Как съдбата събра децата на “сините” легенди Гунди и Пальо

Синът на Аспарухов и дъщерята на Панов живеят в Бостън от 17 години

Андрей и Изабела израстват заедно по стадиони и мачове. От съвсем малки те нямат друг избор, освен да прекарват много време един с друг, защото бащите им са близки приятели и... колеги. Така съвсем естествено с годините тяхната близост от детинство прераства в любов и брак. И както тогава, така и днес продължават да споделят добро и лошо наред с нелекото бреме да бъдат наследници на двете най-големи футболни звезди и легенди на "Левски" - Георги Аспарухов и Павел Панов.

Синът на Гунди и дъщерята на Пальо отдавна намират късмета и щастието си извън пределите на родината, като от 17 години живеят в Бостън, САЩ. Изключително тъжен повод обаче върна у нас Изабела и Андрей само преди дни, когато те трябваше да изпратят в последния му път Павел Панов, който издъхна, докато гледа мача на любимия си "Левски" срещу "Ботев" (Пд) на 18 февруари.

На следващия ден неговата дъщеря смени своята профилна снимка във фейсбук с кадър, на който са тя, баща й и съпругът й.

Приживе Панов приема като собствен син Андрей,

който още като дете се прощава със своя родител в печално известната катастрофа през фаталния 30 юни 1971 г.

Доста години след тази трагедия Панов е споделял, че по време на семейните сбирки, когато се събирали с дъщеря му и зет му, както и с вдовицата на Аспарухов - Величка, духът на Гунди сякаш винаги присъствал редом с тях.

"Той няма да бъде забравен никога. Не е необходимо да се говори, да се натяква. Ние си знаем само като се погледнем", признава спортното величие в последното си интервю за "24 часа".

Андрей и Изабела сякаш са орисани да бъдат заедно, но в същото време винаги са пазили личния си живот от хорското любопитство и не говорят за своята любовна история. Аспарухов дори

е забранил на своята майка Величка

да споделя

каквото и да е за техния брак.

"Благодарен съм на съдбата, че ме е дарила с прекрасно семейство и като дете, и сега. Имам много прекрасни спомени, но предпочитам да останат лични", коментира той в някои от малкото си публични изяви.

Двамата заминават за страната на неограничените възможности няколко години след сватбата си и след като печелят зелени карти. Още щом стъпват в Бостън, се влюбват от пръв поглед в града, а градината в центъра много им напомня за България.

Там Изабела работи в научноизследователска медицинска лаборатория. Още от ученичка тя била много независима и прилежна, а нейният знаменит баща дори не разбрал кога е завършила висшето си образование, защото без проблем се справяла с всичко сама.

Според Панов и тя, и Андрей още от деца са се научили да постигат всичко сами и да си проправят пътя с труд, без да търсят родителска подкрепа и без да се възползват от славните си фамилии.

"Андрей имаше качества, добри футболни умения, опита се да ги развие, но фактът, че е син на Гунди, при всички положения му се отрази - обяснява преди години синята легенда. -

Името е колкото добра, толкова и лоша услуга.

Него навсякъде го сравняваха с баща му, което никак не е коректно, а имаше и такива, които на негов гръб си правеха авторитет."

В Бостън Аспарухов започва на чисто и се заема с това, което може, обича и го прави щастлив - тренира деца в своята футболна школа. Преди това у нас за последно той е технически директор на Българския футболен съюз, работейки с юношеските и младежките национали на България и консултирайки техните треньори. През годините се изявява като треньор в “Левски”, “Септември” (София), националния отбор до 21 г., “Ботев” (Пловдив), “Локомотив” (София) и “Родопа” (Смолян).

Макар че новият живот им дава възможност за отличен синхрон между работа и семейство, им отнема всекидневната връзка с най-близките хора. Най-често през годините им гостуват техните майки, защото Панов откровено е обяснявал, че тъй като му е омръзнало да пътува през кариерата си, предпочитал да намира поводи на децата си да се връщат на родна земя при него.

Иначе винаги се чували редовно по телефона. Той неведнъж е изразявал своята гордост от факта, че Андрей и Изабела са се адаптирали успешно към американския начин на живот само благодарение на собствения си труд и образованост

и най-важното -

не са забравили българското

Така както и постиженията на своите бащи, спечелили сърцата на поколения фенове на играта.

Синът на обявения за най-великия български футболист на ХХ век е признавал, че винаги се е стремял да следва стъпките на Георги Аспарухов и да продължава неговото "завещание" към хората и най-вече неговата човечност и уважение към всички. Андрей не крие обаче, че в кариерата му на терена името на баща му повече му е пречило заради огромните очаквания към него. Затова той винаги е приемал фамилията си първо като задължение.

Изабела пък смята, че да си дете на родители като техните, е както голяма отговорност, така и голяма радост.

"Никога не съм спекулирала с името на татко - обяснява тя в едно от малкото съвместни интервюта на двойката. - Винаги съм се стремяла да извоювам доверието на хората и да се справям сама. Но не мога да отрека, че когато се спомене името на баща ми; когато хората започнат да говорят за успехите му, за невероятните му голове и постижения във футбола, аз се чувствам толкова

удовлетворена и горда,

че съм негова дъщеря."

Панов е разказвал, че някога двамата с Гунди не са можели да бъдат определени чак за "първи приятели", защото той бил по-млад от Аспарухов, но често делели една стая по време на лагери и след мачове.

"Той имаше друга среда, а аз бях по-малък. Но винаги съм имал неговото уважение и помощ - спомняше си Панов. - Няма да забравя как моите млади колеги, като знаеха, че двамата сме съквартиранти, и идваха, за да могат да го видят отблизо. Викаха: "Удобно ли е да влезем?" А аз: "Влизайте, да го видите." Нямаха друг допир с него. А плюс това той беше доста земен и на всеки обръщаше внимание. Затова си остана толкова обичан и не може да бъде забравен. Идваха и от ЦСКА, и от "Академик". Знаете, че и футболистите от ЦСКА са декларирали уважение към него."

Днес наследниците на Аспарухов и Панов мечтаят за онзи "Левски" от своето детство, за пълните стадиони, тогавашните успехи и отбора, който омагьосва милиони.

"Стъпвах на "Герена" със страхопочитание и чаках всеки следващ мач с нетърпение независимо от съперника.

Когато тази любов към всичко “синьо” се върне, тогава и успехите ще дойдат", сигурен е Андрей.

"Любовта ми към отбора е много силна - допълва Изабела. - Татко е успял да предаде тази любов на мен и на брат ми и може би

неслучайно синият цвят преобладава в моя гардероб."

Двамата се завръщат у нас и през 2016 г., когато Андрей открива сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов", носещ името на знаменития му баща. Тези, които предлагат именно той да има въпросната чест, са не кои да е, а феновете. За съжаление това, което върна двойката в родината им за последно не бе такъв тържествен повод, а една голяма загуба - за тях и за всички почитатели на играта.