"Българин" - първото сръбско порно

Пиротски килим е запазената марка на еротиката

Лентата е снимана през далечната 1910 г., пази се и до днес

Перверзна атака в гръб и просване на крехка девойка върху легло от 100-килограмов мъж е култовата сцена от първия сръбски порнофилм от 1910 г. със звучното заглавие „Българин“.

Името на запазената до днес лента не е избрано случайно. В началото на ХХ век широко разпространеното мнение в Сърбия гласи, че българите винаги нападат в гръб, обяснява директорът на Архива на югославската кинотека Александър Ерделянович.

„Втората причина за избора на това име за филма е, че главният герой „скъсва“ момичето като „български парламент“, което в Кралството на сърби, хървати и словенци е синоним на разнебитена институция, в която няма никакъв ред“, допълва киноекспертът. Оригиналът на лентата се пази в подопечната му институция и все още става за гледане.

„Върху металната опаковка са гравирани думите „сръбски порнофилм, 1910 г.“, а запазени са и снимки от филма“, изтъква още Ерделянович. „Сцените в лентата са толкова безобидни, че днес могат да се излъчват в следобедно време по националните телевизии“, категоричен е директорът на Златния фонд на сръбското кино.

Създател на късометражната няма продукция е Славко Йованович. Преди да се захване с лентата, той е чирак на известния френски оператор от това време Анри Лекар. Йованович прави революционна крачка за онова време - снима в едър план голите гърди на момичето.

Сцената с дебелака и младата мацка е заснета на закрито. В центъра на стаята е поставен пиротски килим, който по-късно се превръща в запазен знак на предвоенните филми от този жанр. На килима мъжагата и хубавицата първо си говорят и се свалят

„Изведнъж той я напада в гръб, бута я на леглото и опитва да я обладее. Тя се съпротивлява, но накрая все пак се съгласява", разказва Ерделянович, който е един от малцината, имали възможността да прегледат целулоидната лента от 1910 г.

Зрителите на еротичното кино преди Балканските войни са предимно аристократите от Белград. До появата на „Българин“ те се любуват основно на френски филми с голотии. Прожекциите се правят само в пътуващи кина, като диктор специално предупреждава гостите, че следва „продукция за възрастни“. Помещението напускат родителите с деца, които гледат ранните прожекции, и едва тогава започва истинското шоу.

„Почти винаги лентата се завърта след 23 часа. Тогава освен малолетни няма и жандарми. Тези филми са ъндърграунд продукции. Записите, създателите и актьорите са анонимни. Разпространяването е непозволено, но гладът за еротика прави нещата възможни. Още повече че печалбата от прожекцията си заслужава риска“, обясняват сръбски историци.

„В печатните издания от този период има призиви на общественици като Бранислав Нушич властите да спрат „филмите за възрастни“. Прочутият писател посочва, че „органите на реда не само че не правят нищо да прекратят тази порочна практика, но често пъти могат да бъдат видени в първите редове пред екрана“, допълват те.

Богаташи спонсорират еротиката

В годините след Първата световна война розовите продукции в Белград са изцяло под контрола на „белогвардейците“, твърди сръбският в. „Блиц“.

Записите се правят в къщи на богаташи, които стават и меценати на продукцията, допълва таблоидът. Най-известният еротичен филм от този период е „Кралят на чарлстъна и веселите белградски девойки“. Сниман е през 1927 г., и то отново като класиката „Българин“ върху пиротски килим. Лентата има три ролки, като третата е само с лесбийски сцени. Главни действащи лица в тях са руски балерини, които бягат в Сърбия след Октомврийската революция.