Музика

Али протегна ръка към прозореца. Дръпна леко завесите и остави слънчевите лъчи да проникнат в стаята. Утрото е най-прекрасният момент от целия ден, помисли си тя. Али лежеше на леглото, кестенявите й коси покриваха възглавницата, а кафявите й очи гледаха разцъфналите цветя навън. Момичето се обърна на другата страна, за да погледне мъжът до себе си. Той все още спеше. Али никога нямаше да разбере какво се бе случило преди толкова време...

...когато го видя за пръв път. В този момент тя се пречупи. Не чуваше вече музиката, не виждаше светлината, не усещаше хората около себе си. Съществуваше само тя, на средата на помещението и той - на сцената. Неговите очи, неговата усмивка, неговият глас. Той. И в този миг Али разбра. Тя знаеше, че това е мъжът, който можеше да обича. И който искаше да обича. Макар и да не го познаваше. Но го знаеше. И когато след няколко дни двамата се видяха, Али знаеше, че това бе нейният магьосник. И бе готова на всичко, за да го спечели. Но той реши да я изпревари. Говореха си, той я гледаше и не можеше да повярва какво се случва. Тя бе толкова красива... И изглежда се забавляваше от разговорът им. Джак гледаше очите й... и се изгубваше в тях. Бяха толкова красиви и нежни... И той не издържа. Целуна я. И всичко спря. Целият свят около тях загуби значението си. Важни бяха нейните устни, слепени с неговите. Всичко беше толкова приказно. И нито Джак, нито Али искаха да спрат. Тръпки минаваха през цялото тяло на Али и преминаваха в тялото на Джак. Красотата на момента не изчезна дори когато Али се отдръпна и го погледна. Тя вече му принадлежеше. И нищо друго вече нямаше значение. Всеки проблем бе загубил своята тежест в този миг. Пред нея стоеше момчето, което я промени само с една целувка. От този момент нататък романтиката бликаше от Али неспирно - нещо, в което тя никога не е била особено добра и никога не е харесвала. Тя се усмихваше все по-често; достатъчна й беше само една мисъл за него и усмивката изгряваше на лицето й; всеки път, щом го видеше, сърцето й едновременно спираше и започваше да бие по-силно. Али беше лудо влюбена в Джак. Той беше музиката в нейният живот.

Нещата не бяха по-различни и при Джак. Той знаеше, че това е неговото момиче, момичето, което ще го направи щастлив.

Минаха около две седмици от този ден. Али виждаше всичко в розово, целият свят 'и изглеждаше толкова прекрасен. Тя се носеше на крилете не любовта. Тя знаеше, че го обича. Обичаше го повече от всичко. Обичаше всяко едно нещо в него - очите, усмивката, гласът, думите, които подбираше; обичаше и онези дребни неща в него като лекото притваряне на очите, когато й се усмихваше. Обичаше когато той я наричаше 'неговото глупаво малко мече'. Обичаше него.
Но я беше страх да го признае. Беше я страх да не го загуби. Да не го накара да се отдръпне.

При Джак беше същото. Той не можеше да повярва как за две седмици бе успял да се влюби в Али. Докато една вечер Али не издържа и му каза колко много го обича. Изненадата, че той й отвърна със същото, бе огромна. Тя не можеше да повярва какво се случва. Всичко беше като една приказка, един нереално прекрасен сън. И тя би дала всичко този сън да не свършва никога.

Вили - 18г.