Лекарите в Античността били едни от най-скъпо платените специалисти

Лекарите в Античността били едни от най-скъпо платените специалисти, а изолацията е била първата предприемана мярка при епидемии още от четвъртото столетие преди Христа, разказа за БТА археологът Калин Чакъров от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Той припомни, че терминът "пандемия" произлиза от гръцките думи "пан" /цял/ и "демос" /народ/, и има значение на зараза, придобил голямо разпространение в регионален или световен мащаб.

Човечеството познава пандемиите и епидемиите от дълбока древност, отбеляза специалистът по антична история. Те са били от най-различни по вид болести, симптомите на някои от които описани в древните съчинения.

Една от най-ранните документирани епидемии в класическия античен свят е Атинската чума по време на Пелопонеската война. Според Тукидид, тогава хората спрели да спазват законите и да почитат божествата, а богатите започнали да харчат безразборно.

Една от най-ранните документирани епидемии в класическия античен свят е Атинската чума, избухнала през 430 г. пр. Хр. по време на Пелопонеската война между военните съюзи, обединени около враждуващите древногръцки градове-държави Атина и Спарта.

Заради настъпващите спартанци атиняните решават да се укрепят зад стените на Атина. Това довежда до струпването на много хора в града, прииждащи от близките селища. Така концентрацията на население става голяма, хигиената е занижена, има нужда от доставка на храни.

Тези предпоставки благоприятстват разпространението на заразата, която вероятно навлиза посредством пристанищния град Пирея. Съвременникът на събитията, древногръцкият историк Тукидид, смята, че чумата идва от Етиопия и през Египет и Либия достига Атина. Заразяват се стотици хиляди, а броят на починалите достига 75-100 хил. души, подчерта Чакъров.

Симптомите са били треска, зачервявания и възпаления на очите, кихане, кашляне, безсъние, стомашно разстройство, а съвременните изследователи отъждествяват Атинската чума с тиф. Епидемията довежда освен до физически загуби, и до икономически последици, занижаване на морала и непочитане на боговете.

Тукидид отбелязва, че хората незнаейки какво ще се случи с тях спрели да спазват законите и да почитат божествата, защото се чувствали изоставени от тяхната закрила, припомня експертът. Много от богатите започнали да харчат безразборно, съмнявайки се дали ще доживеят да се насладят на състоянието си. Отново според същия автор хората започнали да странят един от друг, особено здравите от инфектираните, и често имало случаи на оставени без грижа болни поради страх от заразяване. Оздравелите, сред които бил и Тукидид, придобили освен имунитет, но и социален престиж, особено сред заразените. Имало все пак и оздравели, които помагали на болните.

Като пандемия се определя Антониновата чума,

наричана още Галенова чума, от 165-180 г. сл. Хр.,

при която загиват около 5 млн. души

Археологът посочва, че през Античността са документирани епидемии, прераснали в пандемии. Една от най-големите е Антониновата чума, наричана още Галенова чума, от 165-180 г. сл. Хр.

Посредством римската армия и военните кампании в Близкия изток чумата бързо достига столицата на империята - Рим. Смъртността във Вечния град достигала до 2 хил. души на ден, а изчисленията показват, че в резултат на болестта загиват около 5 млн. души.

Описаните от древноримския лекар от гръцки произход, Гален, симптоми като треска, стомашно разстройство, фарингит, лющене на кожата, проявяващо се на деветия ден след заразяването, съвременните изследователи отъждествяват с дребната шарка. И тази болест не е подбирала хората, според социален или възрастов принцип. Вероятно от нея загиват и римските императори Луций Вер /169 г./ и Марк Аврелий /180 г./.

Красноречиви са думите на Марк Аврелий на смъртното му ложе. Той казва: "Плачете не за мен, мислете повече за заразата и за смъртта на толкова много други". Преди това във философското си съчинение "Към себе си" той пише, че умственото похабяване е много по-пагубно от заразните болести, припомня Чакъров.

В римския военен лагер "Нове"

до днешен Свищов, е съществувала

военнополева болница

Пандемията от това време, както и повечето други последващи, са съпътствани и от други неблагоприятни обстоятелства, като варварски нашествия, земетресения и други. Например, през управлението на император Марк Аврелий в днешна Северна България нахлува племето костобоки, което допълнително утежнява създалата се ситуация. По това време в римския военен лагер "Нове" до днешен Свищов, вече е съществувала военната болница /лат. valetudinarium/. Тя е изградена няколко десетилетия по-рано във връзка с войните на империята с даките. На площ от 6 дка е обособен корпус от болнични помещения, състоящи се от по две стаи с общо предверие. Всяка стая е за 6 пациенти, като общият капацитет е около 300 души. Болницата е била съоръжена и с тоалетна с течаща вода.

В средата на вътрешния двор е имало малък храм на бога-лечител Асклепий, в който болните са се молили за изцеление и са принасяли дарове.

Светилищата и храмовете в територията на съседния римски град - Никополис ад Иструм също са приемали молители, всеки със своите желания. По-заможните са издигали статуи, поръчвали са олтари с надписи, съдържащи посвещение на съответното божество. Една от забележителните находки, открити там е именно мраморна статуя на бога на медицината Асклепий, припомни Чакъров.

Древните гърци и римляни вярвали,

че заразите са причинени

от зловредни изпарения

Древните гърци и римляни вярвали, че заразите са причинени от зловредни изпарения. Лекарят Гален отбелязва, че според него храните и продуктите също могат да бъдат преносители на болести.

Съвременните изследвания показват, че една от най-големите чумни епидемии в античния свят - Юстиниановата чума през 6 век, от която са загинали между 25 и 100 млн. души, е разпространена от плъховете в корабите, пренасящи жито от Египет. Причинителят е бактерията йерсиния пестис/Yersinia pestis/, а преносителите - бълхите, паразитиращи по гризачите. Научните изследвания показват, че произходът на бактерията може да се търси в района на Киргизстан, Казахстан и Китай, уточнява историкът.

Лекарите в Античността са едни от най-скъпо платените специалисти, същевременно знанието за причинителя на заразата

е традиционно, а не научно в съвременния смисъл

Медицината е била силно развита в Древния Рим. Лекарите са били едни от най-скъпо платените специалисти, същевременно знанието за причинителя на заразата е традиционно, а не научно в съвременния смисъл, подчерта той.

Съществували са и знахари, лекуващи с отвари и предписания за спазване на определени ирационални действия; също и магьосници и откровени шарлатани - отношение към здравето, което нерядко се среща дори в наши дни.

Едни вярват в ненаучно потвърдена информация, други залагат на плацебо ефекта, а трети се възползват от страданието на хората, посочи Чакъров.

Терминът карантина идва от италианската дума за числото 40 - quaranta, тоест дните, които трябва да прекарат мореплавателите, влезли в контакт със заразени хора или стоки в корабите си преди да стъпят на брега

В Древността са практикували изолация от болния, което е само първична стъпка на карантината. Терминът карантина идва от италианската дума за числото 40 - quaranta, тоест дните, които трябва да прекарат мореплавателите, влезли в контакт със заразени хора или стоки, в корабите си преди да стъпят на брега. Това обаче все още е стъпка за изолация, посочва историкът.

Съвременната карантина е свързана с научни изследвания, основаващи се на строго проследен инкубационен период и други конкретни, научнообосновани особености, свързани и с откритието, което бактериите предизвикват през втората половина на 19 век, благодарение на Луи Пастьор и Робърт Кох. Едва тогава се появяват понятията - бактерия-причинител, инкубационен период и карантина - неща, които са непознати на прединдустриалните общества.

Пандемиите, които човечеството познава са изградили естествен имунитет у хората за много болести. В края на 19 век и след това са научно създадени и ваксините срещу болести, които хилядолетия преди това са отнемали множество човешки животи, а основни заслуги в това отношение има развитието на науката.

Марк Аврелий казва :"Да не се отделяш от философията, в каквито и обстоятелства да попадаш, и ако се занимаваш с природата, да не се отдаваш на празни приказки с непросветени в науката, а единствено на работата си в момента - това правило е общо за всички школи", припомни археологът, който съветва при извънредни ситуации, както сегашната, породена от COVID-19, да се спазва физическа и информационна хигиена, а хората да се вслушват в думите на специалистите в съответната научна област.