История, излязла за първи път в "168 часа", избрана за сценарий в Холивуд

Сюжетът е спечелил в анонимен конкурс сред повече от 2800 други предложения, а авторът - бившият депутат Христо Марков, още не може да повярва на успеха

Забавна история, излязла за първи път във в. "168 часа", спечели анонимен конкурс за филмови сценарии в Холивуд. Тя е описание на невероятната биография на някогашния областен управител на Ловеч Никола Аврамов Бангиев, а неин автор е бившият депутат от Великото народно събрание Христо Марков.

Цялата история четете тук

Най-изумителното е, че авантюрите на Бангиев, по прякор Пусти Никола, нямат нищо общо с художествената измислица, а пресъздават автентично колоритния живот на действителна личност. Същевременно те са и истински паноптикум на историческите събития в България от средата на ХХ век.

Въпреки че е роден в богато чорбаджийско семейство в село Торос,

Пусти Никола

бил луда глава

и набързо станал анархист.

Започнал да прави “ексове” - така наричали пладнешките обири, които минавали за експроприация на собственост от богатите в онези години. Покрай нелегалните акции, провалите и затворите Бангиев се свързал с комунистите.

Затова след 9 септември 1944 г. направил бляскава кариера и Георги Димитров лично ходил да пита за него из родния му край. Назначили го и на отговорна партийна работа – областен управител. През цялото време обаче Никола Бангиев не изневерявал на нравите си – бил непоправим гуляйджия, буен скандалджия и необуздан женкар. В същото време имал непримиримост към неправдите. Така накрая станал дори и горянин. А когато изпратени от милицията части го обградили, той гръмнал една граната, като с нея освен себе си

изпратил на оня свят и двама войници

След време обаче от БКП "забравили" тези подвизи и дори му вдигнали паметник.

"Аз лично не помня Пусти Никола, тъй като той е загинал някъде през 50-те години на ХХ век - споделя Христо Марков пред "168 часа". - Всъщност историята ми е разказвана от баба ми. Непрекъснато пътувах и тя винаги казваше: "Пусти Никола пак тръгна нанякъде!" После я питах: Абе, какъв е тоя, на когото все ме оприличаваш? И тогава от нея разбрах историята.

След това съм чувал и от съседи за негови подвизи. Реших да ги опиша в книга, но

от издателството ми поискаха пари,

за да я издадат, а аз ги нямах.

След това съвсем инцидентно ми се обади приятел от Америка – Слави Стефанов. Той живее в Лос Анджелис и също е родом от село Торос. Беше прочел историята и ме помоли да му я изпратя. Вика: Абе, страхотна е! Изпрати ми я да я преведа и

ще я предложа в един анонимен конкурс за Холивуд Така от постъпили общо 2850 предложения от цял свят са одобрени 34 като сценарни проекти и един от тях е моята история."

Още не е ясно каква ще бъде съдбата на проекта и дали той ще бъде филмиран.

"Сега очаквам да ми отговорят на няколко въпроса какво трябва да се направи по-нататък, защото аз нямам никаква представа как се правят тези работи.

Иначе получих една сума от 2000 долара, която се връчва на авторите на одобрените проекти. Нямам някакви големи амбиции, просто ми стана много приятно, че историята им е харесала", казва скромно в заключение авторът.