10-класничка написа стихотворение за карантината след статия на “24 часа”

Статията, от която тръгва задачата на класа на Цветелина

16-годишно момиче написа стихотворение за стоенето под карантина, след като се вдъхнови от статия в “24 часа”. Десетокласничката Цветелина Веселинова разказва, че вестникът е любим не само на нея и на семейството ѝ, но и на учителката ѝ, след като тя дава на учениците си задача, породена от статия от сайта на “24 часа”.

“Здравейте, екип на “Оживление” в любимия ми вестник “24 часа”. Казвам се Цветелина Веселинова, на 16 години съм и съм ученичка в 10-и клас на една от най-старите езикови и една от най-реномираните гимназии в София. Вестникът ми стана любим покрай мама, на която той е любим, откакто се помня, а пък тя си го купува и го чете от “кора до кора” още много, много преди това.

Явно вестникът е любим и на преподавателката ни по литература, защото тя, в един от скорошните часове, които сега провеждаме по скайп, ни запозна с една ваша много интересна публикация - “Скука и смях: Как пресъздаваме великото изкуство у дома по време на карантината” от 7 април”, пише ни момичето. Нейната учителка възлага на целия клас да се включи в описаната в статията инициатива “Между изкуството и карантината”, тръгнала от Нидерландия. Учениците трябва да опишат в есе, стихотворение или да пресъздадат в картина техните мисли за изкуството в условията на тотална социална изолация, с която тийнейджърите изобщо не са свикнали.

Цветелина във Венеция през октомври 2019 г. “Хванах последния влак да видя този град от средновековните приказки преди Италия така да пострада от COVID-19”, казва тя.
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Цветелина във Венеция през октомври 2019 г. “Хванах последния влак да видя този град от средновековните приказки преди Италия така да пострада от COVID-19”, казва тя. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

“Стихотворението, което аз написах, беше оценено като една от най-добрите интерпретации на това, което провокира у нас стоенето под карантина заради COVID-19”, разказва Цветелина. 

Ето и стихотворението.

Стихотворение под карантина

Преди месец коронавирус ни порази

и оттогава всеки вкъщи си седи.

По улиците - с маска или не,

вероятност по-голяма има

от стрес да се умре.

Парите отидоха за боб и леща,

а преди лягане всеки за дезинфекция

пийва по 50-100 грама ракийка гореща.

Само си лежиш.

Но пък няма да се заразиш.

Нужда от нови дрехи няма,

всеки носи старата пижама.

Пет бона за разходка в парка.

А пенсията си остава все тъй малка.

Затова пък старите хора

пазаруват като невидели

и купуват тоалетна хартия озверели.

Поне не се бутат в градския транспорт -

от “Младост” до “Люлин”

носят торбите пеш за спорт.

Фризьор няма да видим месец-два.

И със сигурност ще ни се лепнат

поне няколко кила.

За да спим всички спокойно,

за нас се грижат трима генерали -

Радев, Мутафчийски, Бойко.

С пижама спим, работим, учим,

готвим, чистим, храним се, четем...

Добре, че е “24 часа” - нещо

свестно и различно от COVID да прочетем.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене