Баскетболистката Цуми Шаренкапова: Искам две деца

Цветомира "Цуми" Шаренкапова направи изключителен мач във финала от турнира за Купата на Бългрия по баскетбол. 27-годишната красавица завърши с 26 точки и 5 борби при успеха на "Монтана" над "Берое" със 76:56. Тя беше избрана за най-полезен състезател.

Талантливата националка е играла през своята кариера за родния "Рилски спортист", "Ондарибия" (Исп), НСА и "Дунав" (Рус). В края на миналата година тя участва с представителния тим в европейските квалификации.

Шаренкапова започва да тренира баскетбол в трети клас. Едва на 15 години отива в Испания. След това изкарва известно време във Франция.

Специално за читателите на "България Днес" Цуми сподели какво мисли за баскетбола у нас и за своето бъдеще.

- Г-це Шаренкапова, финалът за Купата на България ли беше най-силният мач във вашата кариера?

- Може да се каже. Имах един мач, който ще помня доста дълго време. Беше от турнира Еврокъп с "Дунав" (Русе). Тогава победихме шведския тим "Люлео" (б.а. - Цуми записва 21 т., 4 борби и 4 асистенции). Там също играх много добре. Залата беше пълна. Атмосферата беше страхотна, но и този мач срещу "Берое" ще го помня дълго време.

- Какъв беше ключът към победата над "Берое"?

- И двата отбора искахме да бием, защото все пак беше финал. Ние сме по-опитният тим. Пролича си в по-важните моменти. Това изигра най-голяма роля. Показахме спокойствие в края на двубоя.

- Ще гоните ли дубъл с титла от първенството?

- Борихме се да влезем във финалната четворка. Сега ни предстоят много важни срещи в битката за титлата. Надявам се хегемонията ни да бъде пълна.

- Бяхте част от друг силен отбор - "Дунав" (Русе). Сега сте втори сезон в "Монтана". Как се чувствате като част от тима?

- Всичко е перфектно както в отбора, така и извън него. Ръководството е страхотно, а с момичетата много се разбираме. Големи приятелки сме извън терена, което е важно. Постоянно сме заедно, а Монтана е малък град. Нямаме много възможности за забавление, но винаги намираме какво да правим. Адаптацията при смяната на отборите не е лесна. Още като по-малка излизах в чужбина. Най-тежкото за всеки спортист е промяната. Постоянно сменяш градовете, далеч си от семейството, но няма как, свикваш с времето. Това е нашата съдба.

- Какво е нивото на женския баскетбол в България през твоите очи, след като в момента сме много далеч от успехите през 70-те и 80-те години?

- Не мисля, че проблемът е само в женския баскетбол. Така е и в целия български спорт. Силно се надявам, че когато махнахме чужденките и се дава повече възможности на младите, след време тези перспективни момичета ще променят случващото се в момента.

- По какъв начин чужденките задушаваха българските таланти?

- Свидетелка съм как всяка година идваха нови американки. От една страна, това е добре, защото се учехме от тях и трябваше да се доказваме. Но те пристигаха за една година, правиха си статистиката и после изчезваха в други държави. Никой не обръщаше внимание на младите. Сега се вижда как няма чак толкова много развити състезателки. Надявам се школите да работят и след време отново да няма чужди състезателки. Дано скоро да излязат качествени български баскетболистки.

- Това ли е причината за липса на резултати при женския национален отбор?

- Почти всяка година съставът е различен. Аз съм на 27 години и чак сега започнах да играя повече време за националния отбор. Преди това никой не ми даваше шанс. Вероятно и аз не съм била готова или треньорите са преценили така. Испанките, които бяха наши съпернички, се познават и играят в една формация още от 20-годишни. Това е едно десетилетие. Те няма нужда да се обиграват, защото са заедно цял живот.

- По какъв начин се отразяват на психиката фрапиращите загуби с по 40-50 точки с екипа на националния отбор?

- Не много добре, но ние трябва да изкараме максимума от тези мачове. С тях виждаме нашето ниво. Младите трябва да се развиват и именно те да направят промяната, за да може следващата генерация да е по-добра.

- От миналата година федерацията взе решение да няма национални гарнитури при мъжете и жените до 20 г. Как тогава да се очаква развитие на младите?

- Това също е един от факторите за липса на резултати. В крайна сметка идва един момент, в който излизаме срещу Испания и падаме с 40-50 точки. Хората гледат само този резултат, но всъщност никой не обръща внимание на останалите 50 неща, които влияят.

- След успешния сезон с "Монтана" мислите ли за трансфер в чужбина?

- Миналото лято имах предложение, но не искам да отида навън само за да кажа, че съм там. Ако ходя някъде, то ще е, за да се развия. В "Монтана" всичко е перфектно. Доста европейски клубове не са на това ниво, както тук. Ако излезе нещо, което заслужава, бих пробвала.

- Посветили сте вашия живот на баскетбола. Замисляли ли сте се дали си струват всички жертви срещу удовлетворението от любимата игра?

- Доста често съм си задавала този въпрос и винаги съм си отговаряла, че не бих избрала друго поприще. Не съжалявам за нищо. Харесва ми баскетболът да е начин на живот. Съчетала съм играта с учене. Завършила съм магистърска степен. В момента минавам курс за здравословно хранене сред спортистите. Наясно съм, че баскетболът е до време и ще трябва с нещо друго да се занимавам.

- Какъв съвет бихте дала на младите момичета, които в момента усещат от магията на баскетбола?

- Баскетболът дава много неща. Има и трудни моменти. Ще искат да се откажат, но точно тогава трябва да са най-силни и да продължават да вярват в себе си. Ако имат желание да постигнат нещо, наистина ще го направят.

- Преди три години бяхте обявена за Мис Баскетбол. Как се отрази това признание за самочувствието?

- Естествено, че бях поласкана. Щастлива съм и благодарна за оценката.

- При вас никога не са липсвали обожатели, но появиха ли се нови след титлата за красота?

- Не мога да преценя. Не мисля, че е имало чак такъв наплив. Получавала съм букети след мач. Това са мили жестове. Правят впечатление. Имало е и предложения да излезем, но като цяло държа на характера на човека. Бих се впечатлила от личните качества.

- На вашата възраст много други момичета вече мислят за семейства и деца. Колко наследници искате да имате?

- Шегувам се с мои познати, че не искам да играя още много дълго, но не са ми минавали чак толкова задълбочени мисли. Две деца ми звучат добре - едно момче и едно момиче. Отскоро имам нов приятел и съм щастлива.