Все още търся своята Ирина, казва внукът на Димитър Димов

27-годишният Лило Петров е отраснал с героинята от романа “Тютюн”

Той много прилича на дядо си.

Макар да се казва Лило Петров и така да прикрива кой е всъщност.

Ами той си е той!

Той е внукът. На автора на “Осъдени души”. Колкото и да го крие, факт е, че е потомък на Димитър Димов. На големия Димитър Димов!

Класикът, авторът на

“Тютюн” , “Почивка

в Арко Ирис”,  "Осъдени души"

Син е на дъщеря му Теодора Димова. Прекрасната писателка, която не крие, че се гордее с успехите на Лило.

Предстои да излезе неин роман, който разказва за първите месеци след 9 септември, когато българската интелигенция е подложена на геноцид.

Лило е първият читател на ръкописа.

Когато мама му разреши, разбира се... А тя не дава лесно разрешение да се види текстът, преди да сложи последната точка. Сега той го чете. С огромно нетърпение и любопитство. Какво ли ще каже на мама!

Никой не го е

натискал да пише,

казва Теодора.

Но генът си е ген...

Резултатът е тази пиеса - “Добролюб”, вече с награда.

Момчето завършва драматургия в НАТФИЗ. Иначе оцелява като диджей.

Пиесите на дядо му са на една ръка разстояние в библиотеката им. Той ги знае наизуст. Прочел е “Тютюн”, когато е бил на 5 години.

И не крие - още търси своята Ирина. Дали да има нова екранизация на романа? Дано, надява се Лило. Не че не харесва Невена Коканова в култовата роля. Но идват нови времена.

Дано да се намери

новата героиня

27-годишното момче получава награда за драматургия за пиесата си “Добролюб” в конкурса на Нов български университет. Пиесата ще бъде играна на сцената на Малък градски театър “Зад канала” като бонус към приза. Предстои кастинг.

Темата?

Агентът Тома от Държавна сигурност с агентурно име Добролюб е поставен пред дилемата дали да унищожи досието си. Ще разберем!

Според Лило темата е важна за неговото поколение, което няма представа за събитията, а трябва да ги научи - агенти, предадени, предатели, падат ли маските... Не се знае кой какъв е и каква драма преживява. Разказва нещата от първо лице, за да се разбере трагедията на едно обречено поколение.

Лило Петров не крие, че това поколение носи същата драма, каквато дядо му е описал в “Тютюн”. Само името на корпорацията може да се смени... Дори да е ЧЕЗ, все тази трагедия.

На вратата се позвън

(откъс от пиесата “Добролюб”)

Спомням си го много ясно (разказът е от името на героя Тома - б.р.). Последният ден на септември 1947 г. На вратата се позвъни. Отворих вратата - един комисар и двама войници, въоръжени. Баща ти тук ли е, момче? Единият от войниците имаше петно кръв на униформата си. Втренчих се в петното. Войникът забеляза и се подсмихна.

Момче? Тонът на комисаря ставаше груб. Посегна да ме изблъска от вратата. Баща ми се появи. Кимна им, преди комисарят да успее да каже нещо. Майка ми дотича с подноса с месото в ръце, разбра, че го арестуват. Подносът падна с трясък, чинията се пръсна, вкусното месо се разпиля по земята, ароматът на дом се изниза през широко отворената врата. Мама се свлече. Баща ми се наведе, целуна я по челото, мен прегърна. Нищо не каза. Нищо не се и чу за него, нито пък го видях повече.

По-късно през годините се опитвах да разбера какво се е случило или най-малко къде е погребан. Без успех.