знаем, е тегава работа.

Елисавета: О, там успехите са много. Създадохме общност от майки, които си помагат. Направихме професионален рекламен клип заедно с агенция “Ноубъл Графикс”, който беше номиниран за наградите Effie. Участвахме на десетки базари и продължаваме с пълна пара. Страшно е вълнуващо. Но 2018 г. ще е още по-вълнуваща, когато започнем да обикаляме България.

- В момента коя кауза сте взели най-присърце?

Красимира: "Оле Мале!" винаги ще е на първо място и най-близо до сърцето ни.

Елисавета: Това е нашата кауза. "Жена на годината" се мени всяка година, но нашата кауза е нашето сърце и няма да я изменим.

- Откога се познавате двете?

Красимира: Реално, откакто решихме да направим "Майко Мила!". Преди това сме се засичали из интернета. Първото ми впечатление от нея беше, че е тотално ненормална и че в нея има имплантирано нещо, което я кара да говори супербързо и да забравя всичко навсякъде. То и до ден днешен така си мисля. (Смее се.)

Елисавета е като тасманийски дявол с огромно чувство за хумор. Търчи непрекъснато в кръг и търси нещо, ровчи, прави, блика от идеи и през цялото време прави всичко това по много забавен начин. При нея няма "не може". Ще намери начин да стане!

Елисавета: Никой не ни вярва, но се познаваме от тогава. Преди това сме си разменяли общо 10 думи. Моето впечатление от Красимира бе, че няма такова прекрасно, вълшебно същество. Малко е изнервена и понякога се караме по телефона, защото аз съм истеричка, но това за нас е нормално. Безкрайно съм щастлива, че срещнах това талантливо, темпераментно същество. Умна, с чувство за хумор, пише великолепно, страшно много работи, яде с удоволствие.

- Карате ли се действително понякога?

Красимира: Случвало се е да започнем да кудкудякаме като кокошки по някой спорен въпрос, но щом не сме се скубали на публично място и не сме се удряли с тиган по главата, всичко е наред.

Елисавета: Много рядко. Аз се разкрещявам, а тя ме изчаква, защото е по-умната и разбраната от двете. И по-младата. На мен са ми ниски нивата на витамин и крещя повече, отколкото е редно. Как ме търпи, не знам. Но и се старая де. Добре, че сме и двете работохолички, та преодоляваме супердребните си недоразумения лесно в името на любимата работа.

- За какво не ви остава време?

Красимира: Да спя, да пътувам за кеф, да чета. Да ходя на кино сама - обожавам това. Понякога не ми стига времето и да се облека така, както съм си мислила предната вечер. Просто ставам с триста зора, нахлузвам си джинсите и поемам по пътя като изтощена мечка.

Елисавета: За мен. Искам да остана сама със себе си, но няма кога. Затова дебна да пътувам до някъде самичка и това са единствените часове, в които се отпускам и затварям щастливо в себе си. На път. Доста клето звучи. Искам да чета, да ходя на кино, да блея. Да спя. Да изпадна в ступор на стол. Но най-хубавите моменти за мен – сама в ресторант с книга.

- Как ви карат да се чувствате хора, лишени от чувство за хумор?

Красимира: На мен лично ми е адски неудобно да общувам с такива хора. Не знам как да се държа с тях и понеже осъзнавам, че са сухари, отвътре ми идва да започна да се държа още по-неподходящо. Не съм най-тактичният човек, нито най-дипломатичният, и имам навика дори и в привидно неподходящи ситуации да се шегувам - просто така съм се родила. И като се сблъскам с някой чукундур, сърцето ми страда от тая сухота и тесногръдие.

Елисавета: Понякога се ядосвам, но повечето време просто подминавам с разбиране. Никой не е длъжен да има чувство за хумор или точно моето чувство за хумор.

- Елисавета, как ще представите Letiashtata Kozzila Erato?

Елисавета: Козилата е агресивно животно, което лети и хвърля огън и жупел и само в много малък отрязък от време гнезди кротко и се захранва с пържоли Това е шега, разбира се, и от тази шега на една маса произлезе и моят псевдоним.

- Тази онлайн популярност носи ли ви някакви негативи?

Елисавета: Не съм забелязвала да има. Всъщност е забавно, мило и срещах жестоки хора, които ми помогнаха за толкова добри дела, че нямам думи. Няма негативи. Само приключения.

- Спомняте ли си какви бяхте, преди да приемете почетната служба на майки?

Красимира: Както казва една позната,"беше една дива коза".

Елисавета: Вече не помня. Това беше много отдавна, боже мой, но май си бях пак същата, просто по-неуверена. Децата вдъхват увереност, че имаш суперсили. 

- Кое е последното нещо, което научихте от децата си?

Красимира: То не е точно нещо, което съм научила от сина си, но той е замесен. Снощи поиска варено яйце и аз, в опит веднага да му го доставя, реших да стопля едно вече сварено яйце в микровълновата. На десетата секунда от нея се чу нещо като взрив на газопровод, а по стените на микровълновата артистично се стелеше мус от жълтъци и черупки. Никога не топлете варени яйца в микровълновата.

Елисавета: Че са адски сладки. Безобразно сладки. Всеки ден ги гледам и го научавам наново, защото докато спя го забравям. Сутрин ги поглеждам и съм: „Господи, какви адски сладки деца“. И после се нахвърлям да ги целувам и мачкам. Тинейджърката е в потрес от мен, но останалите още се радват много на изблиците ми на любов.

- Кога плакахте за последно?

Красимира: Снощи, като слушах някаква песен.

Елисавета: Когато разбрах, че сме се класирали на финала на „Промяната“ с "Оле Мале!". Поревах си бая от щастие и вълнение. Конкуренцията беше изключителна, само силни проекти и направо не знам как се добрахме, много съм щастлива, още го преживявам.

- Как реагираха съпрузите ви на новината, че сте жени на годината?

Красимира: Прилично.

Елисавета: Моят мъж ми каза, че най-сетне съм станала Жена на гАдината не само по домашному, но и официално.

- А децата?

Красимира: Моето дете е малко и за него съм си просто "мама".

Елисавета: Е, как да реагират? Едното започва да крещи: "Мама е жена на годинатааа", другото започва да крещи след него, третото започва да крещи, макар и нищо да не разбира. После всички започват да тичат, събарят, аз започвам да крещя да млъкнат и да отиват да си измият ръцете и вълшебният миг приключва.