Забранена любов

Мила Ани, имам един проблем. Обръщам се към теб, защото нямам към кого другиго. Преди година и половина родителите ми се разделиха, но не това е проблемът. Разбирам ги, през последните месеци преди това събитие те постоянно се караха. Просто усещах накъде отиват нещата и бях подготвена. Преди няколко месеца баща ми се ожени отново. Жена му е много симпатична, разбираме се идеално, дори ми дава съвети за училище, за дрехи и за момчета. Преди татко обаче тя също е била омъжена, но съпругът й е починал в катастрофа. От този брак тя има син. Той е с две години по-голям от мен. В началото ми беше малко странно да си имам брат, и то по-голям. Това усещане бързо изчезна. Сега почти постоянно сме заедно, забавляваме се, излизаме. Станахме по-близки дори от истински брат и сестра. От известно време обаче нещата за мен се промениха. Започнах да го харесвам, но не като брат, а като момче. Сигурна съм в чувствата си, защото и преди съм била влюбена. Всичко беше страхотно, но той и семейството му се преместиха в друга страна. Сега изпитвам същото към брат си. Не знам какво да правя. Не мога да кажа на родителите си, нито на приятелите си. Страх ме е да му призная, защото не може да се получи нищо между нас, а едно такова признание може да развали всичко. Откакто осъзнах чувствата си към него, го избягвам, но много страдам от това. Моля те, помогни ми, защото имам чувството, че ще полудея, а със себе си ще съсипя и новото си семейство.

smily94

Здравей, разбирам ситуацията, в която се намираш. Неведнъж съм получавала писма с подобен проблем, когато възникнат „забранени" чувства към доведен брат или сестра. Кофтито в цялата ситуация е, че вас не ви свързва кръв и не би било кръвосмешение, ако имате сексуална връзка. И това позволява появата на тези емоции, които обаче те поставят в една нелека морална дилема с ясен край. Няма как да се получи нещо между вас, без то да е разрушително и с неприятни последствия за семействата ви. Защото моралните норми са дори по-силни от биологичните (освен ако не сте герои от „Дързост и красота"). Независимо че не ви свързва кръв, пречката вие да станете „гаджета" е невидима, но силно осезаема. И ти си съвсем наясно с това. Сега - правилно, леко трябва да се дистанцираш, докато успееш да пренасочиш вниманието си към някой друг. След време, когато всичко това отмине, пак ще можете да сте близки.

Гадна съм, срам ме е
Здравей, мила Ани! Имам един гаден проблем. И това наистина не ме прави въобще добра приятелка. Веднъж в училище си бях взела "Хай клуб", но го измачках малко по краищата и след 10 минути моята приятелка си купи списанието. Аз не се сдържах и в класната стая, когато приятелката ми се гонеше с момчетата, просто взех нейния "Хай" и го замених с моя. Или пък, когато имахме рисуване, аз имах по-измачкан лист от нейния и пак го замених. Не искам да го правя, наистина е гадно, но... Как точно да спра това, защото не са единствените моменти в училището.