Актьор, певица, писател и журналистка на първа линия в борбата с коронавируса

Филип Аврамов, Тони Димитрова, Калин Терзийски и Миролюба Бенатова се записаха като доброволци

Казват, че във време на криза се разбира от какво е направен човекът. И май е така. Едни излизат от вкъщи едва разпознаваеми - с маска върху лицето и ръкавици на ръцете, а другите безстрашно се разхождат без никакви предпазни мерки срещу коронавируса. Едните се презапасяват, за да са сигурни, че ще има за тях, а други дават най-ценното - времето си, за да помагат на най-уязвимите.

Няма никакво значение какво работиш, за да си сред вторите. Доказаха го актьорът Филип Аврамов, писателят Калин Терзийски, певицата Тони Димитрова и журналистката Миролюба Бенатова, която от няколко месеца кара такси, след като прекъсна договорните си отношения с Нова тв.

Актьорът Филип Аврамов официално е доброволец от вече близо седмица. Той публикува пост във фейсбук, в който написа, че е готов да помогне с “жива сила”. Под него се появи коментар, че район “Витоша” набира доброволци, които да носят храна и продукти от първа необходимост на възрастни и трудноподвижни хора. “На повикване съм”, казва актьорът.

Той не се притеснява, че се излага на опасност, защото няма да има контакт с тези, на които помага. Осъзнава, че ако затегнат мерките, ще бъдат нужни хора, които да доставят стоки. “Страхът не е безполезен. Просто трябва да взимаме някакви мерки”, допълва той.

Вижда, че доброволците стават все повече. Дори има такива, които

возят лекари без

шофьорска книжка

“Медиците трябва да ги пазим като стъкленици, защото по този начин може да го прескочим. Всичко останало в момента не работи”, казва Аврамов. Самият той от 8 март не е излизал на сцена, когато бе забранено събирането на много хора в затворени помещения. Не му е особено леко. “Все някой трябва да върши някаква работа и да се престане да се пита за пари. Аз не питам за пари. Нямам желания и щения държавата да ми помага засега, наистина”, категоричен е актьорът. “Ако овладеем тази криза, ще можем да върнем после хората в театрите, този сезон вече отшумя. Според мен кризата тепърва предстои. Тя е няколкомесечна, а не двуседмична. Трябва хората да имат търпение и разум, за да запазят себе си и своите близки. Нали това е целта на занятието”, смята той.

Аврамов взема мерки, за да не се разболее. Най-важната според него е изолацията. “А последния уикенд беше неудържимо. Видяхте хората как се юрнаха на Витоша, защото било по-добре. Ами не е, като се събирате на едно място”, съветва актьорът. “Това са смешни неща. Много ме забавлява едно мнение: “Задавате ми незначителни въпроси, при положение че слонът седи в средата на стаята”, допълва със смях Аврамов, визирайки коронавируса. “Нашите несгоди в сравнение с този слон са, както ги наричам, уайт кахърс (от англ. - бели кахъри). Разбирам скептицизма на хората, които смятат, че то нищо няма. Ама омаловажаването на проблема не значи, че спира съществуването на този вирус. Така че, ако опре до мен, съм готов. Имам кола и знам как да взема всички необходими за безопасността мерки”, категоричен е Аврамов.

Все пак и на него му се налага поне 2 пъти в седмицата да излезе, за да напазарува. Извън дома си гледа да не разговаря с никого. “Не се пипам и по лицето. Ако не друго, хората са гледали филма “Зараза”. Холивуд има доста тънък усет да покаже как наистина се развива една пандемия. Нека му повярват.

Този път Холивуд

е прав”,

казва Аврамов. Той следва съветите на експертите. “Белина и спирт са най-добрите средства. Аз влизам у нас като след химическа атака. Слагам си якето на една закачалка, събличам се и почвам. Мия си ръцете с топла вода и сапун, а после се пръскам с 90-градусов спиртак”, казва Аврамов. “Кожата ми става пореста, хубава, опъната, алкохолна. Може да дам резултат, ако ме спрат полицаи”, шегува се актьорът.

Той предпазва и дъщеричката си Ана. “Няма да си играе на трева. Не се знае кой кога е минал”, казва Аврамов. Когато извежда детето си навън за разходка, предпочита по-високите местности. Слага Ана на конче върху раменете си. “После я свалям за 5-10 мин, за да се измори малко, да походи. Хващам я за ръчичка, като задължително сме с ръкавици. Другото е божа работа. Ако е писано, няма как”, обяснява актьорът.

Когато е навън, строго спазва дистанция от останалите. “Мислех да постна днеска: Селфи само на 3,5 м”, шегува се Аврамов. А него често го спират по улицата с молба именно за селфи или автограф. Искат да се докоснат до него. “Те ме чувстват много близък”, смята актьорът.

И на него са му направили впечатление хората, които неглижират борбата с коронавируса. “Те са най-опасните в момента. Както и този голям брой завръщащи се в България, които много рядко си спазват карантината, като ги познавам какви са”, казва Аврамов. Съветва всички да имат малко търпение и да избягват да се събират на групи.

“Докато хората търсят под вола теле, този вирус вече не е същият като в Ухан. Ние пък не сме китайци. По-разлигавени сме. “О, боже, нямам интернет.” Ми нямаш.

В гората е така.

Сега сме в

джунгла, в която

вилнее един звяр,

а той е много

по-голям от нас

И ако се правиш на много отворен, може и да те вземе, кой знае?”, разсъждава Аврамов и допълва, че трябва да мислим за близките си и за тези, които обичаме.

В Италия пък хората не спират да пеят по балконите въпреки ситуацията. “Тук идва ролята на изкуството. Те иначе ще вземат да умрат без изкуство”, с лека ирония допълва актьорът.

Писателят Калин Терзийски също излезе на първа линия в борбата с коронавируса. Той стана доброволец към Столичната община.

“Записах се на 21

март, ден преди

50-ия си юбилей,

защото ми се стори, че това е хубав, символичен подарък за мен”, казва шеговито Терзийски. Истинската причина, разбира се, е по-сериозна - иска да помогне, защото все пак, макар че е известен с творчеството си, той има медицинско образование. “Човек, който в миналото е бил лекар, няма как да стои безучастен, поне трябва да покаже готовност във всеки един момент да помогне с каквото може. Това и направих”, разказва той. 

Първо се обадил във Военномедицинска академия, където го записват. “Беше някак доста повърхностно”, смята Терзийски. След това звъни на свои приятели доктори в Александровска болница. В Столичната община обаче му обърнали повече внимание, записали телефонния му номер. Засега са му се обаждали 2 пъти, за да го питат в кои дни ще е свободен, за да носи продукти от първа необходимост на възрастни хора. Все още не са му възложили първата задача. “Казал съм им, когато има нужда, да ме търсят”, казва писателят.

Той има опит като психиатър. “Мога да помагам и по отношение на страха им”, допълва Терзийски, макар да уточнява, че последно е практикувал преди 20 години.

“От друга страна, си мисля, че по-възрастните, които могат да се движат, трябва да бъдат ограничавани, но пускани навън. Знаем, че човекът над 70 г. затвори ли се само вкъщи, това предразполага за залежаване и може да развие пневмония, не коронавируса, а най-обикновена. Разбира се, не казвам на старите хора да излязат и ходят по улиците. Но тяхното ограничение трябва да бъде балансирано”, смята Терзийски.

Според него депресията също е опасна за възрастните хора. Затова ги съветва да не прекъсват връзка с близките си, като им звънят по телефона и общуват.

“Аз съм работил в онкохематология като сестра, когато бях в 5-и и 6-и курс, защото бяха много бедни времена - 1996 г. Там повечето хора страдаха от левкемии и имаха почти перманентно температура около 40 градуса. Те нямаха почти никакъв имунитет и трябваше да се пази изключително високо ниво на безопасност, ако е възможно, и стерилност”, разказва Терзийски.

Затова и мерките, които предприема сега, когато излиза навън, са му добре познати.

Той е категоричен, че

носенето на маска

е акт за защита

на околните

“При минута говорене се отделят около 250 вирусни частици от заразен човек, докато при кихане са 25 хиляди, а при силно кашляне около 80 хиляди”, обяснява Терзийски. Той уточнява, че едрите частици падат и се утаяват по всички повърхности. “Затова човек носи маска, да не разпространява този аерозол във въздуха”, категоричен е писателят.

Журналистката Миролюба Бенатова била сред първите, регистрирали се като доброволци към общинската дирекция по аварийна помощ и превенция. Решението взема, след като вижда репортаж по телевизията, показващ дълги опашки от чакащи за пенсиите си възрастни хора. И като човек, завършил социална педагогика, знае какво предстои. 

“Тогава още

ми беше ясно,

че в един

момент те ще

имат забрана

да излизат

Или хайде да го наречем по друг начин - ще им бъде препоръчано да не излизат”, разказва тя пред “24 часа”.

Затова веднага пише в профила си във фейсбук, че в момента, в който има нужда тези хора да бъдат обслужвани, тя вдига ръка за доброволец. И намира начин да се регистрира.

Името ѝ бе оповестено от институцията преди дни, а тя не се зарадва, дори напротив. Но и това не е началото на доброволческите инициативи на Бенатова в тази кризисна ситуация.

Преди това написала и разлепила ръкописна бележка във входа, в който живее, съдържаща цялата информация, обявена на сайта на общината. Защото, както тя казва, възрастните хора не са потребители на сайтове и фейсбук.

Бенатова подчертава, че тепърва ще има нужда от доброволци, като в случая под доброволец се разбира човек с автомобил, който не си търси след това осребряване на разхода за бензин.

Тони Димитрова от горещия телефон в Бургас: Трудно време е, песните ще почакат

ДИМЧО РАЙКОВ

Певицата Тони Димитрова приема стотици обаждания от горещия телефон за граждани, който община Бургас откри заради коронавируса. Любимката на народа застъпва като доброволка на слушалката от 9 до 13 ч всеки ден, откакто е въведено извънредното положение.

“Реших, че това може да е моят принос да съм полезна в тази тежка ситуация”, казва певицата. 

Тони Димитрова неведнъж се е отзовавала като доброволец по различни поводи, хващала е лопатата да рине калта по улиците на наводнения град Мизия през 2014 г., с гумени ботуши обикаляше и селата след потопа преди 3 г. в Бургаско.

“Сега положението е по-различно, но при всички кризисни ситуации има нужда от хора. Затова сме - да си помагаме кой с каквото може. Щом чух, че се въвежда извънредно положение заради коронавируса, въобще не се замислих да се запиша като доброволец”, обяснява изпълнителката на “Ах, морето”.

Певицата не парадира с доброволчеството си и се въздържа от призиви и други да се включват в каузата. Казва, че това е личен акт и всеки сам решава.

“Когато кметът Димитър Николов отправи призив, че ще прави щаб от доброволци, си казах: “Така и така няма да се пее, има хора в нужда и ще се запиша”, казва певицата.

На горещия телефон в бившия туристически център в Бургас, превърнат в централа и разпределителна на помощите за бедните и самотни възрастни хора, Тони Димитрова приема всякакви обаждания за доставка на храна и лекарства, които се съгласуват с оперативния щаб, преди да потеглят към домовете на нуждаещите се.

Казва, че повечето хора я разпознават по гласа - някои още от самото начало, други в хода на разговора, но всички са приятно изненадани.

“Радват ми се. Хората са много любезни. Е,

има и лигльовци,

които се обаждат

за румсървиз”,

разказва Тони Димитрова. В първите дни ѝ се случвало да обяснява, че покупките не са безплатни, а само разносът по домовете.

Приела е доброволческата си работа съвсем съвестно и като по часовник всеки ден пали колата си и застъпва точно в 9 ч. Така си е разграфила времето за деня, че не се отлепя от слушалката, докато е на горещия телефон.

“Важно е да помагаме. Животът е прекрасно място и за да останем по-дълго в него, трябва да си останем известно време вкъщи”, призовава певицата. Философски приема несгодите на ситуацията особено за артист като нея с изключително натоварена програма, включително и в театъра.

“Паднаха ми много участия и концерти, но сега не е време за песни, те ще почакат”, казва Тони. Въпреки че сцената ѝ липсва, не търси начин да наваксва с домашни разпявания. Възнамерява обаче да посвети свободното си време на хобито - да реди огромни пъзели. Не пропуска да разходи и кучето си в Морската градина, плътно с нея в родния Бургас е и дъщеря ѝ Магдалена, която учи във филиала на Художествената академия в Бургас. Заради ситуацията сега трупа знания дистанционно.

18-годишният Кирил Балдев е доброволец на три фронта - в “Пирогов”, ВМА и към Столичната община

Момчето е в XI клас и лесно съчетава доброто за обществото с онлайн обучението

ВЛАДИСЛАВА ВАЦОВА

За да помагаш на другите, ти трябва едно голямо сърце. Не да си висшист или да имаш много пари. Голямото сърце и чувството за отговорност са достатъчни. Това доказва 18-годишният ученик Кирил Балдев, който от седмица е доброволец в “Пирогов”.

“В тези дни, когато положението наистина е много сериозно, не желая да бездействам. Искам да се включвам с каквото мога. Съвестта не ми го позволява - да стоя и гледам отстрани какво се случва, като само коментирам. Трябва да си помагаме един на друг”, казва Балдев. Той е ученик в четвърта вечерна гимназия в София, въпреки че е родом от пазарджишкото село Звъничево.

Във фейсбук профила на директора на “Пирогов” проф. д-р Асен Балтов младежът вижда публикация, че болницата се нуждае от доброволци. Веднага се обажда. “Получихме инструктаж, след това облекла и така се включих в графика за дезинфекциране на отделенията”, разказва Балдев. От понеделник официално е доброволец. 

“Работата е лесна, няма нищо сложно. Даже е приятна, защото по време на дезинфекцията мога да видя част от отделенията на болницата. Това ми е много интересно”, казва младежът. Тази седмица е бил в “Пирогов” 3-4 дни. “На график сме - 2 дни работим, 1 почиваме”, уточнява момчето. Засега доброволци не липсват, смята той. Мнозинството от тях са студенти и млади хора. Балдев

не го е страх

да излезе в

първите редици

в борбата с коронавируса. “Смятам, че и преди години е имало различни епидемии, така и занапред ще има други, от които вероятно ще сме част. Няма от какво да се страхуват хората. Различни медии разпространяват фалшива информация и част от хората смятат, че този вирус е нелечим или нещо подобно”, казва младежът. Самият той е изявил желание да влезе в отделенията, в които се лекуват болни от коронавируса. “В “Пирогов” ме записаха в такова. Ако, не дай си боже, нещата се влошат, се надявам да ме извикат, за да помагам”, допълва Балдев.

Изненада за него било носенето на защитно облекло. “Отстрани изглежда удобно, но първия ден, когато го облякох, се почувствах много странно. То те спарва. На лицето ти има голяма маска, а не като обикновените. Очила, ръкавици, калцуни... Да ви кажа честно, дори и след един час в това облекло, когато го сваля, се чувствам много по-добре”, разказва момчето. Затова разбира колко е неудобно на медиците, които трябва да са облечени така часове или дни. “Видях снимки на лекари, които имат дори белези на лицето, така че не е много окей, но се свиква”, допълва Балдев.

“Искам да призова младите хора в такива извънредни положения да сме обединени и да има занапред млади санитари, които да помагат. Виждаме, че повечето са пенсионери”, казва момчето.

Доброволчеството не пречи на онлайн обучението му. То се състои в предоставянето на материали, върху които следват тестове. Няма фиксирано време, което задължително трябва да прекарва пред екрана на компютъра. “За мен това е по-добрият вариант”, смята Балдев. Макар че е социално ангажиран, всяка вечер, когато има по-свободно време, набляга над изпратените материали. Смята да изучава в университета специалност, с която да помага на хората. Засега обмисля медицина или нещо в сферата на МВР. “Има много други професии, с които всеки ден да помагаш на хората, но в момента не съм решил окончателно. Трябва добре да обмисля”, казва младежът.

“В момента съм записан като доброволец и към ВМА, и към Столичната община, за да помагам и там през останалото ми свободно време. Планът ми е да оползотворя целия си ден в помагане”, казва 18-годишното момче.

Към Столичната община ще разнася продукти на възрастни и трудноподвижни хора в София. “Във ВМА в момента има най-различни дейности като мерене на температура на главните входове, дезинфекция... Само чакам да се включа в някоя група, защото има много желаещи”, обяснява Балдев.

От 1 април почва

работа в “Пирогов”

като санитар

Това не е първото работно място за младежа. Преди това е администратор в детски център. “Заради извънредното положение го затвориха и останах без работа”, казва момчето. Това обаче го накарало по-бързо да започне да помага в борбата с коронавируса.

Признава си, че в началото на извънредното положение не възприел проблема на сериозно. “Излизах с приятели, ходехме на планина и т.н.”, разказва младежът. Виждайки развитието, бързо се мобилизира. “Който има възможност, да излезе и помогне с каквото може. А тези, на които им се налага да останат вкъщи, да си бъдат у дома, за да се предпазват. Те също могат да помогнат чрез есемеси и дарение на пари”, съветва Балдев.

Не за първи път момчето помага безусловно на другите. Последната му такава инициатива е през 2019 г., когато организира даряване на козунаци на пенсионери за Великден. “С приятели отивахме директно по селата и къщите, за да им ги раздадем. Много хора се отзоваха. Целта ни беше всеки човек да купи 1 козунак или колкото бройки желае като част от кампанията. Не искахме да събираме пари, за да почувстват, че наистина са участвали в инициативата”, разказва Балдев. Признава, че организацията на подобна инициатива е много трудна. Затова, макар че е имал желание да помогне на възрастни хора и по Коледа, не успял.