На 2 февруари по кината тръгва един вълнуващ филм на режисьор, който не може да остави никого безразличен. Роман Полански често е свързван със скандалите в личния му живот, които не стихват, но в същото време за киноманите е по-интересен със способността си да изгради съвършения трилър. Филмите му често се сравняват с тези на Алфред Хичкок - заради характерната употреба на черен хумор, съспенс и сюрреализъм. Полански е виртуоз в жанра „параноичен трилър” и обича да разказва аморални истории за обикновени хора, борещи се с един враждебен и преднамерен свят.
„По действителен случай” е копродукция на Франция, Белгия и Полша - напрегнат и провокативен психологически трилър, създаден въз основа на едноименния роман на Делфин дьо Виган, която нашумя у нас с драматичната автофикция „Силна е нощта” (изд. „Колибри“), роман за чаровната и нестабилна психически майка на писателката, завършила живота си със самоубийство. След поредното представяне на новата си книга притеснената от големия й успех авторка се запознава с красивата и елегантна Л. Двете се сприятеляват все повече, докато постепенно от приятелка и утешителка Л. се преобразява в демонична фигура и обсебва живота и душата на писателката, започва да прилича на нея, да работи вместо нея, да се облича като нея, да си служи с лявата ръка като нея… Напрежението малко по малко нараства, в доверието на героинята се промъква съмнение, подозрение, на пръв поглед невинни думи, жестове и случки сякаш предвещават драма. Л., която упражнява професията на писател в сянка, не спира да подтиква героинята, междувременно изпаднала в тежка творческа криза, да напише нов роман, в който всичко да е истина и само истина. След малък нелеп инцидент двете се оказват затворени в провинциална къща, където истинската природа на Л. се разкрива в цялата си чудовищност.
Информация за всички предстоящи прожекции ще бъде достъпна на www.cinelibri.com, във фейсбук страницата на фестивала и в страниците на съответните киносалони.
Предлагаме ви да видите трейлъра, както и откъс от книгата "Роман за Полански" (изд. "Колибри").
Роман за Полански 
…
Колкото повече се разпростираше славата на школата, толкова повече чуждестранни студенти идваха да учат в нея. Но в началото на следването ми освен Ким, нашия мълчалив севернокореец, единствените чужденци бяха няколко българи. Те образуваха малка невъздържана и цапната в устата тайфа. Тичаха подир всички момичета, правеха конкурси за ядене на люти чушки и бяха царе на черната борса. Главната им цел бе да стоят в Лодз колкото се може повече. Никой от тях нямаше и най-малкото желание да се върне в родината. Най-великолепен от тези българи бе Никола Тодоров1 – студент от четвърти курс операторско майсторство. Отчаяно търсех начин да режисирам филм и тъй като той трябваше да снима цветен филм, аз го убедих, че е по-добре да направи късометражен игрален филм, отколкото да хаби лента за някакъв глупав сюжет. Убедихме преподавателите да ни разрешат да отсъстваме и заминахме за Краков на наши разноски. Именно там, аз, новакът без опит, снимах първия си филм. Двамата с Тодоров предварително бяхме изработили всичко – работна книга, илюстрирана кадър по кадър, и съответния репераж на битпазара и улиците в Краков – с намерението да постсинхронизираме филма, като се върнем в Лодз. Също така бях осигурил възторжената помощ и участие на Адам Фиут, който беше втора година драматично изкуство. Аз бях не само режисьор, но актьор, продуцент, художник по костюмите, скриптър и гримьор. Филмът Велосипедът разказваше как едва не бях убит в бункера в Краков.
Коментари (0)
Вашият коментар