Гайдарят на Валя Балканска разкрива тайни на дълголетието

90-годишният Стою казва на майка си, че поясът му е от Левски. Тя: Веднага да си му го носиш, чужди неща вкъщи не ща

Вече над половин век “100 каба гайди” огласят Родопите и радват с медените звуци на инструмента, под чийто съпровод са изпети едни от най-емблематичните български народни песни.

Още от създаването на формацията през далечната 1961 г., та до ден днешен в нея се откроява един белобрад родопчанин, винаги облечен в хайдушка носия, с пищов и нож на пояса си. Бай Стою, както е известен в цялата област, е един от доайените на родопската гайда, част от единиците живи основатели на “100 каба гайди”.

Самоукият музикант Стою Чонгаров

става част от състава на 30 години

и оттогава е неизменна атракция. Още при първото участие на сформирания тогава оркестър бай Стою впечатлява всички посетители на роженския събор. Забележителни са не само музикалните му умения, но и невероятният хумор, който притежава, както и типичното за него облекло. Гайдарят често се шегува, че пищовът и ножът, неизменна част от комитския му образ, са наследство от Васил Левски.

Навремето, когато за първи път се показал пред майка си, дегизиран с хайдушки дрехи и старовремско бойно снаряжение, достолепната жена посочила към пояса на Стою и го попитала: “Какви са тези работи, откъде са.” Тогава той й отговорил: “Това ми го подари Левски.” Смутена, майка му, която доживяла до 102-годишна възраст, казала: “Ааа, веднага да си му ги носиш, аз чужди неща вкъщи не ща.”

“Оттогава винаги ходя с пищова и ножа. Та, ако видя Васил Левски някъде, да си му ги дам”, разказва с усмивка и типичен родопски диалект бай Стою.

Негова запазена марка, приета с времето и от останалите гайдари, е стрелянето с оръжие по време на участия. По този начин легендарният гайдар винаги успява да породи невероятни емоции у публиката. “Така хората се връщат в миналото, слушайки песента на гайдата, придружена с гърмежите от нашите пищови - споделя той пред "168 часа". - Няма как, родопчанин ли е, трябва да пукне с пушката.”

Често посетителите на съборите, в които музикантите от “100 каба гайди” вземат участие, развълнувани от срещата си със Стою, го питат дали пистолетът му е истински. Той веднага им отговаря, но не с думи, а с действия. Моментално вади пищова си и възпроизвежда няколко изстрела, а на впечатлилите се фенове позволява също да пробват.

“Аз съм ловджия

и съвестно се грижа за снаряжението си. Зареждам пистолета с ловни капси, черен барут и парцали, за да има звук, пушек и заря, когато гърмя”, разказва виртуозът.

Когато някой попита родопчанина на колко години е, той винаги отговаря, че е на 40 години по две плюс още няколко отгоре. Истината обаче е, че бай Стою, макар вече на близо 90 години, е с младежки дух, който до ден днешен успява да радва и разсмива околните. Ето какво споделя той за неизчерпаемата си енергия и творческото си дълголетие:

“Музиката лекува, чрез нея забравям всички неволи и болежки, нашата природа действа по същия начин. Гайдата ме е изваждала от най-трудните моменти в живота ми. Видял съм и съм изживял много, но все на нея съм се опирал. Но за да я свириш, трябва да имаш въздух. По-вероятно е след време аз нея да предам, но тя мен – никога.”

Често, независимо от температурите, белобрадият гайдар се отправя към порутения римски мост в родното си смолянско село Бостина. Там той надува гайдата си и сам започва да извива мъчни родопски песни. Хората около бай Стою казват, че когато започне да свири по цели нощи, тогава знаят, че изживява нещо наистина тежко.

“Свиренето ми помогна по време на развода с моята жена. Тогава не пусках гайдата от ръцете си, защото това беше единственият начин да спра да мисля. Така или иначе, колкото и да разсъждаваш, нищо различно не постигаш”, спомня си Стою.

Любими са му родопските песни, но и патриотичните, и тъжните, и хумористичните. “Така най-лесно се вписвам в компаниите на младежи. Знам и такива,

които са с неприлично съдържание,

трябва да има и разнообразие, родопската музика е специална, не става за всякакви поводи”, споделя бай Стою.

В момента родопчанинът живее сам в село Бостина, но винаги има с какво да запълни времето си. Освен музикант живата легенда на “100 каба гайди” е и страстен рибар и ловец. Оттам са и познанията му за оръжията, а по повод на риболова казва с широка усмивка:

“Нали знаете защо на рибарите им слагат белезници? За да бъдат ръцете им сключени една до друга и да не могат да лъжат за размера на рибата, която са уловили.”

Освен постигнатия световен рекорд за Книгата на на “Гинес” за едновременно свирене на 333 каба гайди, бай Стою и неговият състав посещават десетки страни и акомпанират на всички светила в народната музика през годините. Но това не са единствените му излизания зад граница. В продължение на две години е бил в Африка на гурбет, работил като миньор в Алжир. Преди това завършил за ветеринарен фелдшер и работил като такъв в ТКЗС. Именно там започнали първите му стъпки в усъвършенстването на гайдата.

Споделя, че въпреки незабравимите изживявания в чужбина винаги с нетърпение е очаквал завръщането си в България, която не би заменил за нищо на света: “Дори и в пустинята съм свирил, но където е расло, там е и пасло”, казва пред “168 часа” белобрадият маестро.

След раздялата със съпругата си емблематичният музикант остава сам в дома си, но не се оплаква от липса на внимание. “Понякога ме канят на участия, но вече ми е трудно да водя младите в свиренето, камо ли да се конкурирам с тях – казва с носталгия по отминалата си младост гайдарят. – През останалото време си върша къщна работа и чакам да доживея поне до годините на майка ми. Децата ме поддържат, имам син и дъщеря, внуци и правнуци.”

“Дядо ми е пример за истински и отдаден родолюбец - казва пред "168 часа" внучката му Кристина Донкова. - Той е човек, от когото може да научиш много за живота, винаги ми е давал най-правилните уроци. Въпреки трудностите на времето, не се отказва от гайдата и смеха.”

Най-милият спомен на Кристина с дядо й е от нейната сватба. “Подари на мен и съпруга ми старинна златна халка, изработена преди стотици години – споделя внучката на маестрото на “100 каба гайди”. – Знаел е, че ще дойде този ден, и грижливо я е пазил. Освен че ме изненада с жеста си,

успя да разплаче и всички присъстващи

Горда съм, че именно той е мой дядо, а на всички пожелавам да имат поне по един такъв човек в живота си.”

Адилина Чонгарова, дъщерята на живата легенда, която често го придружава на участия, споделя пред “168 часа” за скъпия си баща:

“Той е колоритна личност, патриот, който милее за България и Родопите. Към момента е член на “100 каба гайди” и по-новото дружество – “101 каба гайди”. Обича да се събира с млади хора, които често нарича “набори”, а те му отвръщат със същото”. Според нея духът му винаги е бил младежки. Вероятно именно той е в основата на творческото му дълголетие.