"Иван Славков е главният "виновник" спортистите от някогашните социалистически страни да участват на олимпиадата в Сеул през 1988 г. По партийните върхове се насаждаше идеята да се бойкотират и тези игри. Но Батето бе главното действащо лице участието на атлетите ни да бъде спасено." Завесата на тихата дипломация отпреди повече от 30 години повдига пред "България Днес" кумецът на Славков Петър Михнев. 
Недопустимото вмешателство на политиката в спорта нажежава атмосферата още в началото на 1980 г., през лятото на която трябва да се проведат олимпийските игри в Москва. Заради нахлуването на съветски войски в Афганистан година по-рано президентът на САЩ Джими Картър обявява, че спортистите на страната няма да отидат край Кремъл. И лобира активно съюзниците на Щатите в Западна Европа и приятелските държави по света да сторят същото. Някои се присъединяват, други изпращат делегации все пак, трети спират само военизираните си атлети, тъй като са от армии, членки на НАТО. 
Четири години по-късно най-големият спортен форум се провежда в Лос Анджелис, като под диктовката на СССР социалистическият блок отговаря също с бойкот, като само Румъния изпраща спортисти. Официалната причина, посочена от Москва, е "шовинистични настроения и антисъветска истерия в САЩ". Сред неучастващите в състезанията в Града на ангелите са и приятелски на Съветския съюз държави като Северна Корея, Лаос, Монголия, Етиопия, Либия, Виетнам, Иран и други. За соцстраните и техните приятели се организират игрите "Дружба", а спечелените медали имат стойност на олимпийски. 
Политиката е на път да оскверни и игрите в Сеул, като упорито се заговаря, че отново ще има бойкот. Атмосферата в СССР вече е разведрена от новия пръв партиен и държавен ръководител Михаил Горбачов, който отпуска малко железния захват, който е наследил от предшествениците си. В новите политически реалности вижда шанса си Иван Славков и започва активно да лобира против подготвяния бойкот.
"По високите етажи на властта се заговори за пореден бойкот, тъй като Южна Корея бе съюзник на САЩ - казва Петър Михнев. - Говореше се, че за нашите спортисти няма да има сигурност, ще има идеологически диверсии и тем подобни. Разбира се, Батето бе сред първите хора, които чуха за това. И не загуби нито минута време. Първо привика в офисите на Българския олимпийски комитет един по един посланиците на всички социалистически и приятелски държави и ги убеди да предадат на правителствата си, че нов бойкот на олимпиада ще бъде голяма глупост както и от спортна гледна точка, така и от политическа. А Батето имаше влияние и думата му се чуваше, тъй като бе зет на самия Тодор Живков и се предполагаше, че мнението му е израз на това на самия Живков." 
Но работата на Славков по спасяването на олимпиадата в Сеул не спира до разговорите с представителите на братските държави в София. От 1987 г. той е член на Международния олимпийски комитет, което му дава огромно влияние. Използвайки статута си, шефът на БОК прави посещения в почти всички социалистически държави и приближените им, като се среща с местните шефове на национални олимпийски комитети. Те също приемат идеята да не се бойкотират игрите в Сеул и също да притиснат управляващите да се противопоставят.
Сеул '98 се превръща в най-успешната олимпиада за България. Нашите вземат 35 медала, от които 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови. Това им отрежда седмо място в класирането по медали. Кой знае колко щяха да бъдат, ако не бяха спрени щангистите. Две от титлите все пак са на тежкоатлети - Севдалин Маринов и Борислав Гидиков, настоящия генерален секретар на федерацията.
С диуретик са хванати спечелилите златни медали Митко Гръблев и Ангел Генчев. Целият отбор е спрян от участие, което означава край на кариерата за големи имена като Асен Златев и Антонио Кръстев.
Единствено допингът на Бен Джонсън засенчва българския в световното медийно пространство, тъй като е в доста по-атрактивен спорт, а канадецът бе знаменитост.
Години наред след този случай стратегът на родните щанги Иван Абаджиев твърди, че сме били мишена. Американците ни били вдигнали мерника, както и на Бен Джонсън. Всичко било режисирано. Тогавашният шеф на международната федерация Готфрид Шьодел предупредил Абаджиев преди игрите, че не е в интерес на спорта една страна да доминира толкова отявлено. Трябвало леко да "свием знамената", в противен случай... 
Друга легенда гласи, че СССР се е разправил с щангистите. Имало уговорка за равен брой титли, но Иван Абаджиев дал да се разбере, че ще я наруши. Самият треньор отрича такъв сценарий.
Скандалът с допинга също подлага на изпитание дипломатическия талант на Иван Славков. Когато става ясно, че щангистите ни са хванати с допинг, се заговаря, че всички български спортисти трябва да бъдат изпратени у дома им и дори спечелените вече отличия да бъдат отнети. Батето снове денонощно по срещи с колеги и приятели, членовете на МОК, водачите на делегации, организатори и други. С много убеждения все пак успява да спаси българите и те да останат да участват.
"Батето беше уникален човек и пред него нямаше никакви прегради, не защото бе зет на Тодор Живков - обяснява Пепи Михнев. - В България и социалистически страни това значеше много, но в МОК и извън соцлагера бе може би дори пречка. Там хората гледат съвсем други качества, такива, които притежава дадената личност. И там оценяваха Иван много високо. Член на МОК не се става с политически протекции, роднински връзки с държавни лидери или такива подобни неща. Все сам си заслужава мястото.
Батето беше човек, който можеше да седне в кръчмата с бачкаторите и да си говори с тях, все едно че е един от тях. В същото време водеше разговори на високо ниво с политици, държавни ръководители, висши спортни деятели. Иван имаше уникална харизма, която за секунди му печелеше приятели от всякакви среди. Но и беше изключително ерудиран, умен и съобразителен, което се цени сред хората от елита, било той спортен, политически, бизнес или просто в хайлайфа, който го приемаше с отворени обятия."
Иван Славков е израсъл в софийския работнически квартал "Коньовица", моторист-любител и национал по водна топка, по-късно става журналист в икономическия отдел на вестниците "Труд" и "Работническо дело". В края на 70-те години е ръководител на ФК "Левски". Генерален директор е на Българската телевизия (1972 – 1982). Според някои бивши висши ръководители е бил и майор към Първо главно управление на Държавна сигурност.
Изключен от
МОК с постановка
Въпреки сериозните си позиции в МОК през 2005 г. Иван Славков бе изключен като член на организацията заради филма на ВВС "Да купиш игрите", излъчен година по-рано. Още тогава се заговори, че това е постановка, целяща да дискредитира именно него и някои други ръководители, които са били издигнати още по времето на социализма.
Потвърждава го и кумецът му Петър Михнев: "Батето беше неудобен чисто политически за САЩ и му търсеха цаката. Но той винаги е бил изключително коректен с колегите си и изобщо с хората. За нищо не можеха да го пипнат. И му скалъпиха този скандал, направо го изфабрикуваха. Същия ден, когато отиде да се види с фалшивите лобисти в столичен хотел, бе погребението на негов много близък приятел. Иван беше много разстроен и явно не заподозря, че това е капан. И въпреки всичко във филма не се вижда или чува дори и намек за това, че той би приел някаква сума, за да гласува за кандидатурата на Лондон за олимпиадата през 2012 г. Още по-малко да казва някаква цифра. Изобщо не беше такъв човек и през целия си живот дори не е помислял да приема пари "под масата", не е в неговия стил.
Славков открито критикуваше политиката на САЩ, при това не само в България, а и на много високо международно ниво. Затова трябваше да му бъде затворена устата и пресечен достъпът до висока трибуна. След толкова години е ясно, че това е единствената истина.
Батето тежко преживя този скандал, тъй като знаеше, че е наказан без никаква вина. Под натиск
Коментари (0)
Вашият коментар