Чернокож скиор vs бобслей от Ямайка

Олимпийският принцип е, че участието е по-важно от победата.

Той отдавна е отпаднал и на негово място са дългите години на тежки тренировки и дори използването на допинг в името на успеха - само така спортистите могат да станат елитни и да се борят за титли и медали. През годините все пак се дава шанс и на атлети, за които самото участие е велико събитие в живота им. Комичните им изпълнения им носят понякога присмех, но по-често бурни аплодисменти от публиката заради усилията им.

На зимни олимпиади родни спортисти не са се излагали, тъй като все пак у нас пада сняг и мнозина още от детска възраст са на ските през зимата. Успехите се броят на пръсти, като олимпийската титла на Екатерина Дафовска в биатлона и медалите на Иван Лебанов в ски бягането и Евгения Раданова в шорттрека. Но има състезатели, които стигат до най-големия спортен форум по странни начини, без дори да са тренирали на сняг.

Един от запомнящите се спортисти бе ганаецът Кваме Нкрумах-Ачеампонг, който се пусна в слалома на игрите във Ванкувър през 2010 г. От 102-ма стартирали завършиха едва 54, като сред тях бе и храбрият ганаец, който успя да изпревари албанеца Ерьон Тола и по този начин изпълни мечтата си да не е последен. Нкрумах-Ачеампонг завърши 53-и с време 1:09.08 минути, което беше с 21,29 секунди по-бавно от лидера след първия манш Джулиано Рацоли от Италия. Тола пък остана на цели 46,15 секунди зад Рацоли и така успя да помогне за осъществяването на мечтата.

Кваме продължи подвига си и във втория манш, където също успя да завърши - на 43,28 секунди след времето на олимпийския шампион Рацоли. Така ганаецът отново остави Тола зад себе си и в крайна сметка зае 48-о място от 49 завършили скиори.

Спортно вироглавство проявяват и спортисти от Ямайка, които се пускат в надпреварата по бобслей... цели три пъти.

Американците Джордж Фич и Уилям Малоуни имали бизнес в Ямайка и наблюдавали състезание между местни екипи, които забутвали местни колички и се състезавали с тях. Хрумнало им, че това е много подобно на бобслея и създали дори национална федерация по този спорт, макар в Ямайка никой да не е виждал сняг и лед. Четворката бобслей на тропическата държава дебютира на зимни олимпийски игри в Калгари през 1988 г. и бързо се превръща в любимец на феновете. Те не завършват състезанието, тъй като загубват контрол над шейната при последното от четирите си спускания и се разбиват. Но сънародниците на Боб Марли показват упорство, а може би и щипка вуду магия. Отборът се завръща на зимната олимпиада през 1992 г. в Албервил, но се представя слабо. Отново участва през 1994 г. в Лилехамер и затваря устите на критиците си, като завършва на 14-о място и изпреварва отборите на САЩ, Русия, Франция и Италия.

Бунтар от Сенегал

Любителите на алпийските ски едва ли помнят името на Ламин Гей, но той участва на цели три олимпиади през 1984, 1992 и 1994 г.

Ламин е известен с борбата си срещу квалификационните норми, наложени от МОК за класиране на зимни и летни олимпийски игри. През 2001 г. Гей публикува отворено писмо до президента на МОК Жак Рох по темата. В него пише: "До 1992 г. всяка страна можеше да изпрати по четирима състезатели за дисциплина от алпийските ски. Дотогава вярвахме, че всички състезатели са равнопоставени. Това бяха последните истински зимни олимпийски игри."

И в Бразилия имат Сани Жекова

Александра Жекова е българската голяма гордост и надежда за медали в сноуборд кроса, но най-странно и в Бразилия си имат такава. Казва се Изабел Кларк Рибейро и е родена в топлия Рио де Жанейро.

Самата тя не дава отговор на въпроса къде се е запалила по белия спорт, но го практикува, откакто е 17-годишна. Дори има девето място на игрите в Сочи през 2014 г.

"Няма значение откъде си, а какво ти харесва да правиш. Аз опитах сноуборда и се влюбих в този спорт. Когато искаш да правиш нещо и да постигнеш нещо, няма значение дали е студено", казва бразилската Сани.

Еди Орела в устата на Самаранч

Макар да няма никакви успехи, ски скачачът Майкъл Едуардс е единственият спортист, който лично е споменат в официална реч на президент на МОК. Хуан-Антонио Самаранч го нарича "орел" и му дава прякор.

Едуардс всъщност първо искал да е алпиец и да се пробва в спускането на олимпиадата в Сараево през 1984 г., но не се класира. Искал да опита и в Калгари през 1988 г. За целта намерил финансиране и заминал за САЩ, където да тренира. Но парите свършили и той трябвало де се прибере у дома на Острова. Но олимпийската му мечта не умряла и той съзрял възможност да стане скачач, тъй като на практика такива нямало в Англия. Медиите го подиграват, че е "ски падач" и как ли не, но при всяко приземяване, когато остава на краката си, Орела бе бурно аплодиран.

Изпреварен по трасето

Мнозина скиори алпийци имат от какво да се срамуват, но на олимпиада не се бе случвало даден състезател да бъде изпреварен от друг.

Е, такова нещо се случи на ливанеца Раймонд Кейруз в гигантския слалом в Албервил през 1992 г. Кейруз е толкова бавен, че е изпреварен от мароканеца Ел Хасан Мата, тръгнал от стартовата къщичка 40 секунди по-късно. Заради това Кейруз е дисквалифициран и времето му от първия манш на гигантския слалом не е зачетено.

Ливанецът не успява да завърши първия манш от участието си в класическия слалом.

Скандал заради "най-лошия скиор"

Привържениците на ски бягането сигурно се питат дали в Пьончан след малко повече от месец ще се появи венецуелецът Адриан Солано.

С какво е интересен ли - ами с това, че стана интернет сензация с участието си на световното първенство в началото на годината в Лахти, Финландия.

Солано тренирал за бягането, като въртял колело, но със ски на краката. Предвидливо бил изпратен към Финландия доста преди шампионата, та да види сняг и да тренира. Но на летището в Париж се видял подозрителен на полицаите, които го депортирали обратно.

Все пак Адриан стигна до Лахти. По трасето падна сто пъти, треньори на други отбори го вдигаха и му даваха напътствия и кураж, зрителите го аплодираха за старанието, но... венецуелецът така и не завърши.

Най-късметлийската титла

Австралия има своята олимпийска титла от зимни игри, а заслугата за нея е повече на късмета, отколкото на състезателя.

През 2002 г. в Солт Лейк Сити Стивън Бредбъри печели златото на 1000 м шорттрек, след като всичките му конкуренти се пребиват по трасето. Бредбъри все пак не е случаен, а има и медали в щафетата от различни състезания.

Австралиецът стига до финала от второто място, след като тримата му конкуренти се сблъскали и не могли да продължат бягането.

На финала Бредбъри се движи значително след другите четирима участници, но буквално преди финиша те се сблъскват един с друг, а австралийският спортист спокойно минава покрай квартета и става първият зимен шампион от Южното полукълбо.

Бием принц Албер от Монако

За отбора по бобслей от Ямайка има дори филм, но една наша двойка успява да победи самия принц Албер от Монако на игрите през 1988 г.

Честта имат Цветозаp Виктоpов и Александър Симеонов, които заемат 22-ро място от 41 екипажа. Днешният владетел на Монако се класира на 25-о място.

Но България има и втора двойка в Калгари - Тодор Тодоров и Николай Ботев. Те нямат късмет и остават едва на 32-ро място. За резил пред тях са шейните на Ямайка и Холандските Антили.

В четворката обаче си връщаме на лошите ямайци, които се обръщат в улея. И българският отбор не е последен, защото на тази позиция е квартетът на Португалия.

 Георги ИВАНОВ