Мария Киркова е най-успешната българска състезателка в алпийските ски през последното десетилетие. 32-годишната ветеранка ще участва на четвърта олимпиада. Тя беше знаменосец на нашия отбор за предишния зимен форум в Сочи през 2014 г. Ексклузивно за читателите на "България Днес" Киркова разказа как се чувства преди заминаването за Пьонгчанг.
- Мария, остават броени дни до олимпийските стартове. В каква форма се намирате?
- Съвсем до последно бях на състезания, за да се подготвя. Остава много малко до заминаването за Корея. Винаги има тръпка. Става въпрос за най-големия форум - олимпиадата. Развълнувана съм, защото успях да се класирам и сега ще представям България.
- Това ли беше най-тежката битка за олимпийска квота в сравнение с предишните три цикъла?
- Да, беше малко по-трудно, защото правилата в спорта се промениха. Освен това моята подготовка беше по-различна, по-индивидуална. Не беше лесно, но се справих горе-долу. Надявам се да съм в най-добрата форма на олимпиадата.
- Какво беше по-различното в подготовката?
- Преди три години бях освободена от националния отбор. Готвех се самостоятелно. Този сезон получих помощ от федерацията. Преди това ми беше по-трудно. Научих се на много неща, защото мисля в бъдеще да остана в ските и да помагам за развитието на спорта.
- Направихте доста класирания в Топ 20 на стартове през последния сезон. Дава ли ви това увереност за нещо по-голямо на олимпиадата?
- Винаги съм искала много повече от това, което съм правила. Не съм доволна от самите класирания. Като цяло има нещо положително в карането. Надявам се да се пренесе в Пьонгчанг. Всеки спортист се старае да е най-добре именно на олимпиадата. Покарах и малко бързи дисциплини, защото те дават скорост на гигантския слалом и на слалом. Да съм жива и здрава, ще се представя добре.
- Вашето най-добро класиране на олимпиада е на спускане - 33-о място. В кои дисциплини ще участвате в Пьонгчанг?
- Ще се пусна само на слалом и на гигантски слалом на този етап. Чувствам се малко по-добре на втората дисциплина. Слаломът остана малко по-назад, но това не значи нищо. Сега няколко дни ще потренирам на Банско. След това веднага заминавам за олимпиадата. Надявам се да направя добро спускане, както се получават нещата на тренировка.
- Бяхте ли близо до квота в спускането и супергигантския слалом?
- Има регламент. Според него трябва да имаш определени състезателни точки, за да участваш. Няма как да избираш дисциплините. Пробвах последните два старта на супергигантски слалом. Много малко ме дели от квота. Бих могла да я получа, но не съм убедена дали искам. Почти сме решили да се пусна на техничните дисциплини, защото последните години не съм тренирала скоростни спускания. Чак сега участвах на състезания. Харесвам бързите дисциплини, но не е много безопасно да караш, без да си готов.
- Кое място ще гоните в класирането на олимпиадата?
- Този въпрос винаги ми е много странен. Малко съм суеверна. Никога не казвам това, което си мисля. Иска ми се да съм жива, здрава и да имам късмет. Всички можем да караме добре. Важното е да сме спокойни и да пренесем тренировъчните спускания на състезание. Тогава нещата ще стоят по различен начин.
- Не са много скиорите, останали толкова дълго на вашето ниво. Мислите ли вече за отказване?
- И за мен беше изненада, че останах толкова дълго, но същ щастлива, защото цял живот съм давала всичко за ските. Завърших специалност треньор. Дали ще бъде в моя ски клуб или на друго ниво, още не знам. Със сигурност ще бъда по белите писти. Всеки рано или късно се замисля за отказване. Сега преди олимпиадата не слагам акцент върху това. Важното е да се подготвя за стартовете в Корея. Там съм се съсредоточила. Ще видим по-натам какво ще се случи.
- Вие сте една от най-опитните участници в Пьонгчанг. Какви съвети бихте дали на по-младите български представители.
- Мисля, че ски бегачката Антония (Григорова) е по-възрастна от мен, както и сноубордистката Теди (Пенчева). Това с годините винаги е потискало състезателите. Сега гледах Световната купа по сноуборд в Банско. Имаше хора на по 39-40 години, които са в топформа. Има такива, които печелят на 18-19 като Шифрин. На други им се натрупва карането и по-късно израстват. Единственото, което бих посъветвала, е всички да се подкрепяме и да бъдем едно цяло. Да си подаваме ръка и да бъдем единни. Тогава нещата стават много по-лесно.
- Бяхте знаменосец на България в Сочи. Какво беше усещането?
- Това беше един от най-щастливите моменти в моя живот. Голяма чест е да нося българското знаме и да предвождам делегацията. Никога няма да го забравя.
- Вижда ли се след вас бъдеще на женските ски?
- Истината е, че има бъдеще. Миналата година имахме много добро момиче - Вера Асенова. За съжаление през лятото си счупи крака. С нея бяхме конкуренция. Борехме се за олимпийска квота. В момента има две млади момичета, които се готвят с националния отбор. Те карат силно. Не тренирам с тях, но не по моя вина. В добри отношения сме. Говорим си, обсъждаме разни неща. Наистина, няма много алпийки в България. Затова трябва да си помагаме. Отдолу идват дечица. Не трябва да се лъжем, че като спечелиш едно състезание в България, си нещо голямо. Когато си на олимпиада или на състезание в чужбина, разбираш на какво ниво си. Това е истината. През лятото тренирах за малко с финландци. Видях разликата. Те се подкрепят и всеки гледа да помага на другия. Нека да възприемем този отборен дух, макар и да сме индивидуален спорт.
- Много пъти се е коментирало разликата в условията на българските състезатели в зимните спортове и водещите държави. Това ли е най-голямата пречка за по-добри резултати?
- Не е само това. Имаме добри момчета в алпийските ски като Алберт (Попов), Камен (Златков), Йоан Тодоров заедно с още няколко деца. Разполагаме със състезатели. Надявам се накрая и ние да стигнем до върха, както например Радо Янков ни радва в сноуборда.
Коментари (0)
Вашият коментар