Кой кой е в обществения съвет на БНТ

Борислав Велков, председател на Обществения съвет на БНТ: Повече средства за БНТ са инвестиция в обществото и неговите ценности

Влиянието ѝ се измерва не с рейтинг, а чрез доверие

- Г-н Велков, как общественият съвет ще помага на БНТ?

- Първата задача, която общественият съвет си поставя, е да бъде значително по-активен и в много добра колаборация с ръководството на БНТ. Трябва да установим устойчив и широк диалог с гражданските, браншовите организации и институциите. Именно така ще разбираме и измерваме какво се очаква от обществената телевизия.

Вътрешният диалог в съвета също е от голямо значение за функционирането му. Всеки един от нас трябва да приема участието си не като почетна, а като

работеща позиция в полза на обществото

и неговата телевизия. Сега сме в процес на обсъждане на новия медиен закон, в който основна задача е да се преформулира мисията на обществените медии, като се затвърди отношението към основните обществени ценности, но и да се отчетат неговите актуални очаквания. Обмислят се внимателно начинът на доставяне на медийните услуги и възможността за достъп до висококачествено съдържание. Това до голяма степен ще мотивира начина, по който ще се изчислява допълнителната компенсация към бюджета, към което се стремят ръководствата на БНТ и БНР. Логичният начин е интегриран подход, обединяващ мисията на обществените медии, медийните услуги и тяхното достигане до всеки български гражданин.

Влиянието на обществените медии се измерва не чрез търговския рейтинг, а чрез доверието. Имаме нужда от спасителен пояс в морето от дезинформация и фалшиви новини. Това е скъпо начинание, което изисква постоянни инвестиции, но си заслужава всяка стотинка, защото е в полза на устойчивото развитие на обществото. Добрата новина към момента е, че доверието към БНТ е високо, но се работи на мускули и това не би могло да продължи дълго.

- Защо е важно доверието за БНТ?

- Важно е обществото да усеща, че с неговата обществена телевизия е на една и съща скорост! Технологиите правят така, че вече можем да гледаме телевизия където и когато поискаме на телефон, пад, дори часовник. Затова телевизията трябва да осигурява постоянно адаптирано, качествено и актуално съдържание. Идват нови поколения, за които обществената телевизия трябва да продължи да изпълнява мисията си да достига до всеки български гражданин, като му дава достъп до култура. За потребителите днес информацията е даденост, а не нещо, за което да полагат специални усилия. Затова БНТ има все по-сложната задача да се бори за вниманието и доверието на хората.

- Участвате в работна група за промяна на медийния закон. Какви промени ще предложи тя?

- Аз участвам в работната група, която е към Министерството на културата, със заповед на министъра на културата. В нея има специалисти от СЕМ, БНТ и БНР, експерти от Министерството на културата и Министерството на финансите, представители на частните телевизии и независими експерти. Най-общо казано, целта е

да се направят

ключови промени

в Закона

за радиото и телевизията, които да го актуализират спрямо съвременните стандарти за развитие на обществените медии, очакванията и нуждите на всички, които участват в този процес - държава, медии, общество.

- Едно от съществените предложения е БНТ и БНР да се откажат от рекламите. Как ще се отрази това?

- Ако държавата прояви разбиране и компенсира бюджета на държавните медии, ще може да говорим много повече за обществена телевизия с мисия и липса на потенциални корпоративни зависимости, които не трябва да бъдат подценявани в тази хибридна ситуация, когато политиката и бизнесът се смесват. Когато БНТ и БНР разчитат и на приходи от реклама, те се състезават на друг пазар - търговския. Много е трудно, от една страна, да си в търговската част, а от друга, да изпълняваш обществена мисия. Всъщност компенсацията може да бъде разглеждана едновременно като инвестиция и застраховка.

- Вие сте председател на Съвета на директорите в НДК. Защо приехте поканата да станете част от обществения съвет на БНТ?

- Винаги съм се интересувал от това как медиите биха могли да въздействат положително на развитието на обществото. Във времената, в които живеем, тази връзка е определяща. Всичко, което хората интерпретират и разбират, идва през медиите. Те са в основата на диалога и обратната връзка между държава и общество.

Наблюдаваме завръщане на държавата на полето на законността, културата и ценностите, а ролята на обществените медии е да съпътстват, превеждат и затвърждават в съзнанието на хората тези положителни процеси. Телевизията трябва да прави хората по-щастливи, а това не е никак малко!

Борислав Геронтиев, писател:

Целева помощ за Златния фонд

Фондът на телевизията е национално съкровище и ако бъде подреден и дигитализиран, ще стане достъпен за всички, не само за БНТ. Това обаче струва пари и държавата трябва да отпусне целева сума конкретно за него.

Второто нещо, на което ще държа, е свързано с програмата. БНТ трябва да има предавания, които не може да се видят никъде другаде - образователни, културни, религиозни, икономически. Така ще е полезна за българите и у нас, и в чужбина.

Проф. д-р Теодора Петрова, преподавател

във факултета по журналистика в СУ:

Технологиите променят и обществените медии

Технологичните промени пренареждат “дневния ред” на доставчиците на аудио-визуално съдържание, в това число и на обществените оператори. Те трябва да разпространяват тв съдържание чрез мултимедийните платформи в конкурентна среда, което изцяло променя дейността им, достъпа на потребителите до медийно съдържание и очакването на зрителите. Затова обществените медии трябва да предефинират мястото си на пазара. Всички тези въпроси са част от дейността и на обществения съвет на БНТ.

Д-р Мартин Захариев

е зам.-председател на Обществения съвет на БНТ. Той е изпълнителен директор на Сдружение “Национален борд по туризъм”.

В последните 25 години работи в областта на медиите и телекомуникациите като журналист, редактор, радио- и телевизионен водещ и продуцент, дългогодишен издател на списания и предприемач в различни медийни и технологични проекти. Депутат в 42-ото народно събрание.

Харалан Александров

е антрополог, организационен консултант и анализатор на обществените процеси. Изучава проблемите на идентичността, самоорганизацията на човешките групи и общности и лидерството в тях, социалното развитие и културната промяна.

Доцент е в Нов български университет и е член на Българския институт за отношения между хората. Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания.

Теодора Димова

е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни у нас и в чужбина. Романът ѝ “Майките” печели наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt през 2006 г. През 2010 г. романът ѝ “Марма, Мариам” е отличен с Националната награда “Хр. Г. Данов”. Писателката е удостоена и с наградата за проза на портал “Култура” за романа си “Влакът за Емаус” за 2014 г. Най-новият ѝ роман - “Поразените”, излезе през 2019 г.

Ваня Гешева

е състезателка по гребане в дисциплината каяк. Тя е единственият спортист в историята на България, който печели златен, сребърен и бронзов медал от една олимпиада. След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР. В момента е председател на Българската асоциация на спортистите олимпийци (БАСО) и член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет (БОК). Председател е на Спортен клуб по кану-каяк “Левски” и член на УС на Българската федерация по кану-каяк (БФКК).

Иван Стамболов-Сула

е известен български публицист и анализатор. Университетската му специалност е теория на литературата, но кариерата му е в областта на медиите, рекламата и връзките с обществеността.

Издател е на едно от първите списания след 1989 г. - “Авалон”. Сценарист и продуцент в БНТ, БНР и Дарик радио. Собственик на частен консултантски бизнес и специалист по политически и корпоративен пиар. Редовен политически коментатор в централния печат. Автор на няколко книги.