“Бягай” тушира опасността от още едни “бели” награди “Оскар”

От Хортензия Маркова

Неочаквано, но и неизненадващо е тазгодишното присъствие на психологическия хорър "Бягай" (Get Out) сред претендентите за "Оскар". Неочаквано, защото лентата определено не е типичният кандидат за статуетка и бледнее сериозно сред останалите заглавия в съревнованието. Неизненадващо, защото продукцията покрива неписано "условие", като гарантира политическата коректност на награждаването и тушира опасността от раздаването на още едни "бели" призове.

"Бягай" е режисьорски дебют за афроамериканеца Джордан Пийл, комик и сценарист, едната половина от дуета зад хитовото американско комедийно шоу Key and Peele.

Неговото първо кинотворение се сдоби с номинации за "Оскар" за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий, който също е дело на Пийл, и главна мъжка роля за Даниел Калуя. Актьорът бе отличен с БАФТА за изгряваща звезда, което не вещае добри шансове да му бъде връчен и "златният мъж" за водещо превъплъщение. И по-добре, защото за нас върхът вече е завоюван от Гари Олдман (който си получи съответната награда БАФТА) и остават само формалностите около най-високото признание за него.

Големият победител на филмовите награди на британската академия за кино и телевизия стана "Три билборда извън града" на Мартин Макдона с пет статуетки. Призът за режисура бе връчен на мексиканския магьосник Гийермо дел Торо.

Лентата на Пийл бе обявена от редица експерти

за най-добрия филм на 2017-а,

повечето критици се отнесоха галантно към нея, а интересът на зрителите помогна на продукцията да надскочи 48 пъти скромния си бюджет от $5 млн. и да натрупа приходи от около $240 млн.

Филмът е ужас, изцяло посветен на расовата дискриминация, който демонизира (и по един комичен начин) бруталните бели американци.

Някои кинокритици обаче подчертаха, че сюжетът съвсем не е нов, а в основата си е взет от филма "Шперцът" (Skeleton Key) от 2005 година.

Историята се завихря около любовта между чернокожия фотограф от Ню Йорк Крис Уошингтън, изигран от Калуя, и неговата бяла половинка Роуз Армитидж (Алисън Уилямс).

По всичко личи, че връзката между двамата е преминала редица изпитания, за да стигне до едно от най-сериозните - задължителната среща със семейството на Роуз. Крис е поканен да прекара един уикенд в имението на нейните родители Дийн (Брадли Уитфърд) и Миси (Катрин Кийнър), представители на заможната средна класа.

Кандидат-зетят е притеснен от начина, по който ще бъде приет, и

заради цвета на кожата си.

Очаква го обаче едно топло посрещане от евентуалните му бъдещи роднини, макар и често по лицата им да открива следи от лицемерие. В началото той тълкува тяхното свръхгостоприемство, примесено с редица неловки моменти, като опит да се игнорира смущението от неговата "различност".

В същото време се оказва, че домакините му са заобиколени от афроамериканци - такива са домашната помощница, градинарят, младата половинка на една възрастна дама от обкръжението на семейството. Всички те обаче са повече от странни и сякаш пращат мистериозни послания на гостенина, че в този дом го дебне някой.

В погледите на Дийн има някаква безскрупулност, макар и той да признава, че би гласувал отново за Обама, ако можеше. Съпругата му пък е изключително мила, особено когато предлага на Крис да му помогне да се откаже от вредния навик - тютюнопушенето, чрез хипноза. Но... естествено, този епизод крещи, че във въпросната нейна практика се крие ключът към зловещата загадка.

Може би най-симпатичен и зареден с хумор е образът на приятеля на Крис и охранител на летище Род (ЛилРел Хаури), който в крайна сметка ще се притече на помощ на своя изпаднал в беда другар. През цялото време у главния герой сякаш един глас му крещи "Бягай!", но до последно той го игнорира. Така бавно, но сигурно се придвижва към грозната истина и

садистичната развръзка.

В лентата терорът от белите над черните хора е представен с известна пародия и традиционният расизъм бива трансформиран в една обсесия на мъчителите към техните жертви. По един фантастичен начин те ги държат в ужасяващо робство. Идеята е, че тази жестока общност от "светли" американци иска да се възползва от физическото превъзходство, което отдават на тъмнокожите над останалите.