Скандалният “Не ме докосвай” изгони зрителите си от залата, но спечели “Златна мечка”

Брекзит. Тръмп. А сега и филмът, спечелил "Златна мечка". Наистина живеем в ерата на катастрофа", така започва ревюто на в. "Гардиън" за последния победител от най-стария кинофестивал "Берлинале" тази година. "Не ме докосвай", румънска продукция, която финансово е подкрепена и от българска страна, получи "Златна мечка", но остави в потрес и дълбок размисъл купища кинокритици и любители на изкуството.

Въпреки силните участници на тазгодишния фестивал журито, както се случва с раздаването на почти всички призове в последните години, реши да е максимално политически коректно. "Берлинарето" неведнъж е избирало да дава приз на филми, които отразяват определени социални проблеми, пред други с повече кинематографски качества.

За някои критици обаче изборът на "Не ме докосвай" беше шок не само защото филмът изкара почти половината зрители от залата, в която беше излъчван, но и защото никой не го смяташе за фаворит.

В същото време други са на мнение, че лентата триумфира,

защото не прилича на нито една друга лента

и историята е разказана много умело.

“Председателят на журито Том Тиквер каза, че наградата се дава не за това какво киното може да направи, а накъде може да отиде”, коментира и копродуцентът от българска страна Мартичка Божилова.

Лентата разказва историята на трима души, всеки със своето разбиране за интимността. Централен образ е 50-годишната Лаура, която не приема тялото си като нещо свое и изпитва панически страх от това да бъде докосвана. Това не я възпира обаче да наблюдава мъж, който се самозадоволява.

Кристиян и Тудор са другите двама герои, които виждат интимността по по-различен начин. Първият е мъж с гръбначна атрофия, който се интересува от провокации върху идеята за образа на тялото. Вторият изследва същия набор теми.

Безспорно филмът, който прелива документалистиката във фикция, е един от

най-смелите на фестивала,

а изборът му сега прави политическата коректност очевидна за зрителя. Първо, той е изцяло режисиран от жена. Адина Пинтилие сама признава, че никога не е очаквала да спечели приза с толкова смел филм. Румънската режисьорка заяви на пресконференция, след като взе трофея, че лентата приканва зрителите да изпитат съчувствие, да приемат различността и да преосмислят представите си за всичко.

"Ето защо си мисля, че за много хора този филм може би няма да е приятен, но в същото време ние предизвикваме вас, зрителите, да водите диалог и да погледнете себе си", казва тя.

Второ, лентата се появява

в ерата на движението #MeToo

и никак не е трудно да се свърже с нея. Макар че едва ли такава е била идеята, след като работата по продукцията е започнала далеч преди скандалите за сексуален тормоз да се развихрят с такава сила.

И трето, в нея има много голота, която от повечето критици се счита за глупава, неуместна, прекалена и срамна за фестивала.

Естествено, за да спечели "Златна мечк"а, лентата има и своите почитатели. За разлика от критика на в. "Гардиън" този на сп. “Въряти” категорично заявява, че тези, които са били шокирани от филма, със сигурност не са го разбрали. Джей Усберг навлиза дълбоко в дебрите на продукцията, възхищавайки се на всеки един аспект от нея - от начина на представяне на историята до операторското майсторство. Той също така дава изключително добро ревю на "Ага", истинския български филм в седмицата на "Берлинале".

След спечелването на "Не ме докосвай" в медиите в България се появиха множество заглавия, които твърдяха, че български филм е спечелил в Берлин. Но той е толкова български, колкото румънски, чешки и немски. Все страни, които са финансирали проекта и са участвали със своите специалисти и актьори, както ние сме дали Ирмена Чичикова за доброто на лентата.

Но истинската българска звезда в Берлин беше "Ага", който закри феста и стана първият роден проект, участвал на "Берлинале" от 29 години насам.

Милко Лазаров

възхити зрителите

в залата,

а отзвукът от лентата в международната преса е единствено и само положителен.

Сюжетът разказва история за сблъсъка на цивилизациите през призмата на любовта и човешките взаимоотношения. Двамата главни герои са ескимоси и мечтаят да съберат семейството си отново.

"Лазаров и неговият оператор Калоян Божилов никога не престават да се учудват", пише "Скрийндейли".

"Актьорите блестящо предават физиката и интимността на хората и тяхната изолация. "Ага" е мрачен поглед към дехуманизацията, която идва с индустрията. Красивата музика на композитора Пенка Кунева допринася за усещането за величие и загуба", допълват още от изданието.

Играейки с аудиторията, филмът използва редица символи, за да подчертае древната дихотомия между традицията и модернизма.

Ага работи в мина, символ на технологии, замърсяване и извращение. Погледната отгоре, мината наистина изглежда като

огромна рана на лицето на Земята

Брат й Чена живее в града. Той има нови зъби, но е бил алкохолик. Когато се качва на снегомобила си, той оставя зад себе си черна струя бензин.

Като се имат предвид тези подсказващи символи, манифестът на филма за зелен живот става очевиден.