Ървин Д. Ялом е явление в историята на литературата. От една страна роденият през 1931 г. във Вашингтон Ялом е изтъкнат професор по психиатрия и е считан за един от създателите на груповата психотерапия. От друга неговите литературни творби оглавяват топ световни класации и се превеждат в десетки страни по целия свят. Шедьовърът му „Когато Ницше плака“ (изд. Colibri) е продаден само в Германия в тираж над 1 милион екземпляра!
Кават, че успехът му се дължи на феноменалната способност да съчетава сериозни научни факти с творческо въображение и художествена измислица.
Историята му
Ървин Д. Ялом е роден в семейството на руски евреи, които след Първата световна война емигрират в Щатите. Поради сложната ситуация, в която семейството живее единствено в борба за оцеляването си, Ървин практически няма детство и отрано започва да търси спасение в литературата. Едва 10-годишен, той става свидетел на инфаркта на баща си и тогава решава, че ще стане лекар.
В началото на следването си има някои проблеми с успеха, но е силно амбициран и тъй като желае час по-скоро да се омъжи за жената, в която е влюбен, последните пет години от обучението си взима за четири.
В началото на 60-те започва академичната си кариера в Станфорския университет, където преподава и разработва свой собствен и уникален метод за психотерапия.
Един ден Ялом получава писмо от бездомник, който му споделя, че случайно е открил в кофа за боклук негова книга и това е променило и спасило живота му. Какво по-силно доказателство и за учена, и за писателя, че усилията и неговата отдаденост са възнаградени?!
На 15 януари у нас излиза фундаменталният научен труд на Ървин Д. Ялом „Екзистенциална психотерапия“. Преводът е дело на Людмила Андреева.
Запознайте се по-отблизо с Ървин Д. Ялом в интервюто, предоставено ни любезно от нашите приятели и партньори от издателство Colibri.
Разкажете за детството си.
Ървин Д. Ялом: Роден съм във Вашингтон и всъщност нямах детство. Бяхме единствените евреи в квартал на чернокожи и не можех много да излизам, беше опасно. Вкъщи също не беше лесно – родителите ми бяха от друг свят, обърнат към миналото, не разбираха много американската култура, нямаха време да се занимават с мен и сестра ми, работеха по дванайсет часа шест дни от седмицата.
Чувствахте ли се на мястото си в тази среда?
Ървин Д. Ялом: Всичките ми приятели бяха чернокожи. И много бързо възникна въпросът за еврейството ми. Родителите ми бяха избягали от погромите в Русия, понякога казваха Полша. Всъщност от малко село на границата между двете. Разбрах точно откъде, когато веднъж ядох борш в Русия – имаше същия вкус като майчиния. В училищната ми среда цареше антисемитизъм и се чувствах наистина зле. Много бързо започнах да търся убежище в литературата. Толстой и Достоевски ме формираха психологически, философски и социологически. Благодарение на тях открих дълбините и страховете на човешката душа.
Присъствали сте на инфаркта на баща си, когато сте били на 10 години. Това ли определи призванието Ви?
Ървин Д. Ялом: Да, но има и друга причина. По онова време медицината беше „класическа“ кариера и към нея се ориентираха най-добрите еврейски ученици. Всъщност или вземахте занаята на баща си, или ставахте лекар. Ако знаех, че ще стана писател, може би нещата щяха да се развият другояче. Но не познавах нито един писател. Сигурното е, че решението ми да специализирам психиатрия идва от прочита на големите руски писатели. Аз съм литератор. Впрочем научната част на образованието ми никога не ме е интересувала особено и ми струваше много усилия. В началото на висшето си образование се чувствах интелектуално „недоразвит“ в сравнение със състудентите ми. Но бях обсебен от мисълта да успея. Освен това трябваше да завърша за 4 вместо за 5 години. Бях влюбен в жена си Мерилин, исках да се оженя за нея и ме беше страх да не я изгубя.
Едно от есетата Ви се нарича „Екзистенциална терапия“. Бихте ли обяснили какво значи това?
Ървин Д. Ялом: Сама по себе си екзистенциалната терапия не съществува. За да я практикува, терапевтът трябва да владее няколко техники и да бъде чувствителен към екзистенциалните въпроси, а именно: Какво означава да се живее? Как да приемем смъртта? Как да намерим смисъл на живота си? Как да приемем идеята, че дори да сте в двойка с някого, винаги умирате сам, така както сам сте дошли на този свят? Екзистенциалната терапия се занимава точно с тези въпроси. Винаги ме е интересувала философията, тази, която е насочена към смисъла на живота. И не виждам защо трябва да се противопоставят философия и психотерапия. Двете се занимават с едни и същи проблеми.
Давате ли много съвети и препоръки по време на терапията?
Ървин Д. Ялом: Не искам да изглеждам всезнаещ. Мисля, че не такава е ролята на добрия терапевт. Говоря за това, което знам, и ми се случва да говоря и за себе си. С Джини, пациентката от „Тайната на огледалото“, терапията протече преди повече от 40 години. Моята по онова време революционна идея беше следната: какво ще стане, ако Джини знае какво мисля и чувствам по време на сесиите? Давах й да чете онова, което бях записал, и това беше невиждан експеримент. Оттогава насетне винаги когато съм постъпвал по този начин, резултатите са били отлични.
Но какво става тогава с добронамерената неутралност, предписвана от Фройд?
Ървин Д. Ялом: Мисля, че този принцип е архаичен. Впрочем сигурен съм, че Фройд се е намесвал в живота на пациентите си, че много им е говорел.
Как протичат сесиите?
Ървин Д. Ялом: Обикновено те траят от петдесет минути до един час два пъти седмично. Често започвам с някой сън. Това е чудесен начин за достъп до несъзнаваното. Ако пациентите не си спомнят сънищата си, ги моля да заспиват с лист и молив до главата си и да се опитат да запомнят какво са сънували. Понякога една дума е достатъчна, за да задвижи паметта. Вълнуващо е, защото сънищата са пълни с енергия.
Използвате ли дивана зад себе си?
Ървин Д. Ялом: Много малко. Предпочитам да работя лице в лице с пациента. Предлагам дивана на много стеснителните хора, които ги е срам да ме гледат в очите, или на уморените. А и диванът е прекалено свързан с класическата психоанализа, а аз практикувам психотерапия.
И за разкош сме подбрали няколко незабравими цитата от Ялом:
"Бракът е свещен. Но по-добре е да разрушите бракът, от колкото да позволите той да ви разруши!"
"Никой не може да обезпокои друг - само ние самите се лишаваме от спокойствие."
"Понякога съдбата ни поставя в такива ситуации, когато да постъпваш правилно означава да грешиш."
"Всеки човек трябва да определи за себе си, какво количество истина може да понесе."
"Любовта е по-скоро форма на съществуване: не само влечение, колкото посвещаване, отношение не толкова към един човек, колкото към света като цяло."
"Малката тревога има тенденцията да се разширява за да запълни целия достъпен обем."
"Надеждата е най-лошата от злините, тя удължава мъченията."
"На човек са му необходими години подготовка, за да открие способността си да твори без зрители."
"Колкото по-настойчиво търсим смисъла на живота, толкова по-малка вероятност има, че ние ще го намерим."
"За да израсте високо и гордо, дървото се нуждае от бури."
"За да остареете красиво, е нужно да се смирите с това, че вашите възможности са ограничени."
"Намерих ключа към разгадаване на живота: първо, желай необходимото, второ, обичай желаното."
Коментари (0)
Вашият коментар