За пирамиди чак до Египет? Има ги и у нас

Не е нужно човек да ходи чак до Египет, за да види пирамиди. Защото на няколко места в България също има пирамиди. Вярно е, че нямат нищо общо с шедьоврите на човешката цивилизация, но пък са природни феномени, научаваме от 24chasa.

Най-популярни засега у нас са Мелнишките пирамиди. Но истината е, че не заради тях, а по-скоро заради виното планинското градче пълни хотели и къщи през уикенда. А красивите скални образувания се приемат по-скоро като част от пейзажа.

Пирамидите са из целия район по югозападния склон на Пирин. Мелнишките достигат до 100 м и на цвят са бели до бледожълти. Склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. По върховете им растат храсти и трева. Освен тези около Мелник много красиви са и пирамидите около близкото село Кърланово. Тук има и други скални образувания като гъби, игли и конуси.

Друга група пирамиди, която става все по-популярна сред туристите, са Стобските. Намират се на западния склон на Рила, над с. Стоб, чието име носят. Може да съчетаете екскурзията до тях и с посещение на Рилския манастир. Още на главния път има огромни табели, указващи местонахождението им. А до църквата в края на селото има място за паркиране.

Преди 7-8 години до пирамидите водеше само една невзрачна пътечка, но днес районът постепенно се облагородява, над стръмните склонове са сложени дървени парапети. От догодина се очаква скалните образувания да влязат в списъка на 100-те туристически обекта, но вече се събира такса от 2 лв. срещу обещанието пътят до подножието на върха да се асфалтира, а пътечката да стане по-удобна за ходене. Върви се около половин час.

Самите пирамиди са пръснати на две групи, наречени от народа с различни имена - Кулите, Чуките, Самодивски комини, Невястата и др. До първата група има дървен перваз, но по-нагоре става стръмно и необезопасено, затова трябва много да се внимава.

Гледката от върха обаче е великолепна и си заслужава изкачването.

Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво. Заради това местните казват, че са особено красиви при залез слънце или на лунна светлина. Повечето са конусовидни, а някои завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби. За оформянето им спомагат много топящите се напролет ледници в Рила. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята "скулптурна" работа.

Има 3 легенди за възникването на Стобските пирамиди, свързани все със сватби и любов.

Най-популярната от тях разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като в онези времена младите се женели, без да се познават, девойката била забулена според обичая. При преминаването на сватбеното шествие по южния склон на Кулския рид обаче духнал вятър и повдигнал червеното було на невястата. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужасени, сватовете се вкаменили и останали завинаги така със своите шапки.

Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли Невястата.

Според друго предание двама млади от селото се влюбили. Майката на момичето не била съгласна, но въпреки волята й те решили да вдигнат сватба. Когато разбрала, тя проклела дъщеря си - като целуне свекъра си, всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Така и се случило.

Каквато и да е истината, скалните образувания са изключително красиви, а мястото е направо магнетично.

Пирамиди има и много по-близо до София - над село Кътина. Те обаче не са популярни и това ги прави доста трудно откриваеми.

До Кътина се стига бързо - за 30-40 минути с кола от центъра на София, с маршрутка 18 или автобус 27. Проблемът е, че само на едно място в селото има табелка, указваща посоката. Ориентир е не коя да е улица, а именно "Пирамидите". Почти в края й е малката пътека към красивите скални образувания, която обаче е почти непроходима от клони.

Самите пирамиди също са "потънали" в дървета и растения и се виждат по-изразено само късна есен и зимата, когато листата са окапали. Самите скални образувания преливат от жълто-кафяв до виненочервен цвят. Те обаче от година на година ерозират заради създаденото в близост изкуствено езеро и настъпващата растителност.

Стават все по-малки и нищо чудно скоро съвсем да изчезнат.

Едни от най-красивите скални образувания са в района на Кърджали - над селата Зимзелен, Повет и Доброволец. За разлика от останалите пирамиди, тези са образувани във вулкански туфи. Според изследователите те са възникнали преди 50 млн. тгодини от вулканската пепел на дъното на някогашното Еоценско море, за чието дъно се смята, че са били днешните Източни Родопи. Скалите са наситени с железни и манганови оксиди, което води и до разнообразното им оцветяване - в розово, зелено, жълто или бяло.