С Таня и Силвия 30 000 “чуват” всичко за коронавируса

Двете жени, които превеждат Бойко Борисов на жестомимичен език, са добротворци по съдба. Помагат на сватби, дела и при лекарски прегледи

Силвия и Таня са двете жени, които от две седмици влязоха във всеки дом през телевизията. Те превеждат всяка новина за коронавируса, изречена от премиера Бойко Борисов.

Силвия и Таня са мост между тихия и шумния свят. Те не само дават информация, те чуват глухия - с неговите болки и проблеми.

Малко след полунощ на 13 март премиерът Бойко Борисов обяви “извънредно положение” заради новия коронавирус. Хиляди обаче нямаха шанс да разберат какво се случва, защото са с увреден слух. Няколко часа по-късно до Борисов застанаха Таня Димитрова и Силвия Маринова. Хората с увреден слух у нас са около 120 хиляди души. От тях близо 30 хил. общуват чрез жестов език и благодарение на Таня и Силвия вече “чуват” всичко за коронавируса.

Първа постът поема

Таня, защото

е гримирана

и облечена, когато идва поканата, и тръгва веднага.

“Не се и замислих дали да тръгна. Нямах представа, че след това ще се наложи всеки ден по няколко пъти да ходим в МС. Не си давах сметка за опасността. Като се събудих сутринта, осъзнах, че нещата са много сериозни. Чух ги на 50 см от мен от сериозни хора. Те изглеждаха много притеснени, загрижени и това се прехвърли и на мен”, разказва Таня. Веднага след нея в сградата пристига и Силвия.

“Обаждането ме завари вкъщи - спазвах правилата. Имах един час да се облека и да отида. Не се замислих. Родена съм в семейство на глухи хора и знам какъв огромен проблем е липсата на информация. Като чух новината, първата ми мисъл бе: “Боже, как глухите ще разберат какво се случва,” разказва Силвия.

Дотогава има само една новинарска емисия за глухи в ранния следобед по БНТ. Маринова знае, че като виждаш, че нещо се случва, но не разбираш какво е то, идва паниката. “Това, което мога да правя най-добре, е да бъда професионален жестов преводач, знам, че мога да достигна до много голяма част от хората в тази общност, защото от години работя с тях.”

Ако човек без слух се разболее от коронавирус, жестовите преводачи ще говорят по телефона с лекарите.

Телефоните на двете жени звънят всеки ден за помощ. Не липсват и хубавите моменти, защото са на първа линия и в ритуалната зала за сватби. Но са там и при дела или в полицията. Едва ли има глух човек в България, който да не познава Силвия и Таня, който поне веднъж да не е получил помощ от тях. А благодарността в очите на хората е най-важното нещо в работата им.

Силвия е дете на глухи родители и още след като завършва училище, се записва на курс за преводачи. “Това по-скоро е съдба и мисия в моя живот, тъй като аз от съвсем малка градя мост между чуващия и на нечуващия свят, помагам на глухия човек да се изрази, предам информацията”, казва Силвия.

“Човек е богат със

своята цел, не с

това, което е взел,

а с това, което е дал”, допълва тя. Първо е била преводач към Съюза на глухите, помагала и за фондация “Заслушай се” и години наред работила в различни телевизии. Помага и на министерствата на образованието и на социалната политика.

С видеовръзки пък консултира, помага и от вкъщи.

“При добра организация човек винаги намира начин. Не можеш да се обърнеш и да кажеш: Съжалявам, но имам друг ангажимент. По-голямата част от времето ми минава във видеоразговори. Обаждат ми се много глухи хора, дори само да си поговорим”, разказва жената. Тъкмо е приключила такъв видеоразговор с млад нечуващ готвач.

“Той е разтревожен от ситуацията, защото има семейство и малко дете, притеснен е дали ще го върнат на работа. Нормално е - те са хора, като всички нас”, разказва Силвия.

Таня също е дете на глухи родители и е професионален жестов преводач от 25 г.

“Имаше един период в моя живот, в който не бях много щастлива от това, че моите родители са глухи, но после като че ли хормоните се подредиха в съзнанието ми и можах да преоценя какво богатството е точно те да са мои родители”, признава Таня.

Желанието да помага на глухи деца става все по-силно, когато завършва средното си образование. Завършва слухова-речева рехабилитация в Софийския университет.

“Да съм жестов

преводач, не е

основната

ми професия,

правя го допълнително. Професионалната ми реализация е да работя с глухи деца и техните семейства”, казва още Таня. Преди 15 г. влиза в екип от специалисти, които правят кохлеарна имплантация. С помощта на семейството си прави и фондация “Яника”.

“Имаше момент, когато ми се наложи чисто човешки да взема решение дали драстично да вдигна цените, за да може да оцелее центърът, който създадохме преди години, или да намеря други алтернативни методи, които да подпомагат финансово децата и родителите. Рехабилитацията на глухи деца изисква продължителна терапия, която финансово не е лека за родителите, освен всичко останало те имат и разходи за батерии, поддръжка на апаратите и др. Така дойде идеята за фондацията, за да можем да подкрепим финансово семействата в затруднено положение”, обясни още Таня.

А слабото място на Таня са точно белите дробове, защото преди години прекарва тежко заболяване. “Не искам отново да изпитвам усещането, че не мога да дишам”, признава Таня. Но всяко колебание дали не трябва да си седи вкъщи ида помага онлайн отшумява след едно съобщение от младо глухо момиче. То ѝ пише : “Благодаря за превода! Освен че разбирам ситуацията чрез вас,

като ви виждам, ми

става по-спокойно и

знам, че всичко

ще се нареди.”

Това е нещото, което ми даде кураж и сила. В последните дни за помощ към нея се обръщат и глухи българи, които работят в Милано. Тя се чува всеки ден с тях, за да следи положението им, и очаква финалното им решение дали ще се върнат у нас, за да им помогне.

Силвия и Таня всеки ден тръгват към сградата на Министерския съвет с надеждата, че днес ще съобщят добрата новина - че коронавирусът е отминал и всички ще се върнем към нормалния си живот. Ще го направят!