Представителите на тази порода са силни, издръжливи, самостоятелни, уверени в себе си и със силно развит вроден инстинкт за охрана на собствената територия. Най-разпространеното име на породата е средноазиатска овчарка. Освен алабай я наричат още и туркменски вълкодав.
Това е древна порода овчарски кучета, получена от народна селекция, най-вече за охрана на стадата от хищници. Достигнала е до нас в своя първичен вид и произхожда от Киргизия, Туркменистан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан. Подробно за породата разговаряме със Стоян Лазаров, доцент в Националния природонаучен музей при БАН, който е горд собственик на алабай на име Багира.
Предупреждава, че вълкът е наблизо
Доц. Лазаров обяснява, че тези кучета се гледат много лесно. Задоволяват се с малко храна и не изискват особени грижи. Затова пък помагат много на стопаните си. Породата е селектирана така, че изцяло да обслужва огромни стада животни, главно едър рогат добитък. Освен че ги пази от хищници, кучето умее да ги събира на едно място и не позволява стадото да се разпръсва. Друга функция на породата е борбата с хищници. Използва се и за бой с кучета, което е в разрез със законодателството, тъй като едно куче обикновено преживява два-три боя и дори да е победител, не оцелява след силния стрес и кръвозагубата, обяснява доц. Лазаров. Той предупреждава, че ако сте решили да си вземете такова куче, да не се доверявате на това, което пише по форумите, тъй като там се носят доста митове за породата. Един от тях е, че алабаят може да убие вълк. Лазаров дава пример със другото си куче Терес (порода чешки вълчак), за който писахме преди няколко броя. Терес с лекота се справя с алабая Багира, и то за няколко секунди. Хваща го за врата и очаква команда от стопанина си, за да разбере какво да прави с него. А при среща с дивите вълци Багира, със сигурност ще бъде убита и изядена без затруднения. Ролята на средноазиатската овчарка е да предупреди овчаря, че идва вълк. Ако вълкът се докопа до кучето, той го изяжда и се отказва от стадото.
Трудно се поддава на дресировка
Алабаят може да достигне 60-70 кг, при някои мъжки екземпляри и повече, а се задоволява с много малко храна, все едно гледате сетер, обяснява доц. Лазаров. Достатъчни са му и една купичка гранули или мляко и хляб. Не е придирчив към нищо, яде попара, сирене, месо, кокали. Често си ловува сам в природата, задоволява се и с гущери и гризачи. Освен че тича като хрътка на спринт, породата е доста издръжлива, което позволява на кучето да обикаля ежедневно по десетки пъти стадото. Животното е самостоятелно и не е лесно за манипулация. Когато пуснете такова куче на разходка из парка, то смело се отдалечава от вас и обикаля целия район. Смята се за достатъчно свободно и волно да направи това, без разрешение от стопанина си. Това донякъде е трудност за собственика и ако не го научи от малко, после трудно ще си го прибира у дома. Не може да се каже, че породата не е интелигентна, но трудно се поддава на дресировка, не е както немската овчарка или пудела например. Затова стопанинът трябва да е двойно по-настоятелен, категоричен е Лазаров.
Коментари (0)
Вашият коментар