Английска постановка за цар Борис III се рекламира с “К.р за фашизма”

Актриса с български корен е в основата на театралната интерпретация за делото на монарха

“Фашизмът да го духа! Кур за фашизма!” Тези надписи, изписани на български език върху театрален афиш в Лондон, развълнуваха някои сънародници в Обединеното кралство. Още повече че те са поставени като рамка на известен портрет на цар Борис III, чието лице обаче е скрито от надпис “Всяка жаба да си знае гьола” и голям мустак от български трикольор.

Колкото и да е странно, този провокативен афиш въобще не е насочен към българска аудитория. С него е рекламирана постановка на английската театрална трупа Out Of The Forest (“От гората”), която има славата, че представя сюжети по нестандартен начин. В случая тя се е вдъхновила от историята на Борис III и по-специално

как се

противопоставя на

Хитлер по време

на Втората

световна война,

за да бъдат спасени българските евреи. Пиесата “Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на България: част Първа” е написана от Джоузеф Калън и Саша Уилсън, чийто дядо е българин. Той емигрира в САЩ още по време на Втората световна война. Самата Саша казва, че се консултирала със свои български роднини и приятели при създаването на провокативните надписи за афиша, както и при избора на някои български песни, използвани в постановката. Освен привличане на вниманието целта била да се разкрие по-максимално автентичен начин една позабравена поне от англичаните история.

Постановката е била играна 5 пъти по време на фестивала VAULT в британската столица в началото на март, като се съобщава, че

на едно от

представленията е

присъствал и

принц Кирил,

внук на Борис III. Според някои театрални критици показаното е разкошен урок по история за английската публика. “Лъжичка сатира, щипка ревизионизъм и огромна доза черен хумор превръщат “Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на България: част Първа” в грабваща, увлекателна и много вълнуваща лекция”, пише Синди Марколина в сайта за изкуство Broadwayworld.

Ролята на царя

се изпълнява от

Джоузеф Калън

На сцената излизат още четирима актьори, сред които и Саша Уилсън. Те си сменят ролите, пресъздават цяла плеяда от характери и интересни сюжети. “Трупата показва по един брилянтен начин, че политиката е театър и театърът е политика”, смята Марколина. Редом с почит към делото на Борис III се показват и лицемерието и политическата интрига, които са съпътствали спасяването на хиляди евреи от хитлеристките концлагери. Трупата не само играе, но предлага и жив коментар върху това, което се случва на сцената. В него обяснява кога действието отговаря на историческата истина и кога става дума за художествена интерпретация. “Историята не е честна”, казват в един момент актьорите, обобщавайки своя сценичен преразказ. Преди това Борис III е разпитват за неговата ценностна система и ролята му в холокоста. “Направих каквото можах”, казва царят от сцената. Веднага обаче другите герои му отвръщат: “Нима”.

Посочва се, че

срещата на

българския монарх

с Хитлер всъщност

подписва смъртната

му присъда Противоречивият образ на царя и неговият инстиктивен егоизъм са осветени чрез комедията в постановката, така както и неговият стремеж да се освободи от мрежите, в които Германия е искала да го оплете, посочва Марколина. Според нея играта на котка и мишка, която Борис започва с нацистите, е пресъздадена на сцената с точността на часовников механизъм. И то по един много нестандартен начин, при който се смесват социално-политически коментар с визуален разказ.

Калън пресъздава образа на бащински настроения цар Борис, изтерзан владетел, който се мъчи да се пребори с трудните решения, които войната го кара да взема. Всички останали роли от пронацистки политици до църковни лидери се изпълняват от останалите четирима актьори, които чудесно се справят с тази задача. Те изпълняват и песни на живо. Сред тях има както българска музика, така и английски поп.

С мрачно сатиричен тон се описва как българите и техният цар са се опитвали да не раздразнят Хитлер, докато спасят евреите в страната си от холокоста.

“Както показват авторите на пиесата, историята е много объркано нещо и трудно се вписва в само един-единствен разказ. Но трупата Out Of The Forest по много умен и забавен начин търси отговор на въпросите за противоречивия морал на българските власти, които едновременно се опитват да бъдат съюзници на нацистка Германия, като същевременно се противопоставят на нейния контрол”, изтъква критикът Марк Ладмън в Britishtheatre. Той определя пиесата като забавна и понякога смешна, която обаче успява да разкрие сериозните страни на историята. Показва какво може да бъде постигнато, когато добрите хора се противопоставят на злото и несправедливостта.

Пиесата е обявена като част първа, което означава, че екипът вероятно ще разработи сюжета, като го превърне в по-дълго произведение. Въпреки че според театралните критици показаното до момента създава впечатлението за напълно завършена творба, която

превръща един

сложен епизод от

европейската история

в приятен театър

Още със създаването си в края на миналата година постановката разбунва духовете в Лондон. Причината е, че появата ѝ е обявена в туитър с хаштаг #MakeBorisHistory (Да правим Борис в историята), и то във време, когато Великобритания е в предизборна кампания и премиерът Борис Джонсън се бори да остане на власт. Тогава някои допускат, че произведението може да е сатира на случващото се в страната, и започват да търсят връзка между британския министър-председател и покойния български цар, чиито портрет е на афиша. Такава обаче не съществува, макар бащата на Борис Джонсън да обича история. В едно свое интервю преди две години, и то за българското предаване “Панорама”, премиерът разказа, че е кръстен на заможен руснак, който навремето помогнал на майка му да стигне от Мексико Сити до Ню Йорк. Родителите му били студенти, когато майка му забременяла с него. Трябвало да стигне до Ню Йорк, но нямала достатъчно пари за самолетен билет. Когато руснакът Борис ѝ предложил финансова помощ, тя обещала да кръсти детето си на него. Първоначално го нарекли Александър Борис, но по-късно той избрал да остане само Борис.

Фестивалът, на който бе представена постановката за Борис III, се смята за най-голямата сцена за алтернативен театър в британската столица. Той е сравнително нов. Съществува от 2012 г. Целта му е да дава нови възможности за актьори. Постановките се играят в тунелите под гарата Ватерло, които са превърнати в места за изкуство. Обикновено се провеждат 500 представления в 14 помещения около известната спирка. Билетите за тях са на много достъпни цени. Тези за “Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на България: част I” са били по 14 паунда.