Забравиха за мен

Здравей Ани, имам по-голяма сестра, която сега има бал. Родителите ни ще теглят кредит (нещо, което се случва много често в днешно време за такива събития), за да прекара добре бала си, но някак покрай тези приготовления забравят за мен. Нямам си приятел (гадже), а и приятелки си нямам, с които да си споделя какво ме мъчи, и реших да ти пиша. Със сестра ми мн често се караме. Нямам с кого да споделя и то се събира в мен и ми излизат рани и тем подобни, сърцето мн ме боли, все едно ще ми се пръсне. Опитвам да съм силна, но всичко си има граници. Не очаквам отговор, просто исках да споделя. Анонимка

Скъпа Анонимке, изглежда, се чувстваш сама, изолирана, неразбрана, пренебрегната. Какво правиш ти, за да промениш този "статус"? Какви действия предприемаш ти самата, за да не стоят нещата по този начин? Описваш реалността като страничен наблюдател, а ми се иска да си по-активна в собствения си живот. Казваш, че нямаш приятели. ОК, опитай се да си създадеш такива. Днешният свят ви предоставя най-различни "инструменти", които да ви помогнат в това начинание. Това понякога обърква, знам, и даже създава повече проблеми, но се възползвай от интернет например. Никога не е зле да си създадеш приятели в някой форум, където обсъждате общи теми (например). Казваш, че нямаш гадже. Не си единствената. Знаеш ли колко момичета на твоята възраст се чувстват по същия начин. Не си само ти. Романтичните отношения ще дойдат на малко по-късен етап. Първо е хубаво да се развиеш като личност, да бъдеш малко по-уверена в себе си, да намериш своето място поне в една микросреда от приятели, да знаеш какво искаш. Тогава гаджето ще дойде само. Не се разбираш със сестра си. Това са нормални отношения до една възраст. Ще видиш, че като излезе от семейното гнездо, ще ти липсва много. Ще се преоткриете една друга на един по-късен етап. Нещата не са черно-бели. Колкото повече нюанси виждаш в картинката пред себе си, толкова по-лесно ще ти е да разбереш, че нещата се променят, няма константи, и ти се променяш заедно с тях. Бъди по-активна и недей да стоиш безучастно, да се самосъжаляваш, когато можеш да обновиш "статуса" си. Недей да трупаш в себе си - това ще доведе до соматизация - избиване на нервното напрежение чрез физически симптоми. Научи се да бъдеш директна в емоциите и поведението си и да отстояваш собствените си граници.

Брат ми постави големи стандарти
Здравей, Ани. Аз съм момиче на 14 години и в момента съм 7 клас. И може би се досещаш, че ще кандидатствам тази година. Това е големият проблем. В пети клас бях отличничка и всичко беше перфектно, но шести и седми клас започнах да се отпускам. Не знам какво ми става, но е факт. Сега ходя и на частни уроци по БЕЛ и Математика, както повечето ми връстници, но няма голям напредък. Имам по-голям брат, който в момента е на 19 и следва медицина, завършил е и хубава гимназия. Аз искам да вляза в същата гимназия, както майка ми и баща ми. Те самите са били там и очакват на всяка цена и аз да вляза. Но като гледам накъде са тръгнали нещата, не мисля, че ще се случи... Вече е късно да си поправям успеха, първия срок завърших с 4 по математика и с 6 по български, но с оценката по математика няма как да стане. Брат ми постави много големи стандарти и сега родителите ми очакват същото и от мен. Не искам да ги разочаровам. От месеци тази мисъл ми е в главата и не ми дава мира. Моля те, Ани, кажи как да постъпя. От Никол, 14 г.

Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".